Палестинският въпрос отсъства като тема от изборите в Израел

Палестинец протестира на границата с Израел. Снимка: от тв екрана

В обстановката на изострена предизборна кампания с много размени на обиди и малко думи по същество, конфликтът на Израел с палестинците многозначително отсъства като тема.

Управляващата партия „Ликуд“ на премиера Бенямин Нетаняху не предлага никакъв план за това, което мнозина смятат за най-екзистенциалния проблем на страната. Неговият главен съперник в изборите на 9 април с недомлъвки говори за „разделяне“, а партньорите хардлайнери (от коалицията) на Нетаняху открито говорят за немислимата някога идея за анексиране на целия или на части от Западния бряг. За палестинска държава – предпочитаното за международната общност решение през последните две десетилетия, вече не се говори.

Това е в пълен контраст с предишните избори, когато мирът с палестинците бе централна тема за избирателите. Тази очевидна липса на интерес е отражение на ширещото се в Израел разочарование от годините на безплодни усилия за постигане на мир.

Но това свидетелства и за успеха на Нетаняху да изтласка темата от дневния ред. Възползвайки се от вътрешните палестински раздори и провеждайки понякога противоречиви политики, Нетаняху успява да управлява конфликта, без да засяга по-важния въпрос как двата взаимносвързани народа ще живеят заедно занапред. Силната подкрепа от администрацията на Тръмп му дава допълнителен импулс.

„Мирният процес в момента е в кома“, – каза Шмуел Роснер, старши изследовател от Еврейския институт за народна политика. – Няма големи надежди за намиране за жизнеспособно решение в близко бъдеще, така че хората могат просто да избутат проблема в задънена улица, докато той отново изплува някой ден и започне да ги преследва.“

Нетаняху пое премиерския пост в началото на 2009 г. и под силен натиск от тогавашния американски президент Барак Обама неохотно заяви, че подкрепя идеята за независима палестинска държава, макар и с много условия, които бяха отхвърлени. Нещата бързо тръгнаха надолу и сериозни мирни разговори така и не се състояха по време на мандата на Обама.

През годините като премиер Нетаняху многократно хвърляше вината върху палестинците, обвинявайки президента Махмуд Абас – който е за споразумение чрез преговори с Израел – в подстрекателство и подкрепа за „терора“. В същото време той поддържаше задкулисно сътрудничество в сферата на сигурността със силите на Абас на Западния бряг за съвместна борба срещу екстремистката групировка „Хамас“.

В контролираната от „Хамас“ ивица Газа Нетаняху често участваше във въоръжени сблъсъци, но води и задкулисни преговори със заклетия си враг с надеждата да поддържа спокойна обстановка.

Администрацията на Тръмп допълнително тласка палестинците в задънена улица, като оряза стотици милиони долари помощи за тях и призна Йерусалим за столица на Израел. Това подтикна палестинците да скъсат връзките със САЩ. Дългоочакваният мирен план, който Белият дом обещава да представи след изборите, няма голяма перспектива, ако изобщо някога види бял свят.

Мирният процес е дълбоко замразен и затова може би не е изненада, че никоя от големите израелски партии не говори за палестинците. „Палестинската кауза днес напълно отсъства от израелските избори, а когато се появява, то е само в негативен контекст“, каза Ахмед Мадждалани, висш палестински служител. „Това е обезпокоително, защото показва, че нещата вървят от лошо по-лошо“.

Палестинците искат Западния бряг, Източен Йерусалим и ивицата Газа (територии, завладени от Израел в близкоизточната война от 1967 г.) за своя независима държава. Така нареченото решение въз основа на принципа за две държави се ползва с широка международна подкрепа като най-добрия начин за прекратяване на конфликта.

Ако Израел продължи да властва над милиони палестинци, логиката сочи, че те постепенно ще се откажат от мечтата си за държава, а вместо това ще поискат израелско гражданство и пълно равноправие. При такъв сценарий Израел няма как повече да бъде едновременно и еврейска и демократична (държава).

Израелците обвиняват палестинците в отхвърляне на „щедри мирни предложения“, последното от тях в края на 2008 г. – нещо, което палестинците отричат. Израелците се позовават също и на изтеглянето си от Газа през 2005 г., което откри пътя за „Хамас“ да вземе властта от силите на Абас две години по-късно.

Преди изборите няколко религиозни и националистически партии наред с индивидуални членове на нетаняховата „Ликуд“, открито призоваха за анексиране на части от или на целия Западен бряг.Тези планове включват редица предложения за палестинците, включително право на жителство, но без право на глас, евентуално и гражданство или финансови стимули за емигриране.

Остава неясно колко силно тези партии – потенциални коалиционни партньори на Нетаняху, ще настояват на своето, макар че неотдавнашното решение на Тръмп да признае анексията на окупираните от Израел Голански възвишения доведе до засилване на призивите за анексиране на територии на Западния бряг.

Говорителят на „Ликуд“ Ели Хазан каза, че не очаква анексията да бъде на дневен ред. Според него партията „силно вярва“ в статуквото. „Ние сме и срещу еднодържавното решение, и срещу двудържавното решение. И двете могат до доведат до края на Израел като еврейска и демократична страна“, посочи той.

Според Йоханан Плеснер, председател на Израелския демократичен институт и бивш депутат, Нетаняху няма да се поддаде на призивите за анексия. „В края на краищата, анексирането на Западния бряг е прерогатив на премиера“, каза той.

Главният съперник на Нетаняху, бившият началник на генералния щаб Бени Ганц, дава известна надежда на „лагера на мира“. Програмата на неговата партия „Синьо и бяло“ отделя няколко изречения на палестинците, обещавайки „нови хоризонти за политическо уреждане“ и ангажимент да се работи с арабските съседи за намиране на начин „да се задълбочи разделянето“. Там обаче не се споменава за палестинска държава и се казва, че Израел ще продължи да контролира части от Западния бряг и никога няма да раздели Йерусалим.

Според бившия палестински преговарящ (с Израел) Гасан Хатиб, липсата на интерес от израелска страна вреди на палестинците в краткосрочен план, но е много по-лоша за Израел в дългосрочен план. „Това означава край на двудържавното решение, – каза той. – Алтернативата ще бъде система на апартейд а това ще причини огромни вреди на израелската демокрация и на имиджа на Израел.“

Йоси Бейлин – един от главните архитекти на историческото временно мирно споразумение на Израел с палестинците от 1993 г., каза, че политиката на Нетаняху има катастрофален ефект върху изгледите за мир. Въпреки това той е уверен, че решението за две държави един ден ще бъде възприето поради липса на алтернативи, и дори вярва, че Ганц „със сигурност“ ще търси мирно споразумение, ако бъде избран.

По ирония на съдбата мирният план на Тръмп, ако бъде представен, ще укрепи позициите на Нетаняху, смята Бейлин. Ако бъде избран, за Нетаняху ще бъде трудно да се противи на предложението на неговия близък приятел,, докато в същото време неговите хардлайнерски настроени коалиционни партньори ще се противопоставят на всякакви отстъпки към палестинците.

„Въздействието на този план може да е много интересно“, каза Бейлин.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.