Заради насилието в Париж, расте натискът върху Макрон да даде отговор след националния дебат

Протест на „жълтите жилетки“ във Франция. Снимка: от тв екрана

Точно когато Еманюел Макрон мислеше, че е надделял на протестното движение на „жълтите жилетки“ с неговия „голям дебат“, последният взрив на насилие напомни на френския лидер, че няма да е лесно да върне в релсите своя план за реформи.

Срещите в кметствата из цяла Франция, започнали преди два месеца, за да успокоят протестите, помогнаха на Макрон да възстанови връзката си с избирателите, вдигнаха популярността му и премахнаха мрачното настроение в Елисейския дворец, въпреки че някои участници усещаха, че срещите са безсмислена говорилня.

Но видеокадри със запалени банки и разбити ресторанти на известния булевард „Шанз-Елизе“ в Париж през последните почивни дни отново поставиха Макрон в отбранителна позиция – точно когато обмисля нови политики за умиротворяване на протестиращите „жълти жилетки“.

„Съботните кадри от „Шанз-Елизе“ заплашват началните белези на умиротворяване, които националният дебат изглежда беше създал“, каза Бернар Сананес от института за социологически проучвания „Елаб“.

Организаторите на съботния протест го нарекоха „ултиматум“, целящ да засили натиска върху 41-годишния президент докато той систематизира резултатите от часовете лични срещи с кметове, гимназисти, работници и неработещи майки, както и от 1,4 милиона предложения, направени онлан.

„Неговият дебат може и да е свършил, но ние още сме тук на улиците“, каза 43-годишната безработна Аниес пред телевизия Ройтерс по време на похода на „жълтите жилетки“ в Париж. „И ако той не удовлетвори исканията ни, ще се върнем по кръстовищата, ще отидем и ще блокираме всичко“.

Независимо дали това беше лебедовата песен на протестиращите, както предположи неговият вътрешен министър, или знак за „безкрайна криза“, както в. „Монд“ го формулира в редакционна статия, съботните погроми подчертаха напрегнатата среда, в която Макрон трябва да взема решения, които ще оформят остатъка от петгодишния му мандат.

Давайки си сметка за опасностите от големите очаквания и ограниченото поле за действие, което френските държавни финанси позволяват, Макрон очевидно е дал указания на министрите си да ограничават обхвата на предложенията, което той каза, че ще оповести до средата на април.

„Ще бъдем ли в състояние да приложим всички препоръки и да отговорим на всички очаквания? Не, защото политиката е свързана с правене на избор“, каза правителственият говорител Бенжамен Гриво. Но помощниците на Макрон признават, че той ще трябва да промени както стила си – според критици той прекалено много държи нещата под свой контрол, а избирателите са ядосани от неговата надменност и арогантност – така и да позволи демокрация с по-широко участие.

Риск от разочарование

Възможността за референдум – който има предимствата да привлече онези, които изпитват носталгия по плебисцитите от времето на Дьо Гол, като отговаря на ключовото искане на „жълтите жилетки“ за повече народен вот, остава на масата. Но политическите спорни въпроси, които може да бъдат поставени на плебисцит, предстои да бъдат определени. „Най-лошото би било да се стигне накрая до огромно разочарование“, каза президентски съветник. „Президентът беше ясен, той не иска периодът след дебата да бъде като този преди дебата“.

По-малко от три месеца преди изборите за Европейски парламент, които обявяващи се срещу статуквото националисти искат да използват като демонстрация на сила по целия континент, един загубен референдум може да има обратен ефект и да даде на опонентите на Макрон възможност да оспорят легитимността му.

Антиправителствените протести показаха, че французите копнеят за по-малко неравенство, както между Париж и най-бедните части на страната, така и между бедните и богатите като цяло. Затова мишена на най-тежкото насилие от ноември насам бяха булевард „Шанз-Елизе“ и неговите бутици, символи на охолния, успешен, буржоазен Париж, срещу който онези в провинцията, които се борят да свържат двата края, негодуват.

Намаляването на териториалните неравенства и създаването на работни места за най-бедните, с възнаграждение, по-голямо от социалните помощи, беше неразделна част от манифеста на Макрон през 2017 г., казват сътрудниците му, и са убедени, че домакинствата ще започнат да усещат облагите от мерките, въведени през последните 22 месеца.

В началото на мандата си той даде приоритет на данъчни облекчения за бизнеса, вместо на мерки за подпомагане на нископлатените работници и това ядоса клонящите вляво гласоподаватели.

Тъй като данъчното бреме във Франция е едно от най-тежките в света, финансирането на скъпоструващи мерки за намаляване на чувството за изолация в градчетата и провинцията посредством нови болници или отваряне на затворени училища ще бъде трудно, казват помощниците на Макрон.

Това означава, че е по-вероятно неговият отговор да е смесица от символични мерки, целящи да дадат на хората по-голям глас, и промени в образованието и системите за квалификация.

„Достигнахме границите на разпространяване на богатството“, каза един съветник. „Но потенциалът за справяне с корените на неравенствата е огромен. Така че, може първоначално да сме изгубили от поглед някои от целите си, но твърдо сме се върнали в правия път и набираме скорост“.

БТА

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.