Ричард Линехан: Можеше да сме умни динозаври, ако не ни беше ударил астероид

Смятаме, че сме собственици на планетата, а сме само част от природата; За да я спасим, решението е образование, казва астронавтът

Ричард Линехан в американското посолство в София. Снимка: НАСА

Астронавтът Ричард Линехан е на 61 години. Той има четири медала от НАСА – за изключителна служба, за изключително лидерство, за изключителни заслуги и за участие в космически полет.
Участвал е в общо четири космически полета, като единият е най-дългият полет със совалка. Това е и човекът, който шест пъти се е „разхождал“ в открития Космос – измерено в човешко време, това е общо 42 часа и 11 минути.
Във филма „Гравитация“ със Сандра Бълок и Джордж Клуни героинята на Бълок поправяше техниката на борда в безтегловност в открития Космос. Линехан е правил това в реалността, ъпгрейдвайки космическия телескоп „Хъбъл“. И за разлика от героинята във филма, се справя успешно.

Линехан има строго лице и пестеливи жестове и поведение, както се и очаква от човек, упражнявал стоманени воля и търпение по време на космическите мисии. Но при задаване на въпрос, който открива хоризонти за „голямо въображение“ (както се изразява), лицето му просветва. Първоначално Линехан работи като зоолог. Завършва ветеринарна медицина в университета в Охайо, по-късно специализира в сферата на патология при екзотични животни. През 2009 г. защитава докторат в Харвардския университет.
В края на 80-те години става капитан във Ветеринарния корпус на американската армия, впоследствие – главен ветеринар по програма за изследване на морски бозайници на Военноморските сили на САЩ. Повратът в кариерата му е през 1992 г., когато е избран за специалист в космически мисии. Едната от мисиите му като учен-астронавт е да изследва ефектите на микрогравитацията върху мозъка и нервната система. За тази цел той, както и целият екипаж на совалката „Колумбия“, е едновременно и управляващ, и обект на 26 индивидуални експерименти. Според проучванията, пребиваването в Космоса е способно да повлияе биологически на човешкия индивид, променяйки съдържанието на белтъци и метаболизма му. Днес Линехан работи за популяризиране на познанието за Космоса, както и за научно образование на подрастващите.

Ричард Линехан на борда на совалката. Снимка: НАСА

– Какви са приликите и разликите между океана, който също сте изследвали, и Космоса?

– Това са възможно най-близките по вида си системи. Рибите могат да плуват, нали така? Могат да плуват в 3Д пространство. Ако сте се гмуркали или сте били под вода, имате обща идея, че това е най-близкото за въображението до живота в Космоса. Животните са се развили по този начин. Аз съм изследвал делфини и китове. Това, което винаги ме е интересувало в тези животни, е, че са се развили да живеят извън Земята и един вид, почти – да летят във водата. Така че физиологията им се е развила така, че да живеят в този медиум, океана. Това е като… не бих искал да го нарека пустиня, но е почти така. Всеки си мисли, нали океанът е вода как така пустиня?! Но когато се замислим, обитателите на океана нямат достъп до прясна вода, понякога трябва да изминат хиляди километри, преди да стигнат до брегови райони и да стигнат до храна. По някакъв начин така и Космосът обхваща огромни разстояния между определени точки, през които живите същества трябва да преминават, за да стигнат от точка до точка и т.н. Планетите, соларните системи, са точки. Ние живеем в гигантска галактика. А галактиката сама по себе си е само малък остров във Вселената.

– Научно доказано ли е, че има такива планети?

– Откривали са много, много планети чрез различни методи, включително сега. Може би има още няколко стотици планети, които разглеждат в момента. Много от тези планети са скалисти планети, с океани. Учените използват спектроскопичен анализ, така че да знаят какви елементи има на планетата, има ли вода, желязо или земя. Мисля, че имат доста добри методи да установят от какво са направени тези планети. Бих се обзаложил, че на много от тях има океани. Може да се окаже, че водата не е рядко срещано нещо. Ако разположението на планетата спрямо слънцето е правилно например, правилната гравитация, правилната еволюция, вероятно има много планети като Земята.

– Това добра предпоставка ли е за живот?

– Добър въпрос, но не знам… предпоставка ли е?

