Първите балове в България – тоалети, мазурка, валс и хоро за гостите

Конакът в София (вдясно), където се е провел първият бал у нас.

У нас думата бал се свързва повече със съвременните абитуриентски балове, както и с традиционния Виенски бал в София. Малко обаче се знае за истинските български балове – тези по царско време. Техен основоположник е младият княз Александър Батенберг, който е коронован за български владетел само няколко месеца, след като навършва 22 години.

В края на същата 1879 г., знаменателна за него, а разбира се и за българския народ, в импровизирания дворец на княза се провежда Новогодишен бал. Наистина, той е само за вероятно обзетия от носталгия по близките си в Европа немски принц, както и за служителите и придворните му.

Атмосферата е необичайна, благодарение на първата по нашите земи елха, сложена в залата! Дръвчето е украсено със свещи, а под него са наредени подаръци, купени от различни европейски градове, както и сладкиши по образец на известните щолен. Относно първия княжески дворец, той е не къде да е, а в сградата на бившия турски конак! Символика, будеща задоволство в душата на току-що освободения българин! На мястото на страховитите символи на турската власт – български знамена. Всъщност обаче причината за избор на тази сграда е прозаична – в тогавашна София, която все още е без своите знакови сгради и е недоразвита като инфраструктура, за момента е нямало друго подходящо здание.

Княз Александър Батенберг.

Ремонтът на конака, който трябва да се превърне в княжески дворец за отрицателно време, се е извършил под ръководство на съпругата на княз Александър Дондуков Корсаков. Смята се, че двуетажната сграда е била набързо и лошо ремонтирана, за да може да приюти княза и неговата свита. Наистина, още на първия голям бал гостите могат да видят чудни за тогавашното българско общество нововъведения в двореца. Този бал се провежда по-малко от месец след Новогодишния бал на „закрити врата“. Така, почти две години от Освобождението ни, българите (или поне отделни щастливци от тях) и българският княз са вече готови за своя първи светски бал!

„Във възкръсналата ни държава всичко е започнато отначало, нещо съвсем ново – за бита и нравите на българина – е и този плахо промъкнал се януарски бал. Плахо са се промъквали към двореца и подбраните столичани: неопитни държавници, множество млади офицери, по-първи чиновници на управлението. И няколко българки – съпруги и дъщери, сестри, племеннички на поканените за бала”, пише за паметната снежна вечер в книгата „Първите българки“ Кирил Божилов.

Необикновена за онова време зимна вечер. Гостите са посрещнати от княжески пажове, след което в „палата“ ги въвеждат княжеските адютанти. Броят на дошлите за бала е 116 души, от които дамите са само 23. От своя страна, българките от тях са едва 10.

От таваните на „прекрасно обкичените стаи“ висят разкошни позлатени полилеи и огромни огледала. В чест на бала залите са разкошно украсени. Нежните пердета от муселин обаче са закачени без корнизи. Оказва се, може би изненадващо за това време и тази сграда, че подът все пак е бил облечен в паркет. По време на бала този под ще преживее нещо нечувано за пръв път – танцувалното тропане на краката на почетните гости.
Между валсовете има кадрил, а тук-там – и руска мазурка, в чест на страната-Освободител. Най-накрая, може би малко странно, но закономерно – следва хоро.

Млада дама от онова време, около 1880 г.

„На парадното стълбище им подава ръка лично князът – със своята „тържествующа младост и артистичен вкус“. Висок и мъжествен, строен, в „драгунската униформа на офицер, с наивно любопитство“, разказва още Божилов. Поначало, на всеки бал у нас, след валса и кадрила, се играело хоро, допълва картината Петя Александрова в книгата „България в потури, но цилиндър II“.

Князът поначало се славел с танцувалните си умения. Българите от своя страна, както можем да се досетим, са съвсем неопитни в танците. Но Батенберг запазва самообладание на това първо изпитание на неговите поданици. Той обменя любезни реплики с всички присъстващи, макар че в този период е вътрешно неспокоен и мнителен поради многото усложнения на външната ни и вътрешна политика. Също така, младият княз е решен да внесе нов порядък – той ще помоли една от дипломатическите съпруги да научи българските гости на танцувални умения за следващи събития.

Една от българките, които изпъкват още на първия светски бал с умението да танцуват кадрил, и с цялостна светска осанка, е Мария Бурмова. Тя е съпруга на първият български премиер на княжеството – Тодор Бурмов. Има и предишен опит с присъствието на европейски бал – в руското посолство в Цариград! Върху Бурмова пада княжеският избор за дама на откриващия танц. Друга ярка женска особа на бала е Анастасия Головина, бесарабска българка с корени от Калофер, която впрочем е първата българска лекарка с диплома.

Млад господин от онова време, около 1880 г.

