Как да гласуваме с преференции на евроизборите

Начинът на гласуване за евроизборите ще е същият както през 2014 г. На снимката се вижда бюлетина за преференциално гласуване. Снимка: от бТВ

Как да гласуваме при толкова спорове за избирателните листи? Не само в БСП, спорове има и в другите партии, макар и не толкова видими.

За съжаление неотдавна се разигра грозната законодателна комедия за преференциите – ту ги има, ту ги няма, ту уж ги има, ама на практика ги няма и т. н. От тази абракадабра много хора останаха с убеждението, че нещо се е променило в сравнение с 2014та г. и няма смисъл да гласуват изобщо или поне да се надяват на преференциите. Предполагам, че партиите ще се опитат да намалят избирателната активност, за да гласуват само т. н. твърди ядра или партийните талибани, както аз ги наричам.

Истината е, че преференцията ще работи така, както работи и през 2014 г. След разправиите ту да има, ту да няма, беше възстановено положението от 2014 година.
Ще се опитам да обясня евроизборите разбираемо за всички. А дали и как ще гласувате си е ваша работа. Аз настоявам да гласувате, защото има значение. Как – решавате вие.

За евроизборите цялата страна представлява един избирателен окръг. Все едно гласувате за общински съвет, само че общината е цяла България.

Местата в Европарламента са фиксирани – те са 17.

Нашите депутати там са точно 17

Следователно цената (тежестта) на един мандат (евродепутат) се определя по формулата „брой действителни гласове в цялата страна разделен на числото 17. Например за 2014 г. това е била така: 2 239 430 гласа делено на 17 е било равно на 131 731 гласа. Толкова е тежал един мандат. Гласовете изглеждат много, но те се набират в цялата страна. Това означава, че която партия събере минимум 1/17-а от действителните гласове, тя ще има депутат. Която събере няколко пъти по 1/17-а, ще има няколко депутати. Надявам се до тук да е разбираемо.

Сега за преференцията.

Прагът, който е поставен в закона за да може някой от кандидатите да участва в разместването на местата в партийната листа е 5% от действителните гласове, които са подадени за съответната партия. Това е така, защото преференцията е вътрешно-партийно състезание.
Какво излиза? Определя се колко гласа са 5% от всички действителни гласове на всяка партия поотделно. Всеки кандидат, който е получил брой преференции, който е над полученото число за тези 5% от действителните гласове на дадена партия, има право да промени мястото си в партийната листа и да се подреди по низходящ ред, от най-големия брой преференции надолу.
Ако не посочите преференция в бюлетината, то гласът ви отива само за партията. Това е важно да се знае, за да решите дали ще използвате преференция. Няма проблем да дадете глас с преференция за водача на листата, ако много го харесвате. Или да е сигурно, че няма да го изместят други с преференции.

 

Важно: Може да гласувате само с ЕДНА преференция

 

Ако отбележите две, то те се обезсилват и гласът ви отива само за партията. Така гласуват партийните талибани и заблудените от партийната пропаганда.

Така през 2014 г. цената на един мандат беше 131 731 действителни гласа. Реформаторският блок спечели 144 532 гласа и следователно получи 1 мандат. Този мандат беше спечелен от Светослав Малинов с 39 173 преференции, които той събра. Вторият кандидат, Меглена Кунева, която беше водач на листата, събра 21 306 преференции. Всички останали кандидати бяха под необходимия праг от 5% (в случая 7227 преференции) и на практика не можаха да участва в преподреждането. Логично единственият спечелен мандат бе зает от кандидата с най-много преференции.

Този пример показва, че преференцията работи и, въпреки че числата са големи, възможно е вашата преференция за конкретен кандидат да преподреди листата. Така може да насърчите кандидатите, които харесвате. Тогава тези, които са ви натрапени от партийните началници ще бъдат изтласкани назад (без или с малко преференции) и логично няма да заемат място в спечелените от партията мандати.

Моят личен съвет – гласувайте на всяка цена. Гласувайте с преференция за хора, а не само за партии.


* Авторът е експерт по изборни технологии, дългогодишен международен наблюдател на избори по целия свят.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.