Сергей Цочев: Не мога да гарантирам какъв ще бъде договорът за отработеното гориво на АЕЦ „Белене“

България има опита, хората и знанията за изграждане на новата ядрена централа, твърди шефът на Агенцията за ядрено регулиране

Сергей Цочев е шеф на Агенцията за ядрено регулиране. Завършил е висше образование в СУ “Св. Кл. Охридски”, специалност „радиохимия“ през 1979 г., защитава там и докторска дисертация. Специализирал е в Техническия университет във Виена и в изследователския център на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) в Зайберсдорф в областта на радиохимията и радиоекологията. Работил е в АЕЦ “Козлодуй”. Заемал е длъжностите ръководител сектор “Радиохимия”, Началник отдел “Мониторинг на околната среда”, ръководител сектор “Оперативен радиационен и дозиметричен контрол”, ръководител направление “Радиационна защита”, директор на дирекция „Безопасност и качество“

– Г-н Цочев, на Агенцията за ядрено регулиране е отредена най-важната роля при изграждането на АЕЦ “Белене”. Само вие можете да кажете: Да, проектът става, централата може да се строи и да, съоръжението е безопасно може да работи. Какво предстои след подписването на договора с “Атомстройекспорт” за изграждане на централата?

– Досега Агенцията за ядрено регулиране е одобрила площадката и сме издали разрешение за проектиране. След подписването на договора очакваме да получим техническия проект и оценката за безопасността на блоковете в Белене. Това е междинен анализ на безопасността на блоковете, финалният се прави преди тяхното пускане. По закон срокът за прегледа на тези документи е 9 месеца и той тече от деня на внасянето им в агенцията. Но това е инструктивен, а не задължителен срок. Дали ще се спази, ще зависи от качеството на документите, които ще получим, от броя на въпросите, които ще имаме по тях, от отговорите на проектанта и колко пъти ще се връщаме назад по проекта и анализа.

– Възможно ли е строителството на централата да започне през втората половина на тази година, както обяви НЕК преди дни?

– Не мога да се ангажирам с краен срок колко време ще отнеме нашата експертиза и преглед. До края на 2008 г. може да означава и 31 декември 2008 г. От друга страна на площадката има да се върши много подготвителна работа. Сигурно в даден момент там ще се появят официални лица с каски и кирки, които да правят копки. Но по закон строителството на атомната централа започва след издаване на разрешение от Агенцията за ядрено регулиране.

– Могат ли хората да бъдат спокойни, че ще осигурите изграждането на безопасна централа?

– Агенцията разполага с около 100 души персонал. От тях над 80 души са експерти, повечето от които имат много голям опит в експлоатацията на атомни централи и в регулирането на безопасността на АЕЦ. Осигуряването на безопасността на една нова ядрена мощност е много тежка задача и ние ще ползваме помощта на редица български и западноевропейски инжинерингови организации, както и капацитета и експертната помощ на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ). Това ще осигури задълбочена експертиза на безопасността и по-голяма прозрачност при взимане на решенията, защото няма да ги вземем на тъмно, а с участието на широк кръг експерти. Ние се интересуваме единствено от безопасността на проекта, не от сроковете за неговото изпълнение. Как ще се отрази оценката върху общия график на строителството, е друг въпрос. Затова целият лицензионен процес не е само усилие на регулиращия орган, а и на всички страни, които участват.

– Целия проект или само ядрената му част ще оценявате?

– Основната тежест на нашата оценка ще бъде върху отчета по безопасност и свързаните с него части от техническия проект. Така че основният фокус на нашата оценка ще бъде ядрената безопасност и радиационната защита. Дали турбината би могла да бъде повече или по-малко ефективна, не е нещо, което касае ядрения регулатор.

– В бюджет 2008 е заложено съкращение на държавната администрация с 12% . При такъв отговорен проект, който ви предстои , тези съкращения ще засегнат ли и АЯР?

– В такъв момент не е нормално да се правят съкращения в Агенцията за ядрено регулиране. Напротив, това което се прави при изграждане на нова ядрена мощност и бе направено във Финландия, е да се увеличи капацитетът на регулиращия орган. Ние имаме инспекция в АЕЦ “Козлодуй”, хора, които са там денонощно. Още през 2009 г. трябва да имаме инспектори и в Белене. Тоест ще ни трябват още хора, които да следят строителството на АЕЦ “Белене” от доставката на оборудване и монтажа до пуска на централата. Агенцията не може да разреши включването на централата само по документи. На нас ни трябват хора, които да присъстват в Белене. Затова не ми се иска да говорим за съкращение, а по-скоро за известно увеличение на капацитета на агенцията.

