Демокрацията или парите са по-важни за свободата?

Неправителствената организация “Фрийдъм хаус” не само следи за състоянието на свободата по света, но и се нарича катализатор за мирния напредък на гражданските права. Все повече експерти обаче я обвиняват в необективност и пристрастие към САЩ. Снимка: Ройтерс

Гражданските и демократичните права са в отстъпление, твърди една организация със силни, но спорни възгледи по тези въпроси. През последния половин век често изглеждаше, че възходът на демокрацията и на основните свободи – правото да говориш и пишеш без страх от преследване, да настояваш за политически промени и т. н. – е неизбежен. Първо европейците дадоха свобода на своите колонии. След това се разпадна съветската империя, а с това и комунистическият монопол над властта в Източна Европа. На апартейда в Южна Африка също беше сложен край.

Въпреки всичко напоследък развитието на демокрацията може би е спряло или дори е тръгнало в обратната посока. Това поне е заключението на „Фрийдъм хаус“ – многоуважавана американска лобистка група, чиито наблюдения за състоянието на свободата са зорко следен индикатор. В нейния доклад за 2007 година се говори за „силно обезпокоително влошаване“ в глобалната картина, като подобно обратно движение е наблюдавано в 38 държави – близо четири пъти повече от страните, които показват някакви признаци на подобрение.

Според отдавна установеното от „Фрийдъм хаус“ деление на света на „свободни“, „частично свободни“ и „несвободни“ страни, планетата все още е по-добро място, отколкото е била преди четвърт век. С други думи, все още са налице ползи от падането на комунизма, поне в Централна Европа, както и от залеза на милитаризма в Латинска Америка. Краткосрочните тенденции обаче изглеждат обезпокоителни. Миналата година беше втора поред, в която свободата, както я дефинира „Фрийдъм хаус“, губи позиции.

Според организацията особено тревожен признак е броят на страните във всички краища на света, където една по-рано обещаваща тенденция започва да се движи в обратната посока. В това число влизат Бангладеш (където през миналата година въоръжените сили взеха властта), Шри Ланка (където избухна гражданска война) и Филипините. Сред другите държави, които отбелязват връщане назад са Нигерия и Кения, в които живее всеки четвърти африканец на юг от Сахара, както и палестинските територии и Ливан. В Грузия и в Киргизстан, бивши съветски републики, чиито „цветни революции“ бяха силно поощрявани от „Фрийдъм хаус“, също има регрес.

Жител на Того от фолклорна формация празнува националния Ден на освобождението в столицата Ломе. Според “Фрийдъм хаус” прогрес по отношение на свободата в целия свят са отбелязали само Того и Тайланд. Снимка: Ройтерс

Само две страни – Тайланд и Того – направиха явен скок напред през миналата година, преминавайки от „несвободни“ към „частично свободни“.

Към най-престижната група на „свободните“ не се присъедини нито една държава и в момента общо 43 страни, представляващи 36 процента от населението на света, се намират в групата на „несвободните“. На нито