Защо Пеевски е чак на второ място в листата на ДПС
Очертава се Пеевски да е втори в листата на ДПС за евроизборите.
Имам само един въпрос във връзка с това: защо, по шейтаните, Пеевски е чак на второ място? Що за пренебрежително отношение към най-успелия в бизнеса български партиец, най-доказания в (задкулисието на) политиката антиполитик (отсъстващ демонстративно от работа в парламента) и най-победоносния притежател на обслужващи всяка власт медии в България?
Напомня ми вица за състезанието между двама спортисти, в което съветският представител загубил, но официалното съобщение на Москва гласяло, че съветският състезател е втори, а американският е завършил предпоследен.
За разлика от многобройните критици на живота, делото му и на липсата на дела срещу него моя скромност искрено се надява Пеевски да се озове в Брюксел. Само така ще се сбъдне неосъщественото досега пророчество на неговия говорител Бойко Борисов, че лично спира всички обществени поръчки на Пеевски и че личността му щяла да се пренесе в чужбина, т.е. ще се махне от България.
Може и да се е махнал, но не за да ни напусне (че на кого ще ни остави нас, сиромасите осиротели – сал един Доган ли да ни наглежда от висотата на сараите си в Бояна в подножието на Витоша или от някой комин на варненска ТЕЦ?).
Мой достоверен източник твърди, че Певски пренася въздухоплавателно телесата си редовно в първа класа от Дубай до Виена, известна като най-близката западна столица до България. Източникът ми си признава, че не знае как точно след това го извозват до владенията му в родината. От Виена до София пътища много. Както и начини за придвижване – може и с шлеп по Дунав да транспортират живото му тегло.
Но стига с разкритията, да продължа с шегите.
Нали ни проглушиха ушите, че ЕС днес бил като СССР за нас вчера. Тогава защо ЕС не ни освободи от Пеевски, както СССР ни освобождаваше непрекъснато от какво ли не?
Нещо не се връзва. Май ще се окаже клевета, че Брюксел е като Москва. По логиката на сравнението между ЕС и есесесер би трябвало отдавна да има Монумент на освободителната чиновническа армия МОЧА на мястото на Монумента на окупационната червена армия със същата абревиатура.
Брюксел може да понесе много. Видя се от факта, че преглътна без проблем Николай Бареков, забелязан да си общува младежки с Пеевски в многократно преименувания хотел в София (наричан упорито от софиянци “японския”) в зората на телевизионната кариера на “дудука” в БТВ. Чак до пъпа на Европа стигна след това конферасието от пловдивските чалготеки.
Едно е Пеевски да не ходи на работа в българския парламент, където никой не му търси сметка, друго е да не стъпи също и в европейския, където без проблем ще си спечели място в резултата на очаквано дисциплинирания вот на избирателите на ДПС.
Ех, мечти. Като онази печка. Помните ли я? Електрическата печката “Мечта” беше мечтата на потребителя в НРБ. Защото нямаше алтернатива, както (почти) всичко останало – от политическия, до потребителския фронт.
Покойният ми баща цяла нощ вися самоотвержено пред магазин за електроуроди на бул. “Георги Димитров” в София, за да бъде пръв клиент на сутринта и да купи за младото ми семейство единствената “Мечта”, чудодейно появила се на витрината. Който не вярва на тази (и подобни истории) да пита бащите и дядовците. Ама да побърза, че намаляват.
Поуката от сбъдната ми мечта с печката “Мечта” е, че мечтите понякога се материализират. На времето мечтите ни стигаха като за придобиване на въпросните електроуроди. Днес ни е позволено да мечтаем и за по-едри неща. Или както се казваше в популярна реклама на държавния тотализатор (пак по онова време: “не губи кураж, иде нов тираж”!
От ivo.bg