Как Петя Славова лапна фабрика и я закри

Петя Славова. Снимка: в. „19 минути“

Максим Джабар е 61-годишен бизнесмен, загубил успешното си производство, фабрика за 11 млн. евро и имоти в София.

Всичко това му се случва, след като влязъл в кредитни комбинации с Петя Славова и разчитал на връзки и ходатайства на хора от кръга „Монтерей” – бивши дипломати, шефове от службите, генералите Любен Гоцев, Бриго Аспарухов.

Джабар е с рождено име Мухсин, иракчанин по произход, натурализиран българин. Пристигнал в София през 1978 година като политически емигрант, преследван от Саддам Хюсеин. Сред роднините му има обесени от режима.

Тук започнал да следва в АОНСУ, оженил се за българка, родили му се три деца, останал тук завинаги. Започнал работа в търговията – „Наркооп”. Към края на соца излиза „Указ 56”, който позволява частна инициатива. И през 1988 г. Джабар със свой колега основават фирма по тогавашните закони. Стават дистрибутори на бяла техника и компютри. През 1989 г. Тодор Живков пада, идва демокрацията. Джабар продължава да продава техника, внасяна от други фирми, но решава да почнe само свой бизнес. Така през 1993 г. прави нова фирма и започва да внася и продава козметика и парфюмерия. Завършва задочно и УНСС. Постепенно става представител на 11 западни фирми за козметика и парфюмерия.

Бизнесът му върви много добре и затова решил да направи и производство на козметика в София, а не само да внася. Купува три терена на Военна рампа, построява една административна и една производствена сграда, общо 8000 кв. м затроена площ. Инсталира най-добрата техника за такова производство – германска, японска и италианска. Във фабриката са вложени общо за терени, строителство и техника близо 11 милиона евро. През 2004 г. тя започва да работи.

„Идваха германци на одит, чудеха са как съм могъл да направя такава фабрика по най-високите стандарти за такова производство”, разказва Джабар. Произвежда на ишлеме за чужди фирми. Има много големи клиенти – „Умбро”, „Карфур”, „Топбрандс”, „Кауфланд”, британските „Кросер” и „Санимекс” и др. Започнал да продава продукция чак в САЩ, изнасял в общо 27 държави. Разкрил над 170 работни места.

И идва момент, когато му потрябвали кредити за оборотни средства и да изплати по-бързо закупената техника. Клиенти в чужбина искали стоков кредит – да плащат разсрочено. За това трябват пари напред, да се произведе продукцията.

Така Джабар попада на Петя Славова в „Инвестбанк”. В банката го изпратил Бриго Аспарухов, пенсионираният генерал, бивш разведчик от времето на комунизма и бивш шеф на Националната разузнавателна служба. Кък се е запознал с него? Джабар е част от малка у нас общност иракски политемигранти. След падането на комунизма се оказва, че Ирак дължи 1,7 млрд. долара на България. След това пада и режимът на Саддам, български политици и хора от властта търсят контакти с иракските политемигранти да се съветват и да използват контактите им. Така Джабар се е срещал и с президента Желев, с Йордан Соколов, шеф на парламента по онова време, с депутати, с бъдещия тогава премиер Станишев и др. Познава се и с много дипломати. Назначил един бивш български дипломат на работа във фирмата си – да работи по износа на продукцията и контакти с клиенти. Днес се съмнява, че този дипломат неслучайно му е пратен да го назначат на работа. Както и да е, покрай всичко това се познава и с ген. о. р. Бриго Аспарухов. Той го съветва да отиде в „Инвестбанк”, която свързват с ген. Любен Гоцев и кръга „Монтерей”.

Банката дава на фирмата на Джабар „Макс продис” два кредита – 3,3 млн. в евро и 2,6 млн. в лева, за които той ипотекира фабриката, други имоти и два лични апартамента, своя и на сина си.
Но Петя Славова го кани на лична среща и му предлага една комбинация с кредита в лева, за да осигури пари за нейния винпром „Черноморско злато” Поморие, разказва Джабар. Винпромът е и акционер в банката и по закон не може да получи кредит от нея.

На договора за фирмен кредит от фирмата на Максим Джабар към винпром „Черноморско злато“ Поморие стои подписът и на Петя Славова, на всяка страница.

Тази комбинация след поредица от събития довежда до това производството във фабриката на Джабар да спре, 170 работни места да бъдат закрити, и да бъде отнета от собственика й, заедно с два негови апартамента. Сега административната сграда на фабриката се използва като склад за архиви на „Инвестбанк”.

Следва разказът на Джабар от първо лице.

 

Максим Джабар: Бриго Аспарухов ме насочи в „Инвестбанк”; Всички ме измамиха

 

– Как станахте клиент на „Инвестбанк”?

– Някои от големите ми клиенти поискаха стоков кредит, не можех да ги изпусна. Имах нужда от оборотни средства. Познати ме насочиха към „Инвестбанк”.

Максим Джабар. Снимка: e-vestnik

– Кои познати, кажете по-точно?

