Гръцки вестник: България бленува за участие в завоевателни войни

Нов пейзаж на Балканите в зората на 21 век. Ключов момент в него беше военната интервенция на САЩ срещу Сърбия през 1999 година. Продължението беше почти очаквано. Срината беше държавата-гръбначен стълб на Балканите. Военното насилие беше легализирано, а националистическите тенденции доведоха до изблици и сътресения.

Протест на сърби в разделения косовски град Митровица. Ако Косово обяви независимост, албанците в Македония могат да поискат същото със силата на оръжието и да предизвикат непредвидими събития на Балканите. Снимка: Ройтерс

Днес картата на Балканите е променена, а обстановката е изключително нестабилна, тъй като доминиращите в нея центробежни сили все повече се налагат като правило на поведение. В същото време предложенията на Гърция за създаване на „балкански фронт“ звучат като „глас в пустиня“.

Коренно различна беше картината на Балканите в периода между края на 20-ти век и в началото на двайсет и първото столетие. Обрат в нея внесе военната интервенция на САЩ и НАТО срещу Сърбия през пролетта на 1999 година, която разруши старото съотношение на силите. То беше разтърсено сериозно и от паралелното рухване на „реалния социализъм“ и от постепенното разпадане на Югославия.

Американско-натовското нападение срещу Сърбия подчини региона ни на американското влияние. То ограничи еврогерманската спомагателна роля и извади на дневен ред кошмарния въпрос за преначертаване на границите на Балканите чрез насърчаване на процеса за независимост на Косово. Казусът Косово даде кураж на всевъзможните малцинства в региона да засилят своите претенции. Те търсят външни съюзници, за да се откъснат със сила от държавите, които обитават, и да станат причина за етнически прочиствания и гонения.

Новата ситуация доведе до националистически изблици във всички балкански страни и засили центробежните сили в района. Днес почти никой не желае да се назовава балканец. Гръцките предложения към България, Румъния и Словения за създаване на „балкански фронт“ в средите на ЕС и НАТО, за да може съвместно да търсят реализация на своите претенции, удариха на камък.

Присъединяването на тези страни в НАТО и ЕС без предварително да са уредени сериозните проблеми води до легализиране на техните стремежи и претенции и засилва търканията между балканските държави. Това се случва най-вече заради усилията им да се долепят до една или друга суперсила с надеждата, че тя ще им осигури желаното изгодно решение и ще ги постави в доминираща позиция над съседите им. От тази гледна точка заслужава да се види къде се намира в момента всяка балканска държава.

Нека започнем със страните, които не искат изобщо да се наричат балкански. Словения продължава да живее с мисълта от времето, когато беше част от Австроунгарската империя. Тя се счита за централноевропейска страна и е сляпо привързана към Германия и към нейната сфера на влияние. До такава степен, че след като обяви независимост през 1991 година демонстрира горещо желание да се превърне в кантон на Австрия.

Хърватия се намира в преходен период. И тя като Словения страда от същия синдром и смята, че принадлежи към Централна Европа. Силното й прогерманско и пронацистко минало й гарантира стратегическа ориентация към Берлин. Днес обаче тя се намира под изключително силното влияние на САЩ – заради обстановката в Босна, където Вашингтон е отредил на Хърватия ролята на защитник на мюсюлманите в тази страна под предлог, че там има малка хърватска общност, която съставлява едва 14 на сто от населението.

Имената на жертвите в Сребреница са изписани на мемориала в Поточари. Евроамериканският протекторат Босна е една от двете държави-бомби на Балканите, която може да се разпадне всеки момент и да бъде поделена между съседите й. Снимка: Ройтерс

Американската политика в Босна насърчава хърватските експанзионистични стремежи към тази страна, които подхранват надежди за превръщането на половин Босна в хърватски протекторат. Тази съблазнителна перспектива поддържа Хърватия в сферата на влияние на САЩ, засега поне временно, въпреки непоколебимата германска ориентация на тази страна.

Румъния също не желае да се нарича балканска. И тя иска да бъде възприемана като централноевропейска държава, но от по-различен ъгъл, в сравнение със Словения и Хърватия. Въпреки всичко обаче, днес Румъния е най-големият американски сателит на Балканите. При това, като продължава мегаломанските традиции на своите предци, сегашното румънско ръководство говори за „стратегическа ос“ между Букурещ, Вашингтон и Лондон.

В Румъния вече бяха настанени четири големи американски военни бази, а главната им цел е Русия да бъде буквално обсадена от САЩ. Наред с това, американските бази са плацдарм за военни действия на Вашингтон в Близкия изток, Кавказ и Централна Азия. Румънските ръководители бленуват за участие в „наемнически“ мисии на американците и в този смисъл гледат на Балканите като на доста малък район за реализиране на мегаломанските си стремежи.

В таза посока действа и България, която също се сдоби с четири големи американски бази на своя територия. Българските ръководители също бленуват за участие в завоевателни войни на страната на американците в Близкия изток и Централна Азия. За разлика от базите в Румъния, те не желаят страната им да бъде използвана срещу Русия.
Разбира се, българският политически елит не смее да се съпротивлява. В действителност обаче големият проблем на България е опасността да бъде превърната в сателит, а турското малцинство в страната да бъде използвано като лост и София да бъде поставена в подчинено положение на Анкара.

Български войници на учение на НАТО на полигона „Црънча“ край Пазарджик. Снимка: Ройтерс

В годините на бивша Югославия Сърбия беше хегемон на Балканите. Днес обаче, след многократно разпокъсване, Сърбия беше докарана до жалкото положение на парий в района без излаз на море (след откъсването й от Черна гора). Сръбското общество е подложено на непрестанна поляризация, а усилията на европейци и американци да купят политическия елит на тази страна с обещания за членство в ЕС и НАТО могат да се окажат положителни, но с краткосрочен ефект. Историческият опит показва, че раните, предизвикани от разпокъсването на държавите, остават за десетилетия в съзнанията на народите, като ги превръщат в постоянни фактори на нестабилност.

Черна гора все още е изкуствена държавица, която е изключително полезна на САЩ и на ЕС като лост за натиск върху Белград. Тя е преграда пред излаза на Сърбия на море и тази роля ще продължи и занапред. Незначителните мащаби на Черна гора (населението й наброява едва 700 000 души) правят страната лесна за „усвояване“ от ЕС с помощта на нейните фондове, за да може и в бъдеще тя да играе отредената й роля.

На този фон Балканите на 21-ви век включват и две държави – бомби със закъснител, които са на път да се разпаднат и да бъдат разделени между съседите им. Да се надяваме, че този процес ще бъде безкръвен, но това съвсем не е сигурно. Възможно е разпадането им да доведе до нови сътресения. Първата от тях е Бившата югославска република Македония /БЮРМ/, а втората е Косово. В тези страни цари взаимна омраза между славянското и албанско население. От 2001 година те бяха разединени от кръвта на бушуващата в тях гражданска война. Напълно е сигурно, че евентуално едностранно обявяване на независимостта на Косово и международното признаване на тази област ще тласне албанците в БЮРМ да поискат същото с помощта на оръжието. Съвсем не е сигурно дали тази държава ще оцелее като независима и най-вече нейната славянска част. По-специално дали тя ще бъде присъединена към България или някои нейни райони ще бъдат интегрирани към Сърбия. Сигурно е обаче, че тази изкуствена държава няма да остане единна в дългосрочен план.
Подобно, даже още по-лошо е положението и на другата изкуствена държава – евроамериканския протекторат Босна, чието съществуване и занапред си остава истинско предизвикателство.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.