Павел Васев от „Монолит”: Все още сме рокендрол-хулигани

След 89-та имаше бум на блуса и рока - неизживяното хипарско време трябваше да се изживее, разказва китаристът на групата

Китаристът на „Монолит“ Павел Васев. Снимка: авторката

„А аз съм само шестнадесет годишен, според съседите изпечен хулиган…”, пеят група „Моноплит” в началото на 90-те. Днес членовете на бандата съвсем не са на 16, но са запазили излъчването на непослушни момчета и продължават да правят рок. „Хулиган”, „Назадване”, „Весело беше на моето погребение”, „Здравей” са част от песните, с които „Монолит” ще останат в историята на българския рок. В момента „Монолит” е в състав Тони Чембъра – соло вокал, китара, Павел Васев – китари и вокали, Емерих Амбил – бас, Калоян Христов – ударни и вокали.
Иначе групата съществува от 1991 година и вече има в дискографията си седем албума, два от които сборни. В края на 2007 г. „Монолит” издадоха осмия си албум „Ваканция във Вегас”, който се появява след пет години мълчание.
За новия албум, рок сцената в България и трудностите на музикантския живот разказва китаристът на групата Павел Васев.

– „Ваканция във Вегас” е първият албум на „Монолит” от пет години насам. Трудно ли се издава рок-албум в България?

– Ами трудно е. И то не само рок-албуми. Ние общо взето имаме щастието да намираме средства. Но другите неща, които един издател трябва да прави, като реклама, например, там куцат нещата. Относно новия албум, „Ваканция във Вегас”, той стана благодарение на едни приятели на Тони и групата, д-р Милен Врабевски и инж. Никола Рангелов, които осигуриха средствата да направим записите миналата година. Има и доста гост музиканти. След като направихме записите, една година мина в това да избираме коя фирма да ни издаде и стигнахме до „Рива Саунд”, на които също благодарим.

– Бяхте ли действително на ваканция там?

– Има такова едноименно парче, което някак си вървеше да отвори целия албум.
Само Тони е ходил във Вегас, и то не точно на ваканция. Да си пожелаем обаче, че някой ден ще отидем цялата група. Така че това е и малко пожелателно, някаква надежда има в това заглавие. Иначе музиката и текстът са на басиста Емо.

– Рокът май беше по-популярен в началото на 90-те?

– Тогава имаше един бум може би. Аз от 87-ма съм жив свидетел и „участник във въстанието”, тогава свирех в „Конкурент”, когато направиха първия фестивал в Летния театър. Беше незабравимо, спомням си, „Ахат”, „Ера”, „Кале”. Тогава комсомолът пое нещата, естествено под влияние на руската перестройка. Но пък дадоха сцена, ние почнахме да пътуваме, почнаха предавания, пускаха ни по радиото, което беше абсолютно невъзможно да се случи до този момент. И пак минавахме на някакви комисии, текстовете се преглеждаха и т.н. Да не цитирам имена, които са ни слагали прът в колелото…. Особено след 89-та година имаше истински бум на блуса, на рока. Явно неизживяното хипарско време трябваше да се изживее.

Група „Монолит“. Отляво надясно: Тони „Чембъра“, Емерих Амбил, Павел Васев, Калоян Христов. Снимка: личен архив

– Как беше клубният живот в началото на 90-те, къде се слушаше рок?

– Това, което тук наричаме клубове, са т.нар. „найт клубове”, нощни заведения, отиваш там и почваш да свириш в 11 часа. В Ню Йорк в нощните клубове се свири много джаз. Хората седят на едни масички, като бар са. Специално рок клубовете почват по-рано, обикновено свирят две групи, единият час е едната, вторият – другата. И е като концерт, където могат да идват ученици, непълнолетни. Защото основната публика е това, а в нощно заведение кой ще ти дойде. Те не че не идват, но по закон е забранено след десет часа да идват без придружител. Та тук, като кажат рок клуб, то си е нощен клуб.

– Много хора още помнят „култовия” клуб „113+”….

– Този клуб беше в КЕВА, кафето на тогавашния ВИТИЗ, той беше най-истинският, в смисъл че точно така функционираше. Примерно почва в седем и половина, имаше вход, тезгях с бира… Озвучаването не беше кой знае какво, но пък ставаше страхотна атмосфера. Имаше една вечер, посветена на „Queen”, след като почина Фреди Меркюри. Бяха се набутали 300-400 човека, а капацитетът беше около 200, не можеше да се разминеш. Там сме си представяли първия албум. Свирили са „Подуене блус бенд”, „Херманс Улф Бенд”, и много други групи. Към 94 г. университетът реши да си го вземе обратно. Но там беше култово място. Беше както трябва да бъде.
След това почна да се свири в Кънтри клуба в Дървеница. Но там свирехме на серии, пак по-кръчмарско. След това на „Московска” няколко месеца просъществува един клуб. Отделно след това вече се развиха „Суингинг хол”, който почна само с джаз. След това се откри „Фънки’с пъб”, „Библиотеката” и още много. Свиреше се доста. Това са годините от 1995 до 2000 г. явно беше мода за собствениците да има група и то рок. Може би този период беше най-силен 1995 – 2000г.

– Хората вече май излизат навън, по-скоро за да ядат и пият, отколкото за да слушат музика?

– Ама разбира се. Но ти ако мислиш, че тогава не е било така. От публиката, която идваше по тези пъбове и клубове, двайсет процента от сто идваха да чуят групата. Останалите идваха да се веселят, не им пукаше кой свири. Ако едно място е станало модно, хайде всички да ходим там. Ама това, че еди-кой си свири, няма значение. Е, правеше впечатление, ако идваха БТР, Сигнал, но пак не музиката беше решаваща. Но пък тогава ние имахме поне по три-четири участия, а сега на месец не могат да се съберат толкова.

Новият албум на „Монолит“ – „Ваканция във Вегас“.

– Вярна ли е приказката, че музикант къща не храни?

– Това е и така, и не е така. Зависи. Навремето Деян Тимев, един от водещите тогава тонрежисьори в „Балкантон”, ми разправяше, че в Америка като се запознаеш с някого, и му кажеш, че си музикант, човекът пита: „Добре, ама какво работите?” Това е относително. Тони (Чембъра) по принцип е дипломиран зъболекар, с практика. Бил е малко в „Медикус”, с цялата компания. Когато започвахме в „Монолит”, той си работеше като зъболекар в един военен завод във Враждебна. На майната си, а живееше в „Дружба“. Става, пътува, изобщо ужас. В един момент, след една две години, той вика: „Аз се отказвам, за мен е само рокендролът”. И с други дейности се е занимавал, но основно със свирене. Сега ходи, свири и в чужбина и т. н. и се оправя.

– Една от най-популярните ви песни е „Хулиган”, още ли сте „хулигански” настроени (в положителния смисъл на думата)?

– Може да се каже, че тази песен е кавър. Тя не е наша, текстът е народен. Тя си е улична песен, градска. Аз я знам от ученик, от казармата. Оригиналът е малко като руските, в „ла минор”. Ние я направихме на рокендрол, мажорно. Абе за хулигани какво да ти кажа, вълкът козината си мени, но нрава не. Ние не сме били чак такива хулигани като Аксел Роуз, както го изкарват. Но ако може да се каже, че рокендролът е вид хулиганство, в такъв смисъл ние още сме рокендрол-хулигани.

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.