Ръчният труд изчезва – какво ще го замени?

Политическите лидери в развитите промишлени страни са все по-обезпокоени от икономическите, социалните и политическите сътресения в резултат на намаляването на традиционния ръчен труд в промишлеността, минното дело и търговията.

Глобализацията, търговията, миграцията, възходът на интернет и появата на изкуствения интелект/роботизацията, всички тези фактори са обвинявани за отрицателните последици за хората, които се препитават от ръчен труд.

На практика намаляването на тези работни места е просто продължение на една тенденция, която води началото си преди повече от 200 години и се изразява в постепенното прехвърляне на работната ръка от селското стопанство, минното дело и промишлеността в сектора на услугите.

Сравнително бързата промяна в заетостта, потреблението на енергия и промишлените модели е едновременно стимул и последица от икономическия растеж през последните два века. Едно завръщане към по-голямата сигурност и стабилност на работните места отпреди 19-и век би довела до по-голяма стагнация в икономиката.

Следователно предизвикателството за политическите лидери е как да овладеят последиците от прехода за най-засегнатите общности, а не да се опитат да спрат промените изобщо.

Енергия и труд

Икономическият растеж през последните две столетия е бил движен от промени в технологиите, организацията и интелектуалния капитал. Фундаменталният двигател обаче може би е било огромното увеличаване на наличната и използваната енергия – първоначално от изкопаеми горива, а в последно време и от възобновяеми източници.

До 1800 година почти цялата мощ в икономиката за производството на храна и стоки и за транспорта е била осигурявана от човешките и животински мускули плюс малко количество енергия, улавяно от вятърни и водни мелници. Оттогава е налице непрекъсната тенденция на по-голяма механизация и автоматизация, на заменяне на човешкия и животинския труд с механична сила, задвижвана с енергия от въглища, петрол, газ, ядрени редактори, а сега и възобновяеми източници.

Голямото ускорение на растежа на икономиката и жизнения стандарт през последните 200 години зависеше от също толкова изумителното нарастване на улавяната и използвана енергия и от заместването на човешкия и животинския труд от машини.

Сега всеки човек в Северна Америка и Западна Европа потребява средно над шест пъти повече енергия, отколкото през 1800 година, и благодарение на по-добрата енергийна ефективност социалните придобивки са още по-големи.

Всеки човек във Великобритания се радва на 60 пъти повече енергия за отопление, 70 пъти повече ток и над 500 пъти повече пътнически транспорт в сравнение с 1800 година.

В процеса на това голямо ускорение десетки милиони работни места с ръчен труд в селското стопанство, минното дело и промишлеността са изчезнали и на тяхно място са се появили още повече в сектора на услугите.

В Съединените щати през 1850 година на селското стопанство са се падали две трети от заетостта, но този дял е намалял до една трета до 1910 година, до под 10% до петдесетте години на миналия век, и до под 1% през настоящото десетилетие.

Заетостта в промишлеността се е увеличавала в края на 19-и и началото на 20-и века, за да достигне своя пик от 35% през 50-те и 60-те години на миналия век, но спада до под 30% в началото на 80-те и сега е под 15%.

За сметка на това делът на работните места в сектора на услугите е скочил от 18% през 1850 година до 50% през 50-те години на 20-и век и през настоящото десетилетие надхвърля 80%.

Механизацията и промишленото развитие са премахнали десетки милиони работни места предимно с ръчен труд през последното столетие, включително цели няколко категории заетост.

Работната сила в САЩ се е удвоила от 42 милиона души през 1920 година до 80 милиона през 1970-а и след това отново почти се е удвоила до 145 милиона през 2018 година.

Заетостта в селското стопанство е намаляла от 11 милиона души през 1920 година до под 4 милиона през 1970 година и до под 500 000 през 2018 година (по данни на националната статистическа служба на САЩ)

Механизацията и възможностите за използване на повече енергия са довели до огромно увеличаване на производителността и икономическите възможности, но до голяма степен за сметка на ръчния труд. В същото време десетки милиони нови работни места, много от които човек не би могъл и да си представи през 70-те години на миналия век, а да не говорим през 1920-а или през 1870 година, са били създадени през въпросния период, предимно в сектора на услугите.

