Оляхме се и с Нотр Дам

Колю Фичето срещу барон Жорж Осман

Барон Осман и Кольо Фичето. Снимки: Уикипедия

При пожара в катедралата Нотр Дам нещата не се развиха добре за България. Близо 12 часа пожарникарите гасиха едно наистина страшно бедствие, но за тези 12 часа и след това у нас не можаха да открият никаква българска връзка.

Един от любимите похвати на медиите у нас, е при голям катаклизъм или престъпление да се търсят българи жертви. Обективно – това всъщност е нормално и е част от ролята на медиите. Ако обаче няма жертви настъпва истинска суматоха и започват да се дрънкат страшни глупости. Особено трудно е при природно бедствие. Тогава за пред камерата се намира някакъв очевидец българин, който от 5 километра е видял дим и с идиотски глас, променен от скайпа, дрънка шаблонни очевидности и заключения от типа: „Чух викове. Не е хубаво да стават такива работи “. Ами да така е. То и нападението над Полша от нацистите е отвратителна работа, ама поне е исторически факт. А тук пълним програмно време с дрънкане. То не носи каквато и да било информация на зрителите, освен елементарна емоция, крехка като вафлена кора.

Една от централните телевизии има кореспондентка във Франция, която се държи като боксов коментатор от 30-те години в САЩ, но в овулация. Стакатно говорене и ръкомахане, тежка превъзбуда и никакъв авторитет на компетентен журналист – това не върши никаква работа в случаи на големи събития, още повече, че дамата е лишена от всякакъв чар.
Като стана дума за кореспондентката в Париж, да погледнем към пожара във вековната катедрала на 15 април. CNN отрази всичко премерено и професионално, в добавка с включване на френският посланик във Вашингтон.

У нас нещата много се закучиха. Първо нямаше жертви, което обезкуражи българските истерици да търсят, както „нашенец“ сред жертвите. То и французин жертва нямаше, а липсата на „нашенец“ направо беше съкрушителна.

След това се оказа, че няма умисъл. Това лиши истериците от търсенето на някакъв клетник от Кърджалийско, например, който работи на обекти във Франция и според анонимен източник от парижката префектура е сред заподозрените. България пак я няма на картата, за съжаление. Безспорен факт поне от десетилетия, който много ни мъчи.

Но тогава на помощ дойде тежката артилерия. Просто една „новина“ се появи като Deus ex machina в древногръцка трагедия. Сигурно теорията на относителността би могла да бъде по-лесно обяснена от спазъма, който роди съобщението, че Колю Фичето е спасил Нотр Дам през 1866 г. Направо да се изчервиш от срам от такава тъпотия. Катедралата се рушала от подпочвени води, французите не можели да се справят, а валията у нас Митхад паша, като френски възпитаник, изпратил на помощ видния български архитект Колю Фичето. Нищо че по онова време Париж е разполагал с барон Жорж Осман* и неговата армия архитекти и инженери. Не! Фичето от някакъв затънтен край на Османската империя оправил работата. Открил теч и направил чешмичка… Кольо Фичето може да е самороден народен талант, голям строител на мостове, но къде го тикате в Нотр Дам, посред Париж?! Тази легенда я разказал някакъв свещеник на някакъв архитект преди години и сегашното събитие я оживява до исторически размери. Страшна глупост, ясно е като бял ден.

Израз на страшната комплексарщина, която вилнее у нас. Появи се и заглавие „Борисов изпраща реставратори и живописци за възстановяването на Нотр Дам“. Не, не беше в майтапчийския сайт „НЕновините“, а истинска новина в медии с претенции за сериозни. Премиерът Борисов в присъщия си стил веднага предложил да командирова иконописци. Същата голяма глупост. Католическите катедрали са оскъдни на фрески, а на изгорялата сграда това ще й е последният проблем при възстановяването.

Нищо, важното е да тикаме България в центъра на световните събития. Дали българин ще изрови Чаплин от гроба или пък има някакви клетници загинали в международна катастрофа – това ни прави важни. Като селски глупак в дискотека, който държи речи за България на три морета. За съжаление при пожара на Нотр Дам не се получи. Нищо. Може да се утешаваме, например, че българките са най-красивите жени в света и навсякъде се избиват за българското кисело мляко. Винаги има надежда да сме прочути.

– – –

* Жорж Осман (Georges-Eugène Haussmann, 1809-1891), по известен като Барон Осман, е градостроител с исторически заслуги за Париж. От 1853 до 1870 е префект на департамента Сена, който включва Париж с предградията. За този период променя изцяло облика на града. Събаря малките сгради и улички от средновековието и построява широки булеварди, въвежда стандарти в градското планиране, нормативи за височина на сградите в един и друг район (нещо, което в София още е проблем). Командва цяла армия строители, архитекти и инженери, които по негови планове създават 12-те широки булеварда, които се събират като лъчове в Триумфалната арка, създава паркове, площади, гари, обществени и жилищни сгради, канализация и водоснабдяване. До днес се говори за сгради „Османов стил”, а Париж дължи 60% от облика си на Барон Осман.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.