– С какво гориво ще работи АЕЦ “Белене”? Ще има ли възможност за диверсификация на доставките (б. р. – възможност да се използва гориво от различни доставчици), каквото изискване постави ЕС?

– Договорът за доставка на ядрено гориво още не е готов. Очакванията са, че реакторите в Белене ще работят с руско гориво.

– Само с руско гориво ли?

– АЕЦ “Белене” ще започне да работи с руско гориво, което е качествено. Производителят, корпорацията ТВЕЛ, изнася ядрено гориво за редица западноевропейски държави, например Германия, Швеция, Швейцария, Холандия. Американската компания „Уестингхауз“ също произвежда гориво за реактори ВВЕР 1000 и то би могло да се използва в АЕЦ “Белене”.

– Предвидено ли е в проекта или трябва да се направи допълнително?

– Трябва допълнително да се направи. Но по-важното е, че има и друг производител освен ТВЕЛ, който може да направи такова гориво. В чешката АЕЦ „Темелин“ се опитаха да работят с американски горивни касети.

– Но не ги харесаха?

– Не, че не ги харесаха. Горивото имаше сериозни конструктивни недостатъци и създаде много проблеми на централата. И Чехия взе решение да се върне обратно към руското гориво. Така че най-доброто гориво за руските реактори ВВЕР е руското гориво. Няма никакво съмнение.

– Но в документа, с който ЕС одобри развитието на проекта “Белене”, се изисква да осигурим диверсификация на горивото за централата?

– Въпросът за диверсификацията е свързан в крайна сметка с възможността за осигуряване на независимост на енергийното производство. Но сама по себе си всяка ядрена централа осигурява в много голяма степен независимост.

– По какъв начин?

– Една ядрена централа след като се зареди активната зона – тоест като се сложат 163 касети със свежо гориво – работи около 300 и повече дни без прекъсване. След това една трета от горивото или приблизително 50 касети се заменят с нови и блокът работи още около 300 дни. Максималните запаси от въглища на една страна колко могат да бъдат? За няколко месеца. Максималните запаси от петрол са за 90 дни. Толкова ни изисква ЕС от тази година и ни е трудно да ги поддържаме. А при ядреното гориво само с едно зареждане осигуряваме близо година сигурност. Ако си купим още 163 касети, тоест една цяла активна зона, държим ги на склад и ги изполваме равномерно, можем да си осигурим независимост за няколко години напред. Това е предостатъчно време, ако решим да сменим доставчика, да се направят необходимите постъпки и действия. В този смисъл всяка една АЕЦ е с много висока степен на независимост. ..

– Какво ще стане с отпадъка от отработеното ядрено гориво? Той се кара в Русия, но след време трябва да се върне в България. Възможно ли е да не се връща обратно?

– Зависи от договора, който ще бъде подписан. В момента по договорите за доставка на свежо ядрено гориво на АЕЦ „Козлодуй“, руската страна е поела ангажимент да взима обратно отработеното ядрено гориво. Да го преработи и върне обратно радиоактивните отпадъци. Няма решение в какъв срок това ще се случи. Водени са и се водят разговори изобщо да не се връщат. Но не мога да гарантирам какъв ще бъде договорът за отработеното гориво на новата централа. Иначе схемата ще бъде същата както в АЕЦ “Козлодуй”. Има приреакторни басейни, в които горивото отлежава след като бъде използвано. Ще има хранилище за съхранение на отработеното ядрено гориво. Ще има схема за извозването му в Русия. Но оттам нататък – срокове, условия, цени и т.н. са въпрос на договор.

– Колко килограма или тона свежо ядрено гориво са нужни за година работа на един блок в АЕЦ Белене? Като се има предвид, че неговият проектен живот ще бъде 60 години?

– За една година отиват около 50 горивни касети. Ядреното гориво не се мери в килограми и тонове. Цялото гориво за зареждане на активната зона може да се натовари на няколко железопътни вагона. А горивото за една топлоцентрала (ТЕЦ) за една година се събира в десетки, стотици влакови композиции. Толкова са и отпадъците, които се получават от изгарянето на тези въглища. Защото те не изгарят напълно, остава огромно количество пепел.

– И тя също може да има радиоактивност?

