Ще поеме ли Медведев курс към здравия разум?

Първият вицепремиер на Русия Дмитрий Медведев (вдясно) говори с президента Владимир Путин на сесия на държавния съвет в Кремъл. Медведев носи маската на покорност, но зад нея крие силен характер и собствено мнение. Снимка: Ройтерс

Дмитрий Медведев не е подставено лице, както изглежда смятат всички. В действителност, когато той стане президент, светът ще види един нов руснак. Преди осем години светът успя за пръв път добре да огледа Владимир Путин – неговата стеснителна усмивка, рядката светла коса и

особената му наперена походка, като на афроамерикански сводник, но в изпълнение на бял, сякаш се опитва да компенсира ниския си ръст, като намеква за необичайно силни ръце и рамене.

1 януари 2000 година беше първият ден на Путин начело на Русия. Спомням си го добре. Борис Елцин беше подал оставка в новогодишната вечер, което принуди мен и стотици други да посрещнем новото хилядолетие, пишейки яростно материали за неговото наследство и в частност за неговия приемник. Нямаше кой знае какво да кажем. Путин беше незначителна фигура. Беше просто петият премиер на Русия за последните пет години и най-неопитният от петимата. Той се беше отличил като започна войната в Чечения, но тя вървеше зле. Имаше подкрепата на Елцин, но Елцин беше толкова непопулярен, че този факт много лесно можеше да отрови политическата му кариера. През следващите осем години Путин смаза Чечения, изкара два мандата, преустрои Русия и миропомаза свой собствен приемник.

Дмитрий Медведев изглежда като човек, който продава телевизори с плоски екрани в универсалния магазин „John Lewis“. Той няма зад гърба си някоя много рискована война, нито има нужда от такава. На 2 март той ще наследи феноменалната популярност на Путин и ще спечели внушителна победа на изборите и президентския пост. Той ще наследи и стоманения обръч от хора на Путин (влиятелните му кариеристи в Кремъл, набирани от службите за сигурност), както и самия Путин като министър-председател.

Общото мнение както в Кремъл, така и извън него е, че това ще превърне Медведев в подставено лице, но няма да е така. Поне не неизбежно. Завещанието на Путин – много по-ясно от това на Елцин – е превръщането на хаоса на 90-те в една структура на властта по съветски модел, в която Думата само формално одобрява политиката на президента, а „управляващата“ партия е една масова мажоретна формация. Правителството съществува, за да изпълнява политиката, а не да я формира. И всичките 89 регионални губернатори се назначават. В центъра на всичко това е президентството, а тъкмо Медведев, а не Путин, ще бъде президент.

Това има огромно значение. Вярно е, че Путин ще е начело на партията “Единна Русия“ – създадена, за да рекламира неговия все по-параноичен национализъм. „Единна Русия“ обаче е далеч от Комунистическата партия на Съветския съюз като потенциален властови център, отделен от Кремъл. Вярно е и това, че Путин ясно заяви какви са намеренията му: „Ще продължа общите ни усилия в качеството на министър-председател“ (в превод: „Ще се вкопча в колкото може повече власт“). Но той предварително обеща да не прави промени в конституцията, с които официално да прехвърли власт от Кремъл към руския Бял дом на река Москва, където ще работи като министър-председател. Без подобни промени, властта ще отиде при президента, дори ако постът се заемаше от мишок.

Колко точно власт ще получи Медведев предстои да се види, но едно поне е ясно: предстои му да поеме истинска длъжност.

Като бивш председател на Управителния съвет на Газпром Дмитрий Медведев има капацитет да поеме управлението на руската икономика. Снимка: Ройтерс

Противно на вижданията, че неговото миропомазване може само да означава путинизъм в нова премяна, напълно е възможно през следващите две години да има истинска промяна в международната роля на Русия.

След като Путин повика Медведев в Кремъл от Санкт Петербург, за да стане вицепремиер, прекарах около час с него. Той беше приветлив, следваше официалната линия (без извинения за изгарянето на чеченски села или затварянето на независими телевизии от неговия началник) и говореше с формулировки, които до голяма степен не може да бъдат цитирани. Стилът му все още е такъв. „Необходимо е да се мине към квалифицирани комплексни решения и активно да се използва натрупаният опит за модернизацията на съответните сектори“, заяви той пред президентския Съвет по изпълнението на приоритетните национални проекти и демографската политика. Възхитително, нали!

По образование е юрист-бюрократ и подобно на много юристи-бюрократи не му е чуждо да угажда на скъпите си вкусове. Следващият път, когато се опитах да се свържа с него, ми казаха, че пътува и не е на разположение. Така беше. Същият уикенд се натъкнах на него и съпругата му на летище Хийтроу. Качваха се на самолет на „Аерофлот“ за Москва, отрупани с кутии за шапки от „Хародс“.

Всичко това може да изглежда като недостатъчно основание да се прогнозират драстични промени в стила и същината на руското управление. Но дори и Медведев да е незначителната личност, каквато някога беше Путин, смяната на постовете ще доведе до напрежение на поне три фронта.

Путин се надява да запази контрол в повечето сфери на управлението на местната икономика, но като бивш председател на Управителния съвет на Газпром Медведев вероятно най-малкото ще се почувства компетентен да се меси.

Путин даде да се разбере, че до голяма степен ще остави външната политика на Медведев. Но като създател на радикалните позиции за иранското обогатяване на уран и за независимостта на Косово, Путин е малко вероятно да застане зад протежето си, ако Медведев реши да поеме курс обратно, към здравия разум.

Трето, Медведев ще получи правото да раздава различни постове, което е от огромно значение. Повечето министерски назначения се препоръчват от министър-председателя. Президентът обаче има вето над тях и назначава директно министъра на отбраната, както и повечето основни длъжности в сферата на сигурността, главния прокурор и всички местни губернатори. Те от своя страна назначават половината от членовете на горната камара на парламента. Без тяхната подкрепа долната камара (Думата) не може да променя конституцията, дори и Путин да го поиска.

Нервните маневри за запазване и получаване на постове вече започнаха. Верните на Путин хора лавират, за да си осигурят места в руското правителство. Някои губернатори се суетят Путин да поднови мандата им преди да е изтекъл, защото неговият приемник може да има собствена гледна точка.

Смятам, че под маската на покорност (а тя е единствената, с която досега външните хора са виждали Медведев), той наистина има собствено мнение. Той никога не е бил чекист – никога не е бил обучаван да лъже – и може би наистина изпитва неудобство от фалшивите избори и съветската носталгия по годините на Путин, от абсурдното арестуване на Гари Каспаров и други опозиционери, от сладникавия култ към личността на Путин и от факта, че в чужбина Путин прилича на Брежнев в последните му дни. Ако не е така, толкова по-зле.

Ако наистина изпитва неудобство (не забравяйте, че първо тук сте го прочели), в първия мандат на Медведев Путин и неговият ретро национализъм ще бъдат изтикани от водещата политика към света на спорта, където им е мястото. Ако има късмет, Путин ще бъде руският еквивалент на Теса Джауел (британската министърка за Олимпийските игри) за зимната олимпиада в Сочи през 2014 година.

По материали от БТА

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.