– Ако вие не знаете, може би никой не знае…

Ричард Линехан. Снимка: НАСА

– Не мисля, че някой знае. Можеш да предполагаш, но ако не можеш да го докажеш и да отидеш там… Това е цяла точка за изследване. И ако не пратиш хора там, ако не може да докажеш, няма начин да знаеш със сигурност. Може да съществува базиран на въглерод живот, може да има базиран на силиций живот… Всеки говори, че животът трябва да бъде водородобазиран, но ако използваш въображението си, някъде там може да съществува нещо, което няма нищо общо с това. Всеки казва, че нещо е невъзможно, докато някой не открие, че е възможно. И изведнъж става възможно. И какво е възможно, какво е невъзможно, не знам… Аз само предполагам, без да знам, че вероятно има живот на други планети, на някое място там. И не съм сигурен какъв е той…

– Как се усеща времето в Космоса? Вие сте бил на най-дългата мисия със совалка?

– Ако се сравни с престоя на международните станции, това е нищо. Мисията беше почти 19 дни. А на Международната станция престоят може да е година и т.н. Самото време минава много бавно, когато за първи път се качиш там, защото човек се пита може ли да издържи три седмици например. И после времето започва да минава бързо и скоро е време да се прибираш вкъщи. Там не гледаш часовника, дали е ден или нощ, защото всички 15 минути са 15 дни. Не можеш да отделяш внимание на залезите и изгревите, както на Земята. Човек е толкова зает, че не обръща внимание на часовника. Винаги бързаш да свършиш работа или да легнеш да спиш. И е дълга, дълга и натоварена мисия.

– Смятате ли, че е възможно в бъдеще да колонизираме други планети?

– Не знам дали е възможно. Надявам се да е. Точно сега не е възможно. Може би след 100 години или 1000 години, дано! За съжаление няма да съм наоколо, никой от нас няма да е, за да знаем със сигурност. Но продължавам да се надявам, че най-добрите, най-умните и способни хора от човечеството ще разберат как това може да се случи. Защото е важно. Ако искаме да съществуваме като жив вид, ако искаме да изследваме, да колонизираме, трябва да направим така, че хора да живеят и на други планети.

– Способни ли сме да спасим планетата си?

Ричард Линехан на борда на совалката. Снимка: НАСА

– Мисля, че, планетата ни ще бъде добре. Освен ако не бъде ударена от астероид, както се е случвало може би два пъти преди. Всеки говори, че Земята ще умре или ще бъде наранена. И това може би е така, но тя ще бъде тук поне четири милиарда години. Независимо какво правим. Въпросът е ще оцелеем ли ние? Ще убием ли себе си, както и всички други живи видове с нас? Обичам да се шегувам с това, че всички можехме да сме влечуги, умни динозаври, ако планетата не беше ударена от гигантски астероид. Щяхме да сме умни динозаври или нещо подобно, но нещата не са се получили по този начин. Мисля, че сме малко егоцентрични, за да вярваме, че сме финалният източник на решение. Така че, ако прецакаме нещата, след няколко стотици милиона години ще дойде нещо друго и ще свърши по-добра работа. Но планетата има много път пред себе си. Мисля, че ние трябва да се тревожим повече да се спасим и да сме сигурни, че всичко, което ни заобикаля и от което се нуждаем, ще си остане така, на тази планета. Това значи да не замърсяваме, да се грижим за водата, атмосферата, за другите видове. Последните нямат думата за това, което им се случва. Има много интелигентни видове, които са изчезнали, и такива, които изчезват. И са без избор, защото това им го причиняваме ние. Това ме тревожи повече от всичко друго. Че ние смятаме, че сме собственици на планетата и можем да правим това, което искаме, но на практика я споделяме с други животни и наистина им вредим. И не изглежда това да ни тревожи. Тук можем и да видим как индианците гледат на природата – те не се смятат, че са над нея, а че са част от нея, за разлика от европейците например. Мисля, че трябва да се върнем към тази философия, ако искаме да се спасим и да защитим сегашното устройство на планетата.

– Как може да стане тази промяна?

– Ако следващите две или три поколения са образовани, ако всички имат думата и разбират как работят нещата. Ако могат да се събират и да вземат решения… тогава проблемите ще започнат да се решават. Мисля, че решението за всичко е образованието.
Винаги казваме, че подкрепяме образованието на думи, но когато дойде време да дадем пари, да плащаме данъци, не обичаме да ги плащаме. Всичко е мислено краткосрочно. Едно от нещата, които трябва да започнем да правим като вид, е да мислим дългосрочно. Поне 50 до 100 години напред.

– Религиозен ли сте?

-Вярвам… Аз израснах католик, ирландски католик, посещавах редовно църква. Не съм толкова религиозен, колкото бях по отношение на ходене на църкви и подобни неща, но вярвам в тази всемогъща сила или същество. Определен вид обединяваща сила във Вселената, която свързва всичко в едно.


От сп. „Жената днес“ със съкращения

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.