– Там има радиоактивност. Аз не искам да кажа, че не трябва да горим въглища. Но няма друга индустрия освен ядрената, която да заделя пари докато работи, за управление на отпадъците, които оставя. В двата фонда за АЕЦ „Козлодуй“ за 8 години откакто са създадени, са натрупани близо 1 млрд. лева. И това са пари, предназначени за дейности по извеждане от експлоатация и за управление на радиоактивни отпадъци. Кой заделя пари за управление на милионите тонове пепел, която остава от топлоелектрическите централи? Сега се сетихме, че и за бялата и черна техника, за отпадъка от автомобилите, трябват такива пари. Но в ядрената енергетика практиката съществува от години. В България тя закъсня, защото през социализма заради социални съображения токът струваше в продължение на десетилетия по 2 стотинки за киловатчас. Каквото и да си говорим това не е неговата себестойност. АЕЦ “Белене” от първия ден, в който започне да произвежда електроенергия, ще започне да плаща отчисления в тези фондове.

– От кой момент на АЕЦ “Белене” ще му трябва хранилище за отработеното ядрено гориво?

– Отговорът ще бъде в проекта на централата. Но при всички случаи приреакторните басейни ще трябва да осигурят 3 до 5 години възможност за съхраняване на отработеното гориво. В АЕЦ “Козлодуй”, например, има хранилище за мокро съхраняване на отработеното гориво, където то може да стои още 30 години. За АЕЦ “Белене” може да се предвиди хранилище за сухо съхранение на отработеното гориво, където възможностите са съхранение са от 50 до 100 години. Но при всички случаи не трябва да се отлага толкова много, а да се вземат конкретните решения още сега.

– Как ще коментирате поскъпването на ядреното гориво? Ядреният ренесанс ще доведе ли до още по-високи цени?

– Уранът поскъпва от 4-5 години и аз не бих го свързал директно с ядрения ренесанс, който сега започва. Уранът е изключително разпространен елемент в природата. Проблемът е, че е в много ниски концентрации. Постепенното изчерпване на залежите с високо съдържание на уран е причина и за увеличаване на цената. При сегашните цени и концентрация на уран в рудата, при която се смята за рентабилно да се преработва, се очаква запасите на уран да стигнат за близките 100 години. Има достатъчно уран на пазара. Естествено ако бъдат построени повече от 200 нови реактора, каквито са плановете, е нормално уранът да продължи да поскъпва. Хубавата новина е, че като част от цената на горивото, цената на урана е сравнително малко, около 30 %. Т.е., ако уранът поскъпне два пъти, ядреното гориво изобщо няма поскъпне два пъти. При това само около 30% от експлоатационните разходи на атомната централа са за гориво.

– Наистина ли ренесансът на ядрената енергетика може да събуди призрака на Чернобил, както се твърди в статия на “Асошиейд прес”, която публикувахме скоро? Как ще се осигури безопасността на новите АЕЦ, които огромен брой държави по света имат намерение да строят и експлоатират? Къде е мястото на нашата АЕЦ “Белене” сред тях?

– Споделям загрижеността в публикацията, защото има десетки държави от цял свят, които са заявили намерение за строителство на атомни централи. Сред тях са и държави които нямат никакъв опит. Има страни като Либия, Египет, Саудитска Арабия, Виетнам… държави, които нямат никаква ядрена инфраструктура и никакъв опит. България има над 130 реактор-години опит. Имаме хората и знанията. България не започва от нула и въобще не мога да отнеса тези притеснения към българската действителност. Наистина имаше една дупка във времето, период след Чернобилската авария, продължил почти до наши дни, в който не се строиха атомни централи. Загуби се част от експлоатационния опит на фирмите, които произвеждат ядрено оборудване, и на знание. А това доведе до забавяне в строителството на новия реактор във Финландия. Ще рефлектира в известна степен и върху строителството на АЕЦ “Белене”. Ние не може да сме извън нещата , които се случват в света, за да кажем, че нищо няма да ни засегне или сме някакъв специален случай. Но що се отнася до опита, до знанията, до инфраструктурата, България е малка държава, но с много амбициозна атомна програма. Имаме реактори в експлоатация, реактори, които модернизираме, реактори които извеждаме от експлоатация. Планове за строителство на нова АЕЦ. Изграждаме сухо хранилище за отработено гориво. Планираме строителство на национално хранилище за радиоактивни отпадъци. Имаме изследователски реактор, който подлежи на модернизация. Ние не тръгваме към “Белене” без нищо. Така че написаното в е-вестник е вярно, но аз не бих го адресирал към нашия случай.

– Има ли право светът да ограничи изграждането на АЕЦ в страни без опит, защото това заплашва сигурността на света?