Изчезнали общности

Като цяло механизацията и нарасналата употреба на нова енергия, а не на ръчен труд, е довела до огромно повишаване на жизнения стандарт, но цената за подгрупи, засегнати от прехода, е била изключително висока.

Контейнеризацията преобрази глобалната икономика през 60-те и 70-те години на 20-и век, правейки морската търговия на дълги разстояния по-бърза и по-евтина, отваряйки нови пазари и потребителски възможности. Тя обаче бе истинско бедствие за стотици хиляди докери в стари пристанищни общности по целия свят.

Крановете, товарещи и разтоварващи контейнерите на и от корабите, елиминираха десетки хиляди работни места на хора, извършващи тези дейности ръчно.

В Ню Йорк часовете, отработени от докерите, са намалели между средата на 60-те и средата на 70-те с 90% в Манхатън и с 60% в Бруклин.

Още десетки хиляди работни места бяха загубени в транспорта, дистрибуцията и промишлеността, след като потоците от товари и снабдителните вериги са се изместили към новите контейнерни пристанища в Ню Джърси.

„Намаляването на работните места се отрази на цялата икономика на Ню Йорк“, пише икономистът Марк Левинсън в книга, посветена на историята на контейнеризацията.

Бедните имигрантски общности, разчитащи на неквалифицирани работни места с ръчен труд, бяха съсипани, тъй като бе създадена напълно нова система на разпространение на стоките.

В Лондон, същите внезапни промени удариха докерските общности край Темза, тъй като товарите се преместиха надолу по реката към гигантските контейнерни терминали в Тилбъри, а след това и във Феликсстоу, които се нуждаеха от много по-малко работници.

Същият сценарий се е разиграл в пристанищните градове по целия свят: контейнеризацията създаде малък брой квалифицирани работни места, обикновено с по-високо заплащане, но елиминира много повече сравнително неквалифицирани работни места с ръчен труд.

Стачките и споразуменията между работодателите и профсъюзите имаха за цел да забавят темповете на промяната и да осигурят известни компенсации за засегнатите работници, но с малък успех.

Контейнеризацията беляза крайбрежните общности, които до голяма степен разчитаха на работните места по доковете, със социални и икономически проблеми за десетилетия.

Носталгия и реакция

Поради факта, че влиянието им бе концентрирано върху определени демографски групи и местни общности, механизацията и революцията в използването на енергията често предизвикват ответни реакции.

Работниците, които са в средата на своя трудов път, или живеят в общности, доминирани от един-единствен икономически сектор, може да нямат кой знае какви възможности да се преквалифицират и преминат към друга форма на заетост без загуба на доходи (и на социален статус).

Във Великобритания тъкачите на ръчни станове чупели новите автоматизирани текстилни машини през първите десетилетия на 19-и век (Лудитското движение), а селскостопанските работници трошели вършачните машини през 1830 година (Суинг бунтовете).

Горе-долу по същото време създаването на ферми за овце в планините в Шотландия – продължение на създаването на оградени места, което елиминирало работни места в селското стопанство в Англия през предишните две столетия – принудило традиционните селски общности да се преселят и предизвикало подобна насилствена реакция (и масова емиграция).

Бързите промени в технологиите и предизвиканите от тях премествания на работници често предизвикват политическа реакция и копнеж по завръщането на една по-стара и по-проста епоха на по-голямо благоденствие. Сега изглежда ставаме свидетели на нещо подобно, с гневна ответна реакция срещу търговията, имиграцията и технологичните промени, които като че ли заплашват утвърдени модели на трудова заетост.

Опитът обаче навежда на мисълта, че чупенето на машини, бунтовете, стачките, протекционизмът, антиимигрантските кампании и носталгията не могат да спрат трайно дългосрочните промени в моделите на заетост и потребление на енергия.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.