Пет избрани филма от София Филм Фест

Кадър от „Зелената книга“.

„Правете кино, а не война“ е мотото на 23-ия Международен София Филм Фест, който започна миналата седмица и ще продължи до 28 март. Тази година фестивалната програма представя над 150 игрални и документални филма, които включват холивудски продукции, късометражни филми, европейско кино, независими проекти от цял свят, както и десет нови български игрални филма. По-долу ви предлагаме пет заглавия от различни жанрове, които си заслужава да бъдат гледани по време на фестивала.

„Зелената книга“

(виж тук)

САЩ
Режисьор – Питър Фарели
Филмът на режисьора Питър Фарели разказва истинската история на едно приятелство, което преодолява границите на расизма и класовото разделение през 60-те години в Америка. Чернокожият пианист Д-р Дон Шърли (Махършала Али) наема за шофьор Тони Лип (Виго Мортенсен) – охранител от Бронкс с италиански произход. Двамата тръгват на пътешествие из американския Юг, което ще ги постави пред трудни избори и конфликтни ситуации, но и ще създаде помежду им истинска и неподвластна на времето емоционална връзка. За превъплъщението си във филма, Махършала Али взе „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля. В „Зелената книга“ една от ключовите роли изпълнява живеещият в САЩ български актьор Димитър Маринов, който е специален гост на фестивала.

„Студена война“

(виж тук)

Кадър от „Студена война“.

Великобритания-Полша
Режисьор – Павел Павликовски
В основата на филма е фаталната любовна история между мъж и жена, които се срещат в новосформиран танцов ансамбъл, превърнал се в лицето на социалистическа Полша през 50-те години на миналия век. Двамата преминават през различни фази и емоционални състояния, белязани не само от чувствата, но и от политическата ситуация в страната. От Полша действието се пренася в Берлин, Париж, Югославия. Филмът е черно-бял, минималистичен, много музикален и изключително въздействащ – и на визуално, и на емоционално ниво.

 

„Джебчии“

(виж тук)

Кадър от „Джебчии“.

Япония
Режисьор – Хирокадзу Коре-еда
Сюжетът на „Джебчии“ се върти около живота на бедно семейство, чиито членове се препитават от временна заетост и дребни кражби. След един от набезите си из магазините Осаму и синът му попадат на зъзнещо от студ момиче и решават да го приютят. Пристигането на момичето променя рутината в къщата и се превръща в повод всеки от семейството да започне да преосмисля досегашния си начин на живот. Филмът попадна сред номинираните за Оскар в категориите за най-добър чуждоезичен филм, операторско майсторство и режисура. През 2018 г. е отличен със Златна палма на фестивала в КАН.

„Рома“

(виж тук)

Кадър от „Рома“.

Мексико
Режисьор – Алфонсо Куарон
Впечатляващата филмография на Алфонсо Куарон включва заглавия като „Големите надежди“ (1998), „И твойта майка също“ (2001), „Хари Потър и затворникът от Азкабан“ (2004), „Децата на хората“ (2006) и „Гравитация“ (2013), който печели 7 награди „Оскар“. Филмът „Рома“ (2018) е най-личният му проект, защото е вдъхновен от женските образи от собственото му детство. Филмът ни отвежда в Мексико Сити през 70-те години на миналия век. Рома е кварталът, където работят Клео и Адела. Те са домашни помощнички в дома на София, майка на четири деца, опитваща се да се справи с липсата на съпруг. Филмът отново е черно-бял, а сюжетът проследява взаимоотношенията между героините на фона на социалната йерархия и случващите се в страната промени.

 

„Живи комини“

(виж тук)

Кадър от „Живи комини“.

България
Режисьор – Радослав Спасов
Оператор в над 30 български филма (сред които „Мъжки времена“, „Авантаж“, „А сега накъде?“), Радослав Спасов дебютира като режисьор през 1993, но е познат с филмите си „Откраднати очи“ (2005 г.) и „Пеещите обувки“ (2016 г.), посветен на певицата Леа Иванова. „Живи комини“ обещава история с черен хумор и неочаквани обрати. Мястото на действието е планинско село, обитавано от столични интелектуалци, решили да избягат от градския начин на живот. Идилията е нарушена, когато един от членовете на групата умира (героят на актьора Ивайло Христов). Приятелите му установяват, че той им е завещал сценарий за собственото си погребение, както и видеозаписи, чрез които да го режисира. Историята се завърта около опитите да бъдат изпълнени инструкциите на починалия и номерата, които съдбата (или може би самият покойник?) погажда на всички замесени.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.