Българските офицери получават възможността на бала да бъдат за пръв път с новите си елегантни униформи, ще отбележи Божилов.
„Някои от нашите мъже – навярно поне министрите – са си намерили фракове, колкото и неудобно да са се чувствали в тяхната строгост“.

А балните облекла на жените?
Специалисти посочват, че в този период женските облекла вече са били олекотени като материя и кройка, талията е била повдигната, понякога е имало и шлейф. Все пак по това време в София вече са започнали да се появяват т.нар. модисти, които са били носители на европейската мода у нас. За направа на тоалетите се използват сатенирана коприна, тюл, мъниста, дантели. Относно женските облекла на бала, очевидно е царяло многообразие. Българките дори са пречупвали шевицата през призмата на новото.

„Тоалетите – „каквото е могло“; значи – и в „прости вълнени рокли“. Открояват се и по-богати и елегантни – копринени рокли с шлейфове.
Най-изящният тоалет – на госпожа Паренсова /пък на – князът дори не я поканил да танцува с него…/.

Каква е причината за отказа на княза да танцува с Паренсова ли? Тук вече се намесва голямата политика, която всъщност не само също е „гостенка“ на бала – тя не си е тръгвала от него. Негово Височество /за титлата на княза в Народното събрание се спори много/ всъщност е сърдит на военния си министър Пьотър Паренсов за техен по-ранен спор.

В съседна стая на танцувалната зала има нещо като бюфет, на който гостите могат да си вземат чай. По-късно през нощта започва и официалната вечеря – множество „студени ястия, сладка“, услаждащо се на гостите шампанско и бургундско вино, пише Божилов. След вечерята, вече малко позамаяните гости се хващат на хоро. Константин Иречек, ироничен наблюдател на събитията, ще отбележи, че от хорото една дъска на паркета дори се била цепнала.

Зашеметените гости напускат бала чак в около три часа сутринта. Така приключва едно събитие, смайващо с множество контрасти, вълнения и страсти на гостите и на домакина. Интересното впрочем е, че не само ние днес рядко си спомняме за този бал, но и тогава столичните вестници не са му обърнали много внимание.

А следващите балове? Само 11 дни по-късно идва време за нов – „по-великолепен“ от първия и с „по-бляскави тоалети“ според спомени на съвременници.

След време Константин Иречек отново ще е безпощаден към българските нрави в наблюденията си за скорострелно „разграбения“ от гостите бюфет на пореден бал. „Балабанов (б. а. – именитият професор Александър Балабанов) изяде цяла щука. Трайкович (б. а. – тогавшният кмет на София) ядеше с ръце…“.

Все пак съвсем не всичко е комично. Прави впечатление и достойният опит на българите да усвоят модерни за времето нрави, от които историята жестоко ги е лишила. Само седмица след бала в княжеския дворец се провежда първият бал в частна къща. Това е домът на 35-годишният д-р Димитър Моллов. Сградата съществува в София и до днес, тогава е била единствената на площад Народно събрание. По-късно, на мястото на двора на къщата ще издигнат паметника „Цар Освободител“.

Балът в къщата на Моллов е с благотворителна цел – за сираци и бедни деца. Организиран е от Софийското благотворително дружество. В комитета участват видни наши българки, много от които – съпруги на лекари. Сред тях например, освен домакинята, съпругата на д-р Моллов, са Ефросина Бонева, съпруга на главния военен лекар Константин Бонев; съпругата на д-р Сава Мирков, софийски военен лекар. Прави ли Ви впечатление, че в източниците тези жени са споменати основно чрез фамилиите на съпрузите си, а не чрез личните им имена? Тържеството впрочем е уважено и от самия княз, който открива вечерта с танц с Ефросина Бонева. За разлика от някои други българки, „топчестата“, но „жива“ Ефросина знае добре немски, както и руски език. Князът, който прави и щедро дарение, не пропуска нито един танц, но си тръгва сравнително рано – към 11 часа вечерта.

На бала е събрана впечатляващата сума от пет хиляди франка /по това време у нас официалната валута е франкът/. След това в медиите се появяват и критични материали с теза, че комитетът бил твърде старателен в събирането на средства.

Постепенно балът, като вид събитие, ще се превърне в практика в страната, включително в Пловдив. Ще има и критики спрямо баловете, че в други страни не се клюкарства в такава силна степен, както на нашите балове. Дамите ще се обличат все по-елегантно, а разбира се, дълго след това се обсъждало кой как е бил облечен.

Както отбелязва Петя Александрова, зимите след Освобождението никога повече няма да бъдат
същите.

„Угощенията по разни поводи също били по-чести и обилни през зимата. Дотам, че един дворцов служител се оплаква в писмо до майка си във Франция: „…след седмица на неописуема умора, натъпкани с раци, ярки, гъши дробчета и трюфели, полети с най-добрите вина от избата…мечтаем за юфка с минерална вода…“.

От сп. Жената днес

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.