Лидерите на Нежната революция в Чехия и американският радар

Чешки студенти протестират в Прага срещу МВФ през 2000 г. Колегите им от времето на Нежната революция от 1989 г. влязоха в политическата върхушка. Снимка: Ройтерс

През 2007 г. демокрацията в Чехия навърши 18 години, но наследството от 40 години комунизъм и Студена война все още витае над тази централноевропейска страна. „Вместо да погледне към бъдещето, чешкото общество все още се осланя на миналото“, писа наскоро журналистът Петер Фишер. „Обществото не е в състояние да се самоопредели по друг начин, освен като опровергае миналото.“

Политиците от десницата изиграха картата на антикомунистическата риторика преди и след парламентарните избори през 2006 г., което доведе до равен резултат. Тогава долната камара на парламента беше поделена точно поравно между трите десноцентристки партии от управляващата в момента коалиция и лявата опозиция. Едва след седем месеца коалицията спечели на своя страна двама депутати от опозицията и на 19 януари прокара вот на доверие.

На същата дата Съединените щати предложиха на новото чешко правителство да приеме на своя територия проследяващ радар за предизвикалата доста спорове американска система за противоракетна отбрана – ход, който върна страната на страниците на световната преса. Последвалият обществен дебат показа, че непокорните студентски водачи на т. нар. Нежна революция от 1989 г., които сега са на по около 40 години, благополучно са станали част от чешката върхушка.

Поддръжниците на американския противоракетен щит, в това число и студентските лидери от 1989 г., често казват, че чехите поне веднъж трябва да проявят кураж и да отвърнат на САЩ за всичките им добрини, сторени през 20-и век.

Американския президент Джордж Буш и чешкият му колега Вацлав Клаус по време на визитата на Буш в Прага през юни 2007 г. Студентските лидери от 1989 г. поддържат американския противоракетен щит и държат страната им да се отблагодари на САЩ за добрините им. Снимка: Ройтерс

Те не се съмняват в намеренията на администрацията на Джордж У. Буш, въпреки неверните й твърдения, че Ирак по времето на Саддам Хюсеин е имал оръжия за масово унищожение, което доведе до нахлуването в Ирак през 2003 г. „Съединените щати са наш съюзник и като такъв гарантират сигурността ни“, заяви студентският водач Томаш Кълвана, малко след като тази пролет беше назначен за правителствен координатор за американската база. „Няма значение кой е лидерът на САЩ.“ Те отхвърлят идеята за национален референдум по въпроса за сигурността, подкрепяна от противниците на радара, тъй като плановете на САЩ за ракетния щит на чешка територия не били част от предизборната кампания през 2006 г.

Минаха 18 години, откакто комунистическата върхушка определяше своите противници като „буржоазни елементи“. “Сега бунтарите от времето на комунизма не проявяват особено желание да се занимават със своите критици, като ги смятат за крайно леви”, отбелязва Фишер.

„Бях изненадан, че толкова много хора са склонни да вземат насериозно „Младите комунисти“, заяви Кълвана, наричан „г-н Радар“. Аз съм от поколението, което беше съвременник на събитията от 1989 г., и никога не би ми дошло наум, че 17 години по-късно ще трябва да обсъждам сигурността на децата ми с „Младите комунисти“.

Поставянето на всички противници в един кюп с омразните комунисти отвори дълбока пропаст между привърженици и противници на американския проект. „Те насадиха омраза към хората, които не го искат тук“, заяви Йозеф Рихак, депутат от Социалдемократическата партия и кмет на един от градовете близо до мястото, предвидено за радара. „Настройват ни срещу Америка. Аз въобще не съм против американците.“

Подобни позиции и стратегии обаче отразяват прийомите, които едно време използваше всемогъщата Комунистическа партия. „Игнорирането на критиците, директно обявявани за комунисти и леви боклуци, e белег за обръщане на посоката на идеологическото противопоставяне“, писа Фишер в своята рубрика в бизнес всекидневника „Хосподаржске новини“.

На политическата сцена обаче вече излезе едно по-младо поколение. То се възпротиви срещу черно-белите идеологически възгледи на студентските водачи от 1989 г. „Тяхното мислене е остатък от времето на Студената война; според тях Съединените щати са единственият световен демократичен съдник и всичко, което правят, е добро“, заяви образователният министър Ондржей Лишка от Партията на зелените, който при падането на комунизма е бил 12-годишен. „Това мислене подхожда повече на 20-и, отколкото на 21-и век“, добави той с чувство за реализъм.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.