Да опиташ вино в Калифорния, с български уайнмейкър

В новата винарна на Френсис Форд Копола като в музей са поставени спечелените от него награди „Оскар“. Снимка: Иван Бакалов

Калифорния произвежда вино, колкото десет Българии. Ако става дума само за вино в бутилки, може би е дори 20 пъти повече. Както и да го смяташ – грубо, точно – е далеч, далеч над нашите представи.

Виждал съм винарни и на Източния бряг, опитвал съм вина от лозята на Томас Джеферсън. Там е по-скромно. В Калифорния е като Бордо. Тук от цял свят се стичат хора, които имат нещо общо с този бизнес, а и маниаци винолюбители, за които винените турове са част от смисъла на живота.

Направихме и ние нашия тур. Преди няколко години пак обикаляхме тук със Светлана из Сонома и Напа, двете долини на север от Сан Франциско, където са съсредоточени най-известните винарни на Калифорния. И сега първо тръгваме към Сонома и градчето Санта Роса. Там ни чака Петър. Петър е завършил винарство в Пловдив и идва да работи в Калифорния. И става технолог на една голяма и особена винена компания. Тя произвежда по-малко вина, а повече ги лекува… Клиентите й се крият и не обичат да казват, че вината им минават през компанията на Петър.

Калифорния е с особен климат. Южно, топло, географската й ширина е някъде между Южна Гърция и Северна Африка, а морето отстрани я мие със студено течение от север. Гроздето става с висока захарност, затова, като ферментира виното, се получава и с по 16-17 градуса алкохол. А за вино е нормално алкохолът да е около 13-14 процента. И какво да правиш, като виното ти стане 16 градуса? Носиш го при Петър. Неговата компания има техника, която извлича алкохола от виното и намаляват градуса. Както Петър обяснява – „Направил си 70 000 галона каберне, носиш при нас 5000 галона от него, ние му сваляме алкохола на 4%, ти го смесваш обратно с останалото количество и сваляш общия градус.”

На дегустация във винарната „Кендъл Джаксън“. Снимка: Иван Бакалов

На Петър се случва и да лекува вина от нежелани миризми. Например край лозята имало горски пожари, каквито не са рядкост в Калифорния. Самите лозя са незасегнати, но миризмата се пренесла в гроздето, а после и във виното има мирис на изгоряло. И с техниката в компанията на Петър се правят разни магии, и миризмата се маха по същата технология, с която се маха алкохолният градус. Казва се обратна осмоза. Петър ни показа машините (виж още за вината на Петър тук). След дългата обиколка из Напа и Сонома ни заведе в Себастопол – градче, кръстено на руския град Севастопол – и оттук са минали руснаци навремето. Петър отвори едно огромно хале и ни разведе да видим техниката, с която работи. Но това беше чак вечерта.

Сутринта тръгваме към Санта Роса и намираме с джипиеса жилището на Петър – апартаментен комплекс, в който той си купил мезонет от около 100 квадрата за 130 хил. долара. След кризата банката му го продала за толкова, а предишният собственик имал да й изплаща 400 хил. за същия апартамент, но го загубил. Любопитен детайл, който навежда на мисълта кога ли ще дойде момент и българските банки да продават на загуба, макар още да се правят, че нищо не е станало.

Асмалък в парка на старата винарна на Френсис Форд Копола. Снимка: Иван Бакалов

Събираме се с две коли и тръгваме накъдето Петър каже. Първата спирка беше винарна „Кендъл-Джаксън”. Красива градина, заобиколена с лозя, красиви момичета в дегустационната. Много хубави вина, но аз се дърпам и не искам да опитам повече от 4 вида, за да имаме време да обиколим и другаде. Навсякъде по винарните за дегустация взимат 5-10 долара, за да опиташ пакет от 3-5 вина. Петър обаче слага визитката си на уайнмейкър, казва „аз съм колега” и момичето налива за дегустация без да ни иска пари на цяла делегация от още четирима души покрай него. За колеги тук това е правило. Радват ни се и очакват да чуят впечатления. Впрочем, само аз и Пeтър дегустираме, трите ни спътници по изключение опитват тук-там.

Следва тур през винарната на Френсис Форд Копола, после „Сатуи”, „Мондави” и „Ингълнук” (старата винарна на Копола)…

Лозя в Напа вали, Калифорния. Снимка: Иван Бакалов

В избата на „Сатуи” на една стена се вижда карта на Италия, на която е показано от коя част на страната коя фамилия е пренесла традициите си във винопроизводството в Калифорния. Само че точно основателят на избата Виторио Сатуи от Генуа не бил потомствен винар и лозар. Но направил тук лозя и винарна преди 125 години, избата точно чества годишнина. Вината му се прочули. В началото на миналия век доставял в бъчви до врата в още два щата. Сухият режим му спрял бизнеса и винарната западнала. Чак през 70-те години неговият пра-пра внук Дарио възродил славата на „Сатуи” и вината им се прочули отново. Във винарната е навалица, не можеш да се разминеш от посетители.