– Няма в момента механизъм да се забрани на една суверенна държава да строи АЕЦ. Една от посоките на развитие на четвъртото поколение атомни реактори, е свързано именно с желанието на много страни да развиват ядрена енергетика. Намеренията са тези реактори, конструктивно да не позволяват горивото да се използва за направа на атомни бомби. Очаква се тези реактори да произвеждат много по-малко отпадъци. Но са въпрос на бъдещето. В момента говорим за трето поколение реактори, един от първите, от които ще се изгражда в Белене. Такива са финландският и френският проекти, които се изграждат в момента.

– Великобритания тези дни прие своята програма за развитие на ядрената енергетика?

– Имаше дебат във Великобритания за бъдещето на тяхната ядрена програма и правителството взе решение за изграждане на нови ядрени мощности. Такъв дебат върви в Швейцария, в Словения, в Чехия, Словакия. … Не може да се строят само хотели и голф игрища. Нека погледнем Швейцария, която има 5 действащи реактора и в момента обсъжда развитието на своята ядрена програма. Белгия има 7 ядрени реактора. Испания има 8 ядрени реактора…

В АЕЦ “Козлодуй” в момента работят два блока – 5 и 6 блок. Те не могат да работят безкрайно. Пети блок навърши преди няколко дни 20 години. Сигурно като се построи АЕЦ “Белене” ще има един момент, в който ще се застъпят двете централи. Но ще има много дълъг период, в който ще работи само АЕЦ “Белене”. Тоест ако не се мисли в перспектива, в един момент България няма да има ядрени мощности изобщо. Ще имаме ТЕЦ-овете в „Марица Изток“ и Бобовдол и ще треперим всеки ден, кога ще ни накарат да ги затворим, защото съдържанието на прах, на въглероден окис, на серните окиси и т. н. е високо. Така че производството на АЕЦ “Белене” не е само за износ, а в перспектива е необходимо за осигуряване сигурността на доставките от електроенергия в България.

– Пак в същия материал се изказва опасение, че Япония, азиатските държави крият инциденти в АЕЦ?

– Не е вярно написаното в коментара, че два месеца е крита информация за инцидент в АЕЦ “Козлодуй”. Още същия ден имаше екип на БНТ и Канал 1 в Козлодуй. Добре, признавам, на 14-ия ден на нашия сайт имаше подробна информация за това, което се е случило. След този случай в срок от 24 часа може да се намери информация за всяко събитие в ядрено съоръжение в България на страницата на агенцията.

– Събитие, за което вие знаете?

– Нашата работа е да знаем. 24 часа след като получим доклада за дадено събитие, информацията е на сайта. Този срок е за събития с ниско ниво на значимост по скалата на ИНЕС. За аварии, които започват от четвърто ниво нагоре по тази скала, има съвсем други по-кратки срокове. До ниво “три” са инциденти. През 2007 г. в АЕЦ “Козлодуй” нямаме събитие дори от ниво единица. Но е факт, че всички събития, които се случват, за които се докладва в Агенцията, се слага информация на сайта. И това е част от нашата политика за прозрачност и откритост. Ако вземем лицензионния процес на АЕЦ”Белене”. Всеки може да влезе в сайта и да види всички лицензионни стъпки, направеното до момента и предстоящото. При това, ако се кликне върху дадена лицензионна стъпка, могат да се видят актовете и документите, които АЯР е издала във връзка с нея. Тоест заповедта за одобряване на площадката, разрешението за проектиране ….

– Кое е новото, което прави по-безопасни реакторите в АЕЦ Белене?

– Реакторите, които ще се строят в Белене са еволюционен тип на реакторите, които имаме в 5 и 6 блок в Козлодуй, доказали десетилетия своята надеждност. Има доста нови моменти, които правят тези реактори трето поколение и които трябва да гарантират една по-висока степен на безопасност. В реакторите в АЕЦ “Белене” ще има уловител на стопилката на активната зона. В случай на тежка авария, при стопяване на активната зона, този уловител или капан гарантира, че стопеният метал ще бъде задържан отдолу. Реакторите ще имат двойна защитна обвивка. Всяка една от тях е изградена от метална обшивка и тежък бетон, който достига до 1,80 метра дебелина на всяка от обвивките. Тоест реакторите имат повишена защита от външни въздействия. Има предвидени редица нови системи за безопасност, свързани основно с разхлаждането, отвеждането на енергия от активната зона, в случай на авария. Част от тези системи са пасивни, тоест в тях няма движещи се механизми, които изискват човешка намеса за да си свършат функциите. Козлодуйските реактори ВВЕР 1000 имат 3-канална структура на системите за безопасност. Те са резервирани 3 пъти по 100%. Реакторите в Белене ще имат 4-канална структура на системите на безопасност. Така че има много нови неща и нашата експертиза и оценка ще бъде съсредоточена преди всичко към тези неща, които не са известни до момента.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.