Възможен ли е компромис между Русия и ПАСЕ

През 1996 г., когато приемаха Русия в Съвета на Европа, депутатът от Държавната дума Владимир Лукин – един от локомотивите на процеса, посочи, че присъствието ни в тази организация е равносилно на членство в клуба на нормалните европейски страни. Днес изглежда много вероятно Русия в крайна сметка да напусне този клуб. След като през 2014 г. започна конфликтът между Русия и Украйна, руските делегати в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) бяха лишени от право на глас и изключени от всичките й ръководни органи. Кремъл отвърна, като замрази плащането на членски вноски, заплашвайки от време на време с окончателно излизане от организацията.

Мнозина европейци намират за странно, че при влизането си в Съвета на Европа Русия е била съвсем наясно с всички правила и задължения, а днес прави доста екстравагантни опити да ги промени по време на играта. Все едно някой футболист, получил жълт картон за груба игра, да шантажира съдията, че ще напусне терена, ако той не го отмени. Абсурд, нали? Но точно в същата ситуация се озоваха Москва и Съветът на Европа след присъединяването на Крим.

Съвсем скоро ще видим развръзката на тази история: не бъдат ли платени до юни просрочените членски вноски на Русия, изключването й от най-старата европейска междуправителствена организация (наричано Рукзит) ще стане неизбежно.

Ремито не е най-лошият вариант

По всичко обаче личи, че нито Москва, нито мнозина от опонентите й смятат да се насочат към този сценарий. Конфронтацията със Запада вече се изчерпа и не обещава практически нищо на Кремъл в политически план. Рейтингите на президента Путин и кабинета му полека вървят надолу, тъй като философията на „обсадена крепост“ все по-слабо мобилизира лоялния електорат, а „кримският ефект“ вече се е стопил – няма и следа от еуфорията, белязала пролетта на 2014 г.

Наред с икономическата стагнация това крие рискове от конфликти между елитите в страната. Защото историята показва, че при спад в реалните доходи на населението автократите с ниска популярност често стават токсичен актив дори за най-близкото си обкръжение с довчерашните му клетви за вярност. Второ, водещите световни икономики чакат вече от месеци нова фаза от рецесията и поевтиняване на суровините. Ясно е какво значи това за Русия с тежката й зависимост от петролните доходи. При това положение една сделка със Съвета на Европа би могла да стане отправна точка за диалог с оглед частично вдигане на западните икономически санкции срещу Кремъл.

Ситуацията налага компромис и на ръководството на ПАСЕ. Защото Асамблеята се формира по национални квоти, попълващи се пропорционално с депутати от парламентите на страните-членки. През последните пет години съставът й леко се промени – във Франция, Италия, Германия и Румъния рязко се засилиха позициите на евроскептици и популисти, много от които настояват за вдигане на ограниченията върху руската делегация. Което ще затрудни събирането на мнозинство в Асамблеята, за да бъдат санкциите продължени. В един момент поради недостиг на гласове те може да бъдат премахнати автоматично, а това ще девалвира като цяло значението на европейските структури в международната политика, ще изглежда като едностранна капитулация на Европа пред Москва. Затова ръководството на ПАСЕ не крие стремежа си да използва шанса и да се разбере с Русия точно сега.

Полският коз

Мисията да търси компромис пое генералният секретар на Съвета на Европа Торбьорн Ягланд, полагащ вече две години сериозни усилия, за да върне руската делегация в ПАСЕ. Дейността му в тази насока се подкрепя от влиятелни играчи като Франция, Германия, Холандия и Финландия. Против се обявяват Великобритания, Украйна и балтийските страни. Но всичко сочи за най-важен, ключов елемент от това противопоставяне Полша – традиционно смятана за „адвокат на Киев“ във всички европейски структури, тя безкомпромисно подкрепя териториалната цялост на Украйна.

Полският външен министър Яцек Чапутович се срещна миналата есен в Страсбург с Ягланд, за да го помоли за посредничество в преговорите с Москва по изключително важен и деликатен за Варшава проблем – връщането на отломките от президентския самолет, претърпял катастрофа край Смоленск на 10 април 2010 г.

В изпълнение на Конвенцията за международната гражданска авиация от 1944 г. Москва трябваше да ги върне на Полша, веднага щом приключи техническото разследване на причините за катастрофата, чиито резултати бяха огласени от Международния авиационен комитет още през 2011 г. През май 2012 г. председателката на руския Съвет на федерацията Валентина Матвиенко бе на посещение във Варшава и предположи, че отломките ще бъдат върнати „до месеци“, но в случая видяхме силно разминаване между думи и дела.

Кремъл проточи дълго връщането на отломките с надеждата изгодно да ги размени за нещо – така създаде без нужда нови поводи за спекулации по темата. Варшава девет години се мъчи без успех да уреди въпроса, но тъкмо сега има големи шансове с посредничеството на генералния секретар на Съвета на Европа да получи съдействие от Москва.

Планът на Ягланд

Ето как може да изглежда „компромисът на Ягланд“ между ПАСЕ и Русия. Кремъл обявява за приключило криминалното разследване на катастрофата със самолета на полския президент и връща отломките. Варшава пък подкрепя инициативата на генералния секретар да се внесат промени в правилника на ПАСЕ и правото да се налагат ограничения върху дейността на националните делегации да се прехвърли на Комитета на министрите. Той приема положително решение за Русия и тя получава възможността да участва в изборите за нов глава на Съвета на Европа още през юни т. г.

Формално Полша няма да може да бъде обвинена, че е изоставила Украйна, но заради реформата на Ягланд полско-украинските отношения сериозно ще се пропукат. Защото тя де факто ще осигури на Русия триумфално завръщане под сводовете на страсбургския Дворец на Европа, зачертавайки дипломатическите усилия на Киев да печели срещу Кремъл на международните терени.

Освен това вниманието на ключовите партньори на Киев в ПАСЕ е ангажирано днес с вътрешни проблеми. Във Великобритания съвсем скоро предстои поредният решаващ вот относно условията за излизане на страната от ЕС, Литва е на прага на президентски избори, а самата Украйна е стаила дъх в очакване на решаващата схватка за президентското кресло. Това естествено не гарантира краен успех на плана Ягланд, но съществено вдига шансовете му.

БТА

Бел. на РОСБАЛТ: Игор Грецки е доцент от Факултета по международни отношения в Санктпетербургския държавен университет.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.