Какво загуби изкуството през 2007-а

Изминалата година беше черна за световното изкуство. То загуби най-големия си тенор – Лучано Павароти, двама от най-талантливите си кинотворци – Бергман и Антониони и няколко гениални писатели – Кърт Вонегът, Норман Мейлър, Сидни Шелдън, Айра Левин и Ришард Капушчински. Отидоха си и други големи имена – режисьорът Карло Понти, дизайнерът Джанфранко Фере, балетният хореограф Морис Бежар, мимът Марсел Марсо и музикантът Айк Търнър. А българското изкуство се раздели с двама талантливи художници – Доньо Донев и Борис Димовски.

Лучано Павароти, 71 г. – 6 септември

Снимка: Ройтерс

Павароти беше голям – в буквален и в преносен смисъл. Наричаха го “най-великия тенор на всички времена”. Той продаде 50 милиона албума и направи повече за популяризирането на операта от който и да е друг. Павароти пееше на най-прочутите оперни сцени в света и в същото време изнасяше концерти по футболни стадиони и летни театри. Той изпълняваше арии с Хосе Карерас и Пласидо Доминго, но правеше и дуети със Стинг, Боно, Елтън Джон и дори “Спайс Гърлс”. Изпълненията му се излъчваха на живо по телевизиите в го превърнаха в титан на попкултурата.

Лучано Павароти – човекът, който спаси операта

Норман Мейлър, 84 г. – 10 ноември

Снимка: Ройтерс

Норман Мейлър живя бурно и опасно. Той обожаваше провокациите, мразеше конкурентите си, често се замесваше в скандали и имаше мнение за всичко. Мейлър пушеше марихуана, напиваше се безпаметно, играеше покер, биеше се по кръчмите и успя да се ожени 6 пъти и да стане баща на 9 деца. Но той беше също и носител на две награди ”Пулицър”, автор на 40 романа и един от пионерите на т. нар. нова журналистика, съчетаваща репортажни и литературни елементи. Дебютната му книга “Голите и мъртвите” е обявена за шедьовър малко след излизането си през 1948 г., а последвалите я “Армиите на нощта”, “Песента на екзекутора”, “Американска мечта”, “Мерилин” и др. до една предизвикват противоречиви реакции от страна на критиците и феновете му.

Норман Мейлър – арогантният гений

Кърт Вонегът, 84 г. – 11 април

Снимка: Ройтерс

Кърт Вонегът написа 14 романа. И те бяха напълно достатъчни, за да го превърнат в литературен идол на няколко поколения. Неговите “Кланица 5”, “Закуска за шампиони” и “Котешка люлка” са популярни по цял свят. Книгите на Вонегът са смесица от белетристика, автобиографични моменти, параграфи от едно изречение, удивителни знаци, рисунки и курсив. Той съчетава присъщия си циничен стил с шеги, философски разсъждения и художествена измислица и пише за смисъла на човешкото съществуване, пошлостта на консуматорското общество и унищожаването на околната среда. Като всеки голям творец Вонегът често изпада в депресии, а през 1984 г. дори опитва да се самоубие с приспивателни и алкохол.

Кърт Вонегът си отиде. Така е то

Ингмар Бергман, 89 г. – 30 юли

Снимка: Ройтерс

“Фактът, че един ден ще умра, не ме тревожи. Напротив – очаквам този момент да е интересно преживяване”, заявява прочутият шведски режисьор и сценарист в интервю през 2000 г. Той беше определян като един от най-големите творци в съвременното кино и остави след себе си 54 филма. Сред тях най-известни са “Седмият печат”, “Поляната с дивите ягоди”, “Лицето”, “Мълчанието”, “Персона”, “Шепот и викове”, “Вълшебната флейта”, “Есенна соната”, “Фани и Александър”. Основните теми, които го вълнуваха, бяха смъртта, самотата, съдбата, лудостта и смисълът на живота. Освен десетките си филми, той създаде 126 театрални постановки и 36 радиопиеси.

Смъртта на Бергман и наследството му в киното

Микеланджело Антониони, 94 г. – 31 юли

Снимка: Ройтерс

Ден след Бергман киното загуби друг велик творец – италианския режисьор и сценарист Микеланджело Антониони. Кариерата му в киното продължи 60 години, а филмите, които направи, са точно 25 на брой. Сред тях са “Приключението”, “Фотоувеличение”, “Отвъд облаците”, “Забриски пойнт” “Червената пустиня” и “Професия репортер”. Масовата публика намираше филмите на Антониони за претенциозни и прекалено странни, но колегите му се възхищаваха и се учеха от него. Режисьорът Мартин Скорсезе го нарече “поет с камера”.

Краят на Микеланджело Антониони, ден след Бергман

Джанфранко Фере, 62 г. – 17 юни

Снимка: Ройтерс

Италианският дизайнер Фере обличаше едни от най-красивите и влиятелни дами в света – София Лорен, Джулия Робъртс, Опра Уинфри, Барбра Стрейзънд. Наричаха го “архитект” на модата, защото правеше дрехи със строги и изчистени линии, съчетани със стилизирани геометрични фигури и прецизни шевове. Той изгради бизнес за милиони, а колекциите на неговата модна къща продължават да са символ за изключителен стил и елегантност и се посрещат с огромен интерес.

Какво загуби модата със смъртта на Джанфранко Фере

Доньо Донев, 78 г. – 28 ноември

Снимка: Булфото

“Бащата на тримата глупаци” Доньо Донев беше известен преди всичко като карикатутист. Но той е също сценарист и режисьор на стотина анимационни филма. По-известни сред тях са “Шега”, “Хепи енд”, “Умно село”, “Кауза пердута”, “Мишената”, “Върни се пак в Соренто”, “Пардон”, “Нарекохме ги Монтеки и Капулети”, “Серенада”, “Хамлет”, “Екограма”, “Диагноза“. До смъртта си Доньо Донев правеше изложби със свои карикатури и беше носител на безброй награди – български и международни.

Чичо Доньо, нарисувай ми един глупак!

Борис Димовски, 81 г. – 26 март

Подобно на Доньо Донев, Димовски беше голям карикатурист. Но той твореше и в областта на акварела, живописта и графиката и беше признат за един от най-талантливите български художници. Освен това пишеше сатирични текстове и афоризми, илюстрира стотици книги и работи в театъра, киното и телевизията. Съвместно с Радой Ралин Димовски създава хумористичните книги “Безопасни игли” и “Люти чушки”. Втората е провъзгласена от цензурата за „нагла идеологическа диверсия“ и през 1968 г. целият й тираж е изгорен. Причината е публикуваната в нея епиграма на Радой Ралин „Сит търбух за наука глух (глух, но послушен).“. Тя е илюстрирана от Димовски с прасе, чиято опашка е завъртяна така, че имитира подписа на Тодор Живков. Авторите впоследствие са подложени на унизителни разпити в тогавашния Градски комитет на БКП. В началото на демокрацията “Люти чушки” е преиздадена и изкупена за няколко часа.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.