Борисовата “Виа Долароса” ни води всъщност към “новия Ерусалим” в т. нар. Трети Рим

Иво Инджев

С искрено вярващи не може да се спори по същината на тяхната вяра, но с лицемерите, употребяващи вярата на хората, за да заситят властовия си апетит, не бива да се примиряваме, особено когато ни призовават по (уж религиозни) празници да се смирим.

Чиста лъжа е, че религията и политиката у нас са разделени. Той целува ръка на поповете за пред (вярващата част) от народа. Те му отвръщат с цялата си благодатна любов, когато плаща допълнителни милиони от бюджета. Сделка.

Основният закон на държавата забранява също да се насажда омраза по етнически признак, но това не пречи да се подстрекава масово от всякакви публични трибуни и без това дълбоко вкорененият у нас расизъм спрямо “мургавите” като отдушник за собствените ни кривици и неудачи.

Не вярвам в искреността на Пожарникаря, когато ни говори смирено за пренасянето на Благодатния огън на Божията светлина с правителствения самолет от Ерусалим. Вярвам на лесно разпознаваемото му предизборно послание, в което от баналното пожелание да посрещнем Великден “живи и здрави” бързо се преминава към вярата (му), че ни гласи “ОЩЕ (курсивът мой) много добри дела”.

Цяло Великденско чудо е, че е пропуснал да оприличи обещавания от него (но само ако продължава да е на власт) остатък от магистрала “Хемус” на своя “Виа Долороса”.

Сред многобройните “добри дела”, които ни вещае (ако го крепим на власт) Той се кани да ни прокара един “Турски поток” с ОЩЕ руски газ докато се задавим напълно от монополната си зависимост от Третия Рим. Вековната руско-турска дружба за българска сметка трудно може да намери по-добра символична илюстрация от тази жизнегадостна картина.

За нея Той ни казва, че била въпрос на пари, върховната му ценност, с която измерва жертвоприношението на България на олтара на интересите на евразийските ни владетели. Стига да ни се падне някое парче суджук и на нас по средата на евразийския сандвич.

Венец от рубли обаче на тези благодатни Негови усилия е настояването му да спазари на всяка цена заредената с потенциала за Армагедон руска ядрена база край Белене. Въпрос на пари, проповядва той , апелирайки към нас да подкрепим сделката с дявола в земетръсната зона на националната ни памет за едноименната концлагеристка Голгота.

Фарисеите, които виждат в него Спасителя (от комунизма!?), непременно ще кажат тук, че той все пак, макар и след личния си европейски рекорд по изоставане в превъоръжаването на армията ни по натовски стандарти, е на път да извърши добро дело с внос на американските изтребители Ф 16. Как не, благодарни сме и на това благоволение по пътя на неговата “Виа Долароса”.

Дяволът не е докрай чер(в)ен. Но в това е проблемът. Нарича се мимикрия с цел заблуда на противника, т.е. на онази част от българите, които не се натискат да се качат на правителствения му самолет, подозирайки, че винаги може да ги приземи в “новия Ерусалим” на летище Шереметиево.

От ivo.bg

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.