По-големи данъци за богатите – възможно ли е и в САЩ

С по-големи данъци да се облагат богатите и компаниите, за да се подобри здравната система или, по-общо, да се води борба срещу неравенствата? Дълго време табу в Съединените щати, идеята, подета от лявото крило на Демократическата партия, почели терен.

В една страна, която олицетворява предприемаческия дух и има най-много милиардери в света, темата е на устата на всички през последните седмици.

Няма нито един кандидат за номинацията на демократите за президентските избори през 2020 година, който да не говори за нея. Претендентите са насърчавани от двама прочути милиардери, загрижени от увеличаването на неравенствата: Бил Гейтс и Уорън Бъфет, съответно на второ и трето място в класацията на списание „Форбс“ на най-богатите хора в света за миналата година.

Сенаторът от щата Върмонт Бърни Сандърс, който е доста в ляво, първи повдигна темата по време на кампанията за президентските избори през 2016 година, когато се обяви за повишаване на федералните данъци, за да бъде финансирано безплатно висше образование и здравно осигуряване за всички.

Данък от 2% върху богатствата над 50 милиона долара от Елизабет Уорън, данък върху финансовите трансакции от Кирстен Джилибранд, данък върху наследството, достигащ до 77% за богатите, от Бърни Сандърс: всеки кандидат за номинацията на демократите представи свое предложение.

Окасио-Кортес на преден план

Без да бъде кандидат, младата звезда на демократите в Камарата на представителите Александрия Окасио-Кортес е на преден план в дебата: тя се обявява за нов данък от 70% върху приходите над 10 милиона долара с цел финансиране на амбициозна програма, съчетаваща преминаване към чисти енергийни източници, здравно осигуряване и гарантирана работа за всички американци. Най-голямата данъчна ставка сега е 37%, а равнище от 70% не е виждано от 70-те години на миналия век.

Друг приоритет на демократите: да увеличат данъците за компаниите. Дебатът се възобнови с полемиката около данъците на компанията Amazon, която донесе богатството на своя основател Джеф Безос.

Amazon не плаща федерални данъци благодарение на кредитите, които й носят правените от нея огромни инвестиции. Това подхранва дебата за компаниите, които избягват данъчното облагане въпреки печалбите.

Няколко републиканци атакуваха предложенията на демократите, като се започне от това на Александрия Окасио-Кортес, тяхната „черна овца“.

Гроувър Норкуист, президент на центъра Americans for Tax Reform (Американци за данъчна реформа) и близък до републиканците, предупреди през януари да не бъдат приемани предложенията, които са замислени да вземат на мушка богатите, но винаги в крайна сметка удрят средните класи.

За Джоузеф Торндайк, специалист по историята на данъчната политика в САЩ, едно обръщане на тенденцията на намаляване на данъците от Втората световна война, обаче вече е възможно.“Мисля, че наистина се случва нещо: започна дискусия, каквато не сме имали от 60-те и дори от 50-те години“ на 20-и век, казва той.

В края на Втората световна война и след Новия курс на Рузвелт данъците бяха много високи при максимална ставка от 94%. Те бяха понижени значително – първо през 60-те години, а след това и при Роналд Рейгън през 80-те, обяснява Торндайк.

И през 2017 г. милиардерът Доналд Тръмп, който винаги е отказвал да обяви публично данъчните си декларации, и републиканското мнозинство в Конгреса приеха намаляване на федералните данъци, въпреки опозицията на демократите.

Тръмп катализатор?

Нарастващите неравенства според мнозина са причината за промяната в реториката, подчертава Торндайк. „Хората могат да толерират богатите да стават по-богати, при условие че средната класа също извлича полза. Но когато доходите на средните класи и работниците са в застой, това поражда социални напрежения, които са проблемни от политическа гледна точка.“

Доналд Тръмп обаче също може да има катализиращ ефект. Въпреки че повечето големи промени в американската данъчна система са били извършвани във времена на криза – война или тежка рецесия – антикомформисткото президентство на Доналд Тръмп „би могло да представлява достатъчно силен разрив, за да предизвика такъв тип промяна“, посочва Торндайк.

Проучване на общественото мнение, проведено от 22 до 24 февруари от института Morning Consult за сайта Politico, изглежда потвърждава нарастващото одобрение от американците: около 74% от анкетираните избиратели са казали, че като цяло одобряват това богатите да плащат повече данъци, а 73% – компаниите да плащат повече, според този анкета в интернет, с допустима статистическа грешка от 2%.

Този явен компромис, който прикрива дълбоки различия между демократите и републиканците, при все това трябва да бъде тълкуван предпазливо, защото данъчните въпроси са много деликатни, подчертават някои експерти.

Най-ефективните мерки често са трудни за обясняване на обществеността и аргументите „против богатите“, размахвани от определени демократи, биха могли да повлияят на избирателите, твърди Торндайк.

Според Кенет Схив, професор по политически науки в Станфордския университет, данъчното облагане на богатите „ще бъде ключова тема в дебата за първичните избори на демократите през 2020 година“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.