Катастрофата на Сухой Суперджет 100 потвърди системните проблеми на авиацията в Русия

Катастрофата на летище Шереметиево. Снимка: от тв екрана

На московското летище „Шереметиево“ катастрофира на 5 май вечерта самолет Сухой Суперджет 100 (Sukhoi Superjet 100 – SSJ100) на „Аерофлот“. Машината изпълняваше полет SU1492 от Москва за Мурманск, но след 28 минути във въздуха пилотите взеха решение да се върнат на летището. Успяха да се приземят едва от втори опит; по време на кацането се запалиха двигателите и се пречупиха стойките на шасито. Пламъци обхванаха цялата опашна част на летателния апарат.

При въздушната катастрофа загинаха 41 души, сред които деца. Успяха да се спасят 33 пътници и четирима членове на екипажа. Образувано е наказателно дело. Руският президент Владимир Путин разпореди внимателно да се разследват обстоятелствата около трагедията, пише РЕГНУМ.

Говорителката на Следствения комитет на Руската федерация Светлана Петренко посочи основните версии за станалото, включващи неблагоприятни метеорологични условия, повреда на самолета, недостатъчна квалификация на пилотите, диспечерите и лицата, осъществили техническия преглед на машината.

Командирът на екипажа Денис Евдокимов съобщи за медиите, че самолетът е бил ударен от мълния.

„В момента на кацането нямахме радиовръзка. Успяхме да я възстановим чрез аварийната честота на радиостанцията. Но за кратко и с прекъсвания – щом кажехме няколко думи, връзката изчезваше. Диспечерите ни помагаха, дадоха ни трасе за заход към пистата“, каза той.

Евдокимов отбеляза, че по време на кацането е била поддържана обичайната плавна скорост. Огънят по думите му е пламнал вече на пистата: „От кабината слезе първо вторият пилот, след него аз. Не бях погледнал веднага навън – има ли пожарникари, няма ли. Пожарна кола вече имаше. Пожарът при нас започна, след като кацнахме. Ще рече, във въздуха нямаше пожар… Пожарът бе след кацането, мисля, че заради приземяването. Сигурно там е причината. Пълните резервоари“.

Според източник на Интерфакс самолетът се е запалил поради попадане на страничен предмет в левия горивен резервоар, който е бил разрушен изцяло. Може да са го пробили части от счупения колесник и да се е запалило изхвърленото гориво. Десният резервоар е пострадал по-слабо, повреден е при излизането на машината извън пистата.

„Аерофлот“ засега не е правил изявления за причините, довели до извънредното произшествие; компанията съобщи само, че е създадена комисия, за да разследва причините и обстоятелствата около трагедията.

Изпълнителният директор на браншовата агенция „Авиапорт“ Олег Пантелеев разказа пред РЕГНУМ, че аварийното кацане на летище „Шереметиево“ е първата катастрофа от началото на търговската експлоатация на Суперджет 100. Последният инцидент с такъв летателен апарат е станал при демонстрационен полет в Индонезия, извършван в рамките на експерименталната авиация – следователно машината не се е намирала в търговска експлоатация.

„Причините като цяло се знаят, свързани са с т. нар. човешки фактор, а именно: изпълнявайки демонстрационен полет при лоша видимост, летателният апарат се е сблъскал с наземно препятствие – планински склон. За жалост екипажът не е имал време да предотврати сблъсъка. Но ако имаше данни, че някакви проблеми на Суперджет може да застрашат сигурността на полетите, самолетът нямаше да се експлоатира. Съвсем очевидно е, че всички самолети с валиден сертификат за тип и свидетелство за летателна годност се смятат за безусловно безопасни“, съобщи Пантелеев.

Той допълни, че статистиката от използването на Суперджет 100 през 2018 г. е по-добра в сравнение с предходните години, но сегашните събития явно ще се отразят на статистическите данни по най-драматичен начин.

Въздушните катастрофи с руски самолети отдавна не са рядкост. През 2018 г. в Подмосковието катастрофира Ан-148 на компания „Саратовские авиалинии“, а над Хмеймим – Ан-26. През 2017 г. се случи катастрофа с хеликоптер Робинсън Ар 66 над езеро Телецкое. През 2016 г. имаше две големи трагедии – Ту-154 на руските ВВС се разби край Сочи, а Боинг 737 на „ФлайДубай“ – в Ростов на Дон. През 2015 г. хеликоптер Ми-8 падна в Красноярски край, а Еърбъс А321 на „Когалимавиа“ – в Египет.

Русия заема видно място в списъка с въздушни инциденти на планетата. Но дори и тази картина не е пълна. На 11 април 2018 г. например техническа повреда доведе до катастрофа с Ил-76 в Алжир, при която загинаха 257 души. А през 2016 г. на самолета бе извършен възстановителен ремонт в Жуковски край Москва. Трагедии имаше и в съседни страни – Киргизстан и Украйна.

За сравнение ще посочим, че последната голяма въздушна катастрофа в САЩ се случи преди десетилетие – през 2009 г. В авиацията на Китай от години не са регистрирани мащабни произшествия. Впрочем тъкмо в Поднебесната империя мигрират масово пилоти-професионалисти от Русия.

„Ние сме велика авиационна сила, в световната история гордо звучат имената на Жуковски, Циолковски, Нестеров, Чкалов… И трябва да сме начело. Какво обаче става всъщност? Заради бюрократични неразбории, под лозунга за борба за сигурност на полетите практически е ликвидирана и е в кома малката авиация, разрушена е авиацията на ДОСААФ*, закриват се отлични авиационни учебни центрове, подготвящи превъзходни специалисти. У нас направо задушават ентусиастите, готови да инвестират пари, да създават за своя сметка летателни училища и летища“, разказа пред „Московский комсомолец“ руският летец Игор Сулим, изселил се в Китай.

В Русия се случват въздушни катастрофи с различни модели самолети, собственост на различни компании. И при все че изводите за трагедията в „Шереметиево“ засега са ограничени и предварителни, в руската авиация безспорно личат системни проблеми. Може би същите, както и в много други сфери от икономиката на страната. Но тук, където грешките се плащат с живота на хора, те няма как да бъдат прикрити и затрупани с безсмислени думи.

БТА

*ДОСААФ – обществено-държавна организация в Русия, подпомагаща според статута й укрепването на отбранителната способност на страната, б. пр.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.