Ако Москва напусне Съвета на Европа: Руснаците може да загубят последната надежда за правосъдие

Протести пред съда в Москва по време на „делото за площад „Болотная“. Снимка: от тв екрана

Тази възможност създава опасения сред активисти и опозиционери: Москва може да напусне Съвета на Европа и с това за Русия да отпадне юрисдикцията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), с което руските подсъдими ще бъдат лишени от „последната надежда“ за правосъдие пред тази водеща в международното право институция.

За повече от 20 години членство в Съвета на Европа Русия стана страната, срещу която са заведени най-много дела пред ЕСПЧ. Този съд разглежда случаи, по които са изчерпани всички възможности за защита пред националните юрисдикции.

След анексията на Крим от Москва през март 2014 г. обаче отношенията между Съвета и Русия бързо се влошиха, дотолкова, че Русия може да напусне тази година работещата в Страсбург организация, в която членуват 47 държави и която е независима от Европейския съюз.
„Стигнахме до ситуация, от която може би няма друг изход“, твърди Татяна Становая, директор на експертната група „Р.Политик“ в Париж.

Този „Рукзит“, както го нарече генералният секретар на Съвета Торбьорн Ягланд, потенциално би довел до засилване на натиска на властите върху гражданското общество, влошаване на условията при задържане и дори до възстановяване на смъртното наказание, твърдят активисти.

След анексията на Крим Парламентарната асамблея на Съвета на Европа лиши руските депутати от правата им и конкретно от правото им да гласуват. Резултатът: повече от половината съдии в ЕСПЧ и комисарят за правата на човека на Съвета бяха избрани без Русия.

В отговор Москва прекъсна през 2017 г. плащането на членския си внос от 33 милиона евро (7 процента от бюджета на Съвета на Европа) в бюджета на организацията, а руските депутати отказват да участват в сесиите на Парламентарната асамблея.

Според правилата на Съвета, ако страна членка не плаща членския си внос, тя рискува да бъде изключена в срок от две години, който за Русия изтича през юни тази година. Ако положението остане непроменено, Москва няма да участва в избора през юни на нов генерален секретар на организацията.

Просто блъф?

Според Пьотър Толстой, ръководител на руската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и заместник-председател на Държавната дума (долната камара на руския парламент), Москва ще участва в избирането на нов секретар само ако всичките й права бъдат възстановени и ако ПАСЕ отмени възможността да бъдат санкционирани национални делегации.

„Ако това не се случи, руската делегация няма да участва в избора, а това ще постави под въпрос необходимостта от участието ни в тази организация“, заяви Толстой пред Франс прес.

Опонентът на Кремъл Алексей Навални, който е завел голям брой дела пред ЕСПЧ, подозира, че става дума за блъф.

„Кремъл е доволен, че делегацията ни загуби правото си на глас“, каза пред Франс прес Навални, според когото това е средство за засилване на популярността на руските власти във вътрешната политика. „Въпреки че на руското правителство не му харесват доста от решенията на ЕСПЧ, то не иска да се оттегли от Съвета, а Съветът всъщност също не иска да го изключи“, твърди той.

Според анализаторката Татяна Становая желанието на Русия да остане е свързано с факта, че „за Владимир Путин участието в Съвета на Европа е безспорно потвърждение за принадлежност на Русия към цивилизования свят“.

След създаването на Съвета на Европа единствено Гърция е прекратявала членството си в организацията през 1969 г. при военната диктатура, преди отново да се присъедини през 1974 г.

„Чувство за справедливост“

В края на миналата година повече от 60 активисти и адвокати подписаха призоваващ за компромис меморандум с аргумента, че излизането на Русия от Съвета на Европа ще навреди на жертвите на съдебни несправедливости. Те предупреждават също за възможно възстановяване в Русия на смъртното наказание, чието отменяне е условие за членство в Съвета на Европа.

„Повече от ясно е, че загубите ще са огромни“, прогнозира Юри Джибладзе, руски правозащитник, който нарича ЕСПЧ „последна надежда за правосъдие“.

През 2017 г. Москва е платила повече от 14,5 милиона евро за справедливо обезщетение на руски подсъдими. За сравнение Великобритания и Франция са осъдени да платят през същата година съответно 222 677 и 88 279 евро. В повечето случаи Русия изплаща сумите, но често не успява да премахне причините за нарушенията, твърдят активисти.

Според Пьотър Толстой руските съдилища вече отговарят на европейските стандарти и правозащитниците ще трябва да се подготвят „да живеят без ЕСПЧ“.

Алексей Навални твърди, че много руснаци имат чувството, че „някъде далеч оттук, във Франция, има правосъдие“: „Осъзнаването, че справедлив процес вече няма да е възможен дори и на теория, ще бъде основната и най-ужасяващата последица“, изтъква опозиционерът.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.