– Бриго Аспарухов. Като политически емигрант се познавам с много дипломати и хора от властта, покрай тях познавам и него.

– Какъв кредит изтеглихте от „Инвестбанк” и при какви условия? Кога?

– През януари 2007 г. Дадоха ми два кредита – 3,35 млн. евро и 2,65 млн. лева. Ипотекирах като обезпечение по кредитите всички мои имоти – фабриката, с производствена и административна сграда, личният ми апартамент, апартамент на сина ми на бул. „България” с гаражи, терен за бизнес сграда 4430 кв. м, и терен от 3000 кв. м за разширяване на фабриката. Бях спокоен, получих уверения и препоръки, че Славова била банкер на годината. Кредитът в евро ми беше нужен за съоръженията във фабриката и да погася кредити към други банки за строителството, за доставчици.

– И случи ли се нещо нередно с тези кредити?

– Още при първото ми посещение ме поканиха на среща с Петя Славова. Отидох втори път специално за тази среща, тя ме прие в личния си офис или апартамент някъде към последния етаж в банката й на бул. „България”. И ми поиска да й отстъпя кредита в лева – 2,65 млн., тоест да отпусна от своята фирма фирмен кредит на винпром „Черноморско злато” – Поморие. Щели да ми ги върнат след 6 месеца. Имали нужда да изкупуват грозде или нещо за завода, не помня точно. Каза, че имали поръчка за Япония и им трябват оборотни средства. Не могат да вземат кредит от банката, защото са свързани лица, обясни тя. Пита – „Можеш ли да помогнеш?“ Те щели да плащат лихвите по моя кредит за тия 6 месеца.

– Доколкото разбирам, тази странна оферта да ви отпуснат кредит и веднага да го преотстъпите, е защото винпромът „Черноморско злато” е на Петя Славова, която също така е основен собственик на банката, а и винпромът е акционер в банката. По закон не могат да се отпускат кредити на свързани лица, тоест хора от банката да дават сами на себе си кредити? Затова ли е тази оферта?

– Да.

– И вие се съгласихте?

– Съгласих се, нали съм там с ходатайства, тя се показа благоразположена, аз се опитвам да установя доверени отношения с тази банка, щях да имам нужда и друг път. Тя впрочем обеща при нужда да ми дават по-малки оборотни кредити. И от банката бързаха, отпуснаха ми кредита в лева още преди да ипотекирам имотите за обезпечение. Съпроводиха ме до банката, за да ги прехвърля на винпром „Чернорморско злато“ веднага щом ги получа. Не са седели в моята сметка повече от 10 минути.

– Тя какви гаранции ви даде?

– Сключихме договор за фирмен кредит между моята „Макс продис” и „Черноморско злато” Поморие. Тя лично се подписа в договора като гарант. Като поднесоха договора за подпис, беше вписан срок от 1 година, а не 6 месеца, както говорихме. Изненадах се, но подписах да не провалям другия си кредит.

– И какво стана като изтече годината? Доколкото виждам в договора, става дума за края на 2007 г.

– Не ми върнаха парите. Петя Славова ме викна на нова среща.

– Лично?

– Да. Отидох пак при нея на бул. „България”. Каза ми – ще ти дам сега нов кредит от 800 хил. лева и след 3-4 месеца още един за 300 хил. лева, само да ми продължиш срока за фирмения кредит към винпрома.

– И вие пак се съгласихте?

– Да, защото вече бях притиснат до стената, имах нужда от оборотни средства. Имах договори, трябваше да ги изпълнявам. 90% от продукцията е за западни партньори. И изплащах лихва и главница над 50 хил. евро на месец.

– И получихте ли ги тия 800 хиляди лева?

– Да. Затова подписахме анекс към договора за фирмения кредит да се удължи срока с още една година.

– А кредитът от 300 хиляди лева след няколко месеца даде ли?

– Да.

– И какво стана като мина една година? Върнаха ли ви 2,65 милиона от „Черноморско злато”?

– Не. Поисках си парите и започна война.

– Как?

– Започнаха да ме посещават мутри – върни кредита на банката – наведнъж, изцяло, в евро, в лева. А тези 2,65 млн. лева са в нея и тя не ми ги връща. През юни 2009 г. ми прати нотариална покана да погася изцяло всички кредити.

– На какво основание?

– През март 2009 г. поисках разсрочване на кредита, защото започна криза, поръчките от чужбина намаляха. А „Черноморско злато” ми държеше кредита в лева, не го връща, не мога да изплащам вноските. Поисках да го върнат, да мога да плащам лихви и фабриката да продължи работа. Тя отказа. След това получих поканата да се издължа изцяло. Получих от анонимен подател снимка на дъщеря ми, която следваше в Италия – снимали я на някаква пейка как си гледа в телефона, пишат ми – знаем къде е дъщеря ти.

– И тогава какво направихте?

