В Западна Украйна патриотизмът засенчва социалните проблеми

Петро Порошенко, Юлия Тимошенко, Володимир Зеленски и другите кандидати за президент на Украйна. Колаж: от тв екрана

Цените скачат, заплатите остават ниски, младите заминават в чужбина… Животът в Западна Украйна не е розов, но мнозина избиратели се канят да гласуват за приключващия мандата си президент Петро Порошенко, спечелени от патриотичните му лозунги.

Макар вече 88-годишен, Олексий Данилишин все още сади картофи в градината си в с. Гниздичив, на 70 км от Лвов – крепост на националистите в западната част на страната.
Според този бивш затворник в съветския ГУЛАГ сегашният президент „е възродил армията и вярата“: това е основният му коз в надпреварата с фаворита в изборите Володимир Зеленски – актьор и бизнесмен, новак в политиката.

Пенсиите на Данилишин и съпругата му, взети заедно са малко над 185 евро и „стигат само за стоки от първа необходимост“. Но това не е най-важното за самия пенсионер: „Порошенко е образован и знае езици. Зеленски не е научил дори украински“.

Мнението му споделя и неговият връстник Иван Микичин: „Тежко е“, признава той и дава за пример лекарството си за високо кръвно, поскъпнало почти двойно от декември насам. „Но трябва да подкрепим Порошенко“, твърди Микичин.

Икономически проблеми

Без опит в политиката, 41-годишният Зеленски изненадващо се наложи в украинската президентска надпревара, изпреварвайки с голяма преднина в първия тур Петро Порошенко, класирал се начело само в две западни области, включително Лвов.

Много вероятно е актьорът да спечели – данни от анкета, публикувани във вторник, му обещават 72 на сто от гласовете във втория тур срещу 25 процента за неговия съперник.

Поел властта на вълната на проевропейския бунт в Киев през 2014 г., Порошенко скъса с Русия, сближи страната си със Запада, допринесе за създаването на православна църква, независима от Москва, и предприе поредица от реформи, които обаче не промениха по същество всекидневието на украинците.

Критиците му го упрекват, че не се е борил активно с ширещата се корупция, упрекват го и заради жизнения стандарт на населението, пострадал от петгодишните икономически трудности в 44-милионната страна, една от най-бедните в Европа.

През 2014 г. Украйна преживя анексия на полуостров Крим от Русия, после избухна конфликт с проруски сепаратисти в източните региони, който взе над 13 000 жертви и подложи на тежко изпитание държавните финанси.

Украинците обаче се тревожат главно за материалните си проблеми: според допитване повечето искат новият президент най-напред да намали цените на комуналните услуги, драстично повишени през последните години.

Изтичане на работна сила

За местните власти в Гниздичив е по-належащ проблемът с изтичането на работна ръка в чужбина – близо двайсет на сто от общо 6200 жители на общината работят в съседна Полша, Чехия или Италия.

„В чужбина изкарват поне 500 евро месечно. Тук – от 200 до 250 евро“, обяснява Иван Олияр, кмет на общината, включваща пет села.

По официални данни в Полша през 2017 г. са живеели близо 900 000 украинци, а 200 000 са пребивавали нелегално.

Гол до кръста, 40-годишният Виктор ни разказва в градината си, че работел по строежите в Полша, но щом забелязал в Украйна „промени към по-добро“, се върнал в родината. „Хората искат всичко наведнъж. Но няма как“, разсъждава той.

Оксана Романкив от местната администрация също гледа с оптимизъм на проектите, по които се работи: ремонт на пътищата, изграждане на зърнени силози, откриване на обновено училище по музика. Това е станало възможно благодарение на политиката на децентрализация, водена от 2015 г. – един от малкото успехи на киевските власти. „Можем да постигнем големи успехи, но само ако работим заедно“, уверява 39-годишната жена.

На вратата на единствената изборна секция в Гниздичив са изнесени резултатите от първия тур: Порошенко води с 262 гласа, а Зеленски е на четвърто място с 93. „Кой ли пък е гласувал за него?“ – чуди се възрастен мъж. Кметът Иван Олияр отсича: „Изберат ли Зеленски, това ще съсипе Украйна“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.