Винарството в Калифорния е тръгнало от испанските мисионери през 18-и век, но преди 100-ина години се разраснало, благодарение на емигранти германци, италианци, французи, унгарци, някои от които потомствени винари. Днес винарството вече е глобален занаят и тук, както и в Европа, са се омешали всякакви майстори, традиции и технологии.

Следващата спирка е избата „Мондави” – малко по-нататък, пак до градчето Сейнт Хелена. Основателят е пак от италиански произход, само че роден в Минесота и създал винарната в края на 60-те години на 20-и век. А вината му успели да се прочуят по цял свят. Роберт Мондави вече е покойник от няколко години, избата се управлява от синовете му, а баба Мондави се занимава с дарителство за културата. И баба и дядо Мондави обичали лично да се появяват пред посетителите на избата. Портретите на двамата седят в приемната.

Магазинът във винарната „Ингълнук“. Снимка: Иван Бакалов

На крачка от „Мондави” е старата винарна на Френсис Форд Копола. Той я купува през 70-те, започва да прави вина със собственото си име и има голям успех. Но неотдавна решил да върне старото име – „Ингълнук шато” и да пусне отново вина с тази марка. Направил си нова модерна винарна „Копола”, в която е истинска навалица, „Мондави” и други могат да му завидят.
Старата винарна е с великолепен парк, колонада, асми, сграда, обрасла с бръшляни. Вътре Копола e направил музей от стари прожекционни устройства, предшестващи откриването на кинематографа. Повечето от тях са т. нар. зоетроуп, нещо като стара киномашина, с оптика, осветително тяло вътре, с което може да се прожектират движещи се образи, но не заснети на лента, а рисувани като за анимация или изрязана поредица от снимки. Копола изкупил най-голямата колекция от такива апарати от някакъв европеец и сега в старата винарна цари една особена атмосфера, витрини с тези стари устройства, дегустационни със стари мебели и приглушена светлина, изби, магазин със стилни сувенири и колекционерски вина, два реставрирани ретроавтомобила, кафене със съвсем италианско експресо…

Част от колекцията от стари прожекционни апарати във винарната „Ингълнук“ на Френсис Форд Копола.Снимка: Иван Бакалов

А новата винарна на Копола е оттатък Напа, на север от Санта Роса, открита е през 2007 г., със собствени лозя, музей и атракции за посетители, парк, басейн. Музеят е свързан с филмите, както може да се предположи. Тук е бюрото на Дон Корлеоне от „Кръстника”, колата му. В една витрина стоят 6 статуетки „Оскар”, които режисьорът-винопроизводител е получил през кариерата си. Гъмжи от народ, навсякъде барове и дегустации. А на Петър като колега дават 15% отстъпка, която аз ползвам, за да отнеса оттук две вина с името на Копола…

Да не задълбавам във виното. Тук наоколо има за гледане още дни наред, пак няма да успееш да обиколиш всичко. Някои от най-скъпите вина на света се правят тук, например „Опус уан”, по 100-200 долара бутилката за различните реколти. Истински бордо бленд, само че от Калифорния. Някои реколти от 90-те години скачат и до 600-700 долара бутилката. Винарна, създадена от френския барон Ротшилд и американския италианец Роберт Мондави, така че съчетанието на френските традиции, калифорнийският опит и тероарът в Напа са преобърнали представите на традиционалистите за вино (За „Опус уан“ виж повече тук).

Вновата винарна на Копола като експонат е разположен автомобил, който също е герой от негов филм. Снимка: Иван Бакалов

В друг ден Петър ни развежда из Санта Роса, и като капак ни води в бирария „Рашън ривър”, (кръстена е на Руска река, която тече тук наблизо), с изумително разнообразие на наливни бири, от местната едноименна пивоварна. Както се оказа, техни бири печелели непрекъснато награди по разни конкурси. Варират от слабоалкохолни 4% до отлежали, с 9-10% алкохол. Всички видове са изписани на едни огромни дъски на едната стена на бирарията. Наоколо е страшна навалица, излизаме с чашите в ръка навън, където масите са заети и около тях също е блъсканица от правостоящи. Издържах да опитам два вида, единият много горчив, у нас вече не се правят такива. По времето на соца имаше някои горчиви бири, докато ги правеха по стара технология и със стария хмел на листа. Сега хмелът е на гранули, а бирите не горчат толкова поради маркетингови номера – за да се разшири пазарът и към женската аудитория. И технологиите са други, всичко циркулира по тръби между метални цистерни от алпака. Навсякъде е така, с изключение на малките пивоварни тук и там, с каквито е пълна Европа. И в Америка са се засилили да правят такива, и както се вижда от „Рашън ривър брюъри”, с голям успех.

(Из книгата „До Чикаго и напред on Route 66„)

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.