Национализмът поставя скандинавския социален модел под заплаха

Финландци против мигрантите с жива верига
Финландци направиха жива верига на границата с Швеция, за да не допуснат докарани с автобуси мигранти. Снимка: mvlehti.net

Гласоподавателите в цяла Скандинавия искат от политиците да гарантират запазването на техния грижливо пазен и общодостъпен социален модел, но изборите във Финландия, произведени в неделя, показват как заради твърде високите разходи и засилването на национализма на политическите партии им е трудно да го осигурят.

Финландските социалдемократи, изиграли значителна роля за развитието на обществените услуги след Втората световна война, спечелиха изборите за пръв път от две десетилетия, възползвайки се от растящото усещане за несигурност сред избирателите след години на строги икономии.

Победата им обаче беше ограничена от силното представяне на антиимигрантската националистическа партия „Финландците“, класирала се със 17.5 процента от гласовете непосредствено след получилата 17.7 на сто Финландска социалдемократическа партия, показаха окончателните резултати.

Разделянето на гласовете подчертава фрагментирането на политиката във Финландия и другаде в Скандинавия, където популистки партии стават част от мейнстрийма, както и разногласията по въпроса как да се справят с повишаващите се разходи за здравеопазване и други социални придобивки.

Финландската левица твърди, че рязкото увеличаване на данъците е неизбежно във време, когато разходите за здравеопазване растат и хората живеят по-дълго. Много гласоподаватели във Финландия са съгласни с това, макар че това е държава с едни от най-високите данъчни ставки в света.

Националистите, яхнали обхваналите целия континент настроения срещу миграцията през отворените граници на Европейския съюз, казват, че спирането на притока на чужденци може да облекчи натиска върху услугите.

Това е червена линия за лидера на социалдемократите Анти Рине, 56-годишен бивш профсъюзен шеф, който има само една възможност – да търси коалиционни партньори сред десноцентристките групи, които са за реформиране на социалните грижи, за да се намалят разходите.

„Нашите ценности са твърде различни в момента“, каза вчера Рине по частния телевизионен канал MTV, имайки предвид лидера на „Финландците“ Юси Хала-ахо. През 2012 г. крайнодесният Хала-ахо беше глобен за коментари в блог, в които направи връзка между исляма и педофилията и сомалийците и кражбите. „Чел съм блога ви“, каза Рине.

Във Финландия, която има проблем – едно от най-бързо застаряващото население, се очаква тази година държавният дълг да спадне до рамките, зададени от ЕС, след като досегашното десноцентристко правителство на премиера Юха Сипиле взе строги мерки за икономии.

Но разходите на социални и здравни грижи се очаква през 2035 г. да скочат до 26.5 милиарда евро годишно (30 милиарда долара) от 18.7 милиарда през 2018 г. Това ще повиши дела на тези разходи в БВП на 9.6 процента през 2035 г. от сегашните 7.9 на сто.

На карта са поставени много услуги, които сега са почти безплатни, като всеобщо здравеопазване, държавните пенсии и домашните посещения на медицински сестри за възрастните хора.

През изминалите десетилетия държавата беше дори още по-щедра, когато отстъпките в цените на лекарствата бяха по-големи, а държавата плащаше за бавачки, които да помагат при отглеждането на децата, докато друго дете от семейството е лекувано в болница.

„Рине обеща да повиши най-ниските държавни пенсии, частично финансирани от по-високите данъци върху потреблението и капиталовите печалби“, посочи „Кепитъл икономикс“ в свое изследване.

„Очакваме тези планове „да се разводнят“ под влияние на реалността на коалиционната политика.“

В Дания допитванията до общественото мнение преди изборите, които трябва да се произведат не по-късно от юни, предричат победа за опозиционни партии начело със социалдемократите, които призовават за частично съкращаване на социалните разходи.

Датската левица възприе някои от антиимигрантските уклони на националистическата Датска народна партия, като социалдемократическата лидерка Мете Фредериксен каза, че това е част от усилията партията да не се откъсва от действителността.

Датските социалдемократи, които са на първо място с около 28 процента одобрение, подкрепиха прокарания през 2016 г. „законопроект за бижутата“, позволяващ на полицията да конфискува ценности на бежанци, за да се помогне да се покриват разходите за тях, както и други мерки.

Датската народна партия сега има подкрепа от 14 процента – спад от 21 на сто, които имаше през 2015 г.

Макар „законопроектът за бижутата“ сам по себе си да не осигури на социалдемократите преднина в допитванията, той придаде нюанс на позицията им за имиграцията и им върна някои избиратели, които бяха започнали да подкрепят популистите.

В Швеция левият лидер Стефан Льовен беше изправен пред сходна дилема. Единственият начин да запази властта след септемврийските избори, завършили без категоричен победител, беше обединение с ориентираните към реформи либерални партии, които, както и неговите социалдемократи, отбягват подчертано националистическите „Шведски демократи“.

Цената беше обещание за поредица от до голяма степен десни реформи, включително намаляване на данъците за хората с най-високи доходи и отказ от плановете за ограничаване на приватизирането на услугите, което ужаси много редови социалдемократи.

Мащабите на проблемите с финансирането на социалния модел в Скандинавия варират. В Швеция, държавата с най-голямо население в региона, публичните финанси са в относително добро състояние, а държавният дълг е най-ниският от края на 70-те години.

Но правителствата са задължени да се придържат към нивата на бюджетния излишък, въведени след банковата криза в началото на 90-те години, което означава, че всяко увеличаване на разходите в момент, когато поколението на „бейби бума“ навлиза в пенсионна възраст, трябва да е осигурено чрез средства, които не са за сметка на увеличаване на дефицита.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.