Постсъветските диктатори – от либерален по-либерален

Президентът на Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов (вдясно) на среща с руския президент Владимир Путин в резиденцията му в Ново Огарьово през април 2007 г. Новият лидер на Туркменистан е безпардонен и се вслушва само в управниците на Русия. Снимка: Ройтерс

Населението в голяма част от бившия Съветски съюз ще запомни 2007 година с това, че станаха известни приемниците на редица днешни лидери, които ще оглавяват съответните страни в най-близките години. Тези държави не са малко – Русия, Туркменистан, Узбекистан, Армения, отчасти дори Казахстан.

Пръв избра своя нов „баши“ Туркменистан, където скоропостижно се спомина диктаторът Сапармурат Ниязов. Ако съдим по това, как politcomru-1.gifвластта мина в други ръце, той явно не беше успял да си подготви наследник, искрено вярвайки, че ще живее едва ли не вечно. В крайна сметка се състояха алтернативни избори и на висшия, единствения значим пост в държавата застана Гурбангули Бердимухамедов. За него дори бяха пуснати слухове, че е не само наследник, но и син на Ниязов. Новият управник е относително либерален, естествено в сравнение с предходния – и това според наблюдатели в чужбина е най-характерното за него.

Днешният туркменистански лидер без притеснение отстрани конкурентите си сред бившите „съратници“ на Ниязов, включително онези шефове на силови структури, които го доведоха на власт. Затова пък внимателно се вслушваше (поне през първите шест месеца) в мнението на далеч по-либералните, обективно погледнато, управници в Русия. Той върна в страната си руския език, легализира правото на висше образование и дори осигури на съгражданите си Интернет (естествено под контрол). Бердимухамедов заяви, че смята да възстанови системите на медицинското и пенсионното осигуряване, изцяло разрушени от неговия предшественик. Затова днес не само Москва, подписала с него договор за изграждане на прикаспийски газопровод, но и Западът, неизгубил все още надеждата да построи алтернативен транскаспийски газопровод, неуморно заявяват, че новият Туркменбаши бил „къде-къде по-либерален“…

Приемник сам на себе си стана президентът на съседен Узбекистан Ислам Каримов. И също беше либерален, макар да не видяхме друг на поста. Каримов съществено преобразува конституцията, в която внесе редица далеч по-либерални текстове,

Узбекският президент Ислам Каримов гласува за себе си в избирателна секция в Ташкент на 23 декември. Той наследи сам себе си на най-високия пост в държавата като преди това промени конституцията. Снимка: Ройтерс

посрещнати с одобрение дори на Запад. Германия например започна да настоява ЕС да отмени санкциите спрямо Узбекистан. Наистина, всъщност конституцията беше използвана парадоксално, за да бъде избран Каримов на висшия държавен пост за трети път – за още 7 години, в нарушение дори на новия основен закон. Привържениците на президента (88,1 на сто от хората в страната, според изборния резултат) обясняваха, че след смяната на конституцията предишните му мандати вече не влизат в сметката.

През годината Казахстан не посочи приемник на президента. Несменяемият лидер Нурсултан Назарбаев, получил на изборите през 2005 година над 91 на сто от гласовете, „уреди“ страната си с еднопартиен парламент, получи картбланш да определя политическия курс, но засега не е посочил кой ще го наследи. Ограничи се да съсипе семейството на дъщеря си Дарига, като изгони от Казахстан съпруга й (с прекалено силни позиции напоследък) и лиши от политическо влияние самата нея. Аналитиците все още гадаят кой ще смени Нурсултан Абишевич на високия пост. Но след като Западът направи на Казахстан подарък и му разреши да хване за малко волана на ОССЕ през 2009 година, все по-малко са съмненията, че отново ще видим там президент „либерал“. По-точно, стига да се нарече такъв, лидерът ще получи и съответния образ.

Както стана вече в Русия, където за официален приемник на Владимир Путин беше посочен Дмитрий Медведев. На Запад и в очите на собствените си избиратели той контрастира със „силовия шеф“ Сергей Иванов и беше удостоен с имиджа на либерал. Изборът на Медведев особено радва Запада с оглед на силно влошените в последно време отношения с Русия. Преди Москва да огласи името на приемника, както и в други постсъветски страни, отношенията й с ЕС и САЩ рязко се влошиха. Сега вече всяка промяна в политическия курс ще се тълкува като либерализъм.

Единствено Армения може би не извади късмет – от двамата вероятни приемници там неочаквано оцеля бившият военен министър Серж Саркисян – силов шеф, аналогичен на Сергей Иванов. (Според слухове впрочем в Армения са се надявали Москва да избере тъкмо Иванов, а не Медведев.) След внезапната смърт на премиера Андраник Маркарян днешният президент Роберт Кочарян изгуби възможността да разиграва сценария с доброто и лошото ченге и страната автоматично остана само с един приемник. С него вече има уговорка (и как иначе) – след изборите Кочарян ще може да стане премиер, но вече няма шансове смяната на върховния управник да се представи като либерализация на режима.

Както личи, през 2007 година голяма част от държавите членки на ОНД са направили условна стъпка към либерализма. Засега е трудно да предскажем същинското развитие на нещата. Сигурно е само едно – операцията „Приемственост“ в постсъветски мащаб върви общо взето успешно.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.