– Срещнах се отново с Бриго Аспарухов и му обясних проблема. Той ме заведе при генерал Любен Гоцев в „Монтерей” (бел. ред. – в кв. „Изток”, сега заведението се казва „Модера”). Гоцев поиска да се преместим в съседната пицария, да не ни виждат в „Монтерей“. Изслуша ме и започна да псува – как можело така да направи Славова и т. н. Каза ми да се срещнем пак след време.

– И след време какво стана?

– Нямаше втора среща с Гоцев. Бриго Аспарухов ми каза да си направя споразумение с банката, щели да съдействат. Заплаших, че ще съобщя на медиите как Славова ми е взела парите. Той каза – не трябва да се шуми около банката. Не било хубаво за националната сигурност и т. н. И каза, че ще уреди среща с банката, да си направим споразумение. Говорили били там, фабриката да продължи да работи. Бях веднъж в „Монтерей” на разговор с Димитър Димитров, бивш посланик в Ливан. На масата бяха и Виктор Вълков, бившият министър на търговията от времето на социализма Христо Христов и др. Казват ми – „Ще ти помагаме, Максим, ти си наше момче”. Измамиха ме всички. Повече хората, които обещаваха да помогнат.

– Какво споразумение направихте с банката?

– Аз започнах процедура по несъстоятелност на фирмата ми. Това означава, че фабриката и имотите щяха да бъдат продавани от синдик. От банката ме замолиха да прекратя процедурата. И направиха предложение – да създадем ново дружество – „Екип 7 – 09” В него аз като физическо лице да имам 10%, останалите да са на фирмата „Национален център за дизайн и реклама”. Директор на тази фирма „Национален център за дизайн и реклама” беше Маргарита Атанасова, която беше служителка в банката – шеф на реклама и връзки с обществеността.
И споразумението беше приготвено за подписване през март 2010 година. На среща при тогавашната изпълнителна директорка на банката Диана Младенова, пред няколко свидетели – директорката на клона на банката на „Раковски”, адвокати, синът ми, съпругата ми, продложиха да ми изплатят 1 млн. евро за това, че преотстъпвам в новото дружество 90% от фабриката си и целия бизнес.

– Какво става с непогасените кредити към банката?

– Новото дружество ще поеме всички дългове, ще погасят всички задължения на моята фирма „Макс продис” към доставчици. Банката ще даде кредит на новото дружество, фабриката да работи. Аз щях да бъда съуправител на новата фирма, заедно с Виктор Стоичков, който към момента беше директор на централния клон на „Инвестбанк”. Той каза въодушевен –„Идваш в понеделник във фабриката и започваме, ще работим”. Това се случи в петък. Подписах документите.

– А в понеделник заработихте ли?

– Отивам в понеделник на работа във фабриката и сварвам Виктор Стоичков, съуправителят, който плаче. Подава ми молба за напускане от фирмата и ми казва: „Не мога да се оправя с тях, излъгаха ме. Няма да отпуснат пари, целта е да ти вземат имотите.”

– И тогава разбрахте, че сте излъган?

– Да. В следващите дни дойде фирма за охрана, смениха ключалките и ме изгониха. Не ми изплатиха 1 млн. евро. Търсих Бриго Аспарухов, търсих хора да ми помогнат. Всеки вика – „Не мога да се оправям с Петя”.

– Какво стана по-нататък?

– През май и декември 2011 г. на два пъти са прехвърлили всичките ми имоти от новата фирма „Екип 7 – 09” на банката за непогасени кредити. Взеха ми и семейния апартамент и апартамента на сина ми, с офис и гаражи на бул. „България”. Всички имоти, фабриката, са в активите на банката и никой не иска да ги купи, като види документацията и какви въртележки са правени с тях. А идваха бизнесмени от чужбина да ми предлагат – да изкупят фабриката, да ме назначат за директор и да заработи отново. Не става, отказват се. С адвокатите ми научихме, че фабриката и имотите са внесени като апортна вноска в „Инвестмънт пропъртис”. В това дружество банката е с минимално участие, а основен собственик е „Калпертън лимитид” Хонконг – офшорна компания, която е получила кредит от „Инвестбанк”. В „Инвестмънт пропъртис” влизат различни имоти, свързани с банката, служили за обезпечение и др. А фирмата „Национален център за дизайн и реклама”, която беше основен собственик на новата фирма, в която влезе моята фабрика, два месеца по-рано е станала еднолична собственост на „Терис ентърпрайсис корп” – Белиз. Тоест висчко отива в офшорни фирми, на които не се знае кой е собственикът. (Бел. авт. – по принцип, ако офшорните фирми са на свързани с банката лица, това означава, че банката има сделки сама със себе си).

Договор, подписан от Петя Славова, с който „Феста холдинг“ продава на офшорка дяловете от своята фирма, придобила контрола върху фабриката и имотите на Максим Джабар.

Сега водя дела и не разчитам на никакви връзки и ходатаи, а само на българското правосъдие.

 


Бел. ред. – Очаквайте продължение по темата. Фирми и физически лица, които са попадали в подобна ситуация и са пострадали от сделки с „Инвестбанк”, могат да пишат до редакцията.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.