Индия и Пакистан са в „неизследвани води“

„Ние сме в неизследвани води“, казва Хусайн Хакани за най-новия рунд на засилени враждебни действия между Индия и Пакистан. Бившият пакистански посланик в САЩ е бил съветник на трима пакистански премиери. А неотдавна издаде книгата „Нова визия за Пакистан – трансформиране на една дисфункционална ядрена държава“.

След въздушните удари, които Индия нанесе във вторник срещу бойци на пакистанска територия, Пакистан обеща да отвърне, „когато и където прецени“. След по-малко от 24 часа каза, че е нанесъл въздушни удари от другата страна на линията за контрол (ЛзК), разделяща Пакистан от контролирания от Индия Кашмир. Той заяви, че е свалил два изтребителя на индийските ВВС във въздушното пространство над Кашмир и е задържал двама пилоти. Индия затвори част от въздушното си пространство в северната част на страната.

Мнозина са убедени, че пакистанският удар може да бъде разглеждан като отмъщение на принципа „око за око, зъб за зъб“. Пакистан, подобно на Индия, има нужда да успокои избирателите си. Но предизвикателството сега е да бъде удържана ескалацията на враждебните действия, преди нещата да излязат от контрол.

Според мен въздушните удари на Индия във вторник бяха напълно неочаквани. Те бяха първите отвъд ЛзК – фактическата граница, която разделя Кашмир след войната между двете страни от 1971 г. „Пакистанският военен елит разчита на нежеланието на Индия за ескалация чрез асиметрични бойни действия (тероризъм) под ядрения чадър“, ми казва професор Хакани. „Индия смята, че е открила слабо място, където може да удари – било по суша със специални части, както през 2016 г., или чрез удари от въздуха, без да се преминава тази бариера“, смята той. Професор Хакани казва, че Пакистан „не иска война с Индия, но неговите въоръжени сили са изправени пред истинско предизвикателство“.

„Той (Пакистан) не иска да спре всички джихадистки групи. Но присъствието на джихадисти е постоянен източник на проблеми. През 2011 г.американците влязоха в пакистанското въздушно пространство, за да хванат Осама бин Ладен. Сега индийците влязоха в пакистанското въздушно пространство, пуснаха бомби и се завърнаха, без да се натъкнат на съпротива. Как пакистанските военни ще обяснят на обществото, че получават огромен военен бюджет, за да могат да бранят пакистанския суверенитет?“, пита Хакани.

Според Даниъл Марки, старши професор в Университета „Джонс Хопкинс“ в САЩ, проблемът е, че „повечето военни решения на пакистанския проблем, с които разполага Индия, имат много, много по-висока цена, отколкото са реалните шансове те да доведат до желания край“. „Всички в Делхи знаят това. Сега целта е да се приложат по-строги наказания за всеки случай на пакистанска агресия. Това не е лоша стратегия, стига всеки ход да е внимателно пресметнат и да не се допускат много грешки“, посочва той. „Например в този епизод – продължава професорът, има информация, даваща основание да се смята, че индийската авиация е възнамерявала да стреля от индийската страна на ЛзК, но заради вятъра са били принудени да навлязат в пакистанска територия. Ако това е вярно, значи има неумишлен елемент на ескалация, който поражда нов риск при всяка стъпка“.

Какъв е рискът от ядрен конфликт?

Даниъл Марки смята, че ескалацията е много по-сериозна, отколкото може да очакваме – „прехвърлянето на конфликта в „същинския“ Пакистан цели това да е силов и различен ход, какъвто последните премиери на Индия се въздържаха да предприемат“.

Така че има ли реална заплаха от ядрен конфликт?

„За съжаление, винаги има реална заплаха от ядрена ескалация между Индия и Пакистан, но в този момент сме на няколко стъпки от това. Като изключим случайното или неразрешеното използване (еднакво невероятни), първо трябва да станем свидетели на значителна конвенционална ескалация в конфликта, преди използването на ядрено оръжие да стане вероятно“, казва д-р Марки. „Но тази ескалация е възможна, особено ако следващият ход на Пакистан е да увеличи залога и да удари граждански обекти в Индия“, добавя той.

Това е много малко вероятно, но пред страните остава въпросът как ще намерят начин да отстъпят от тази най-опасна от десетилетия точка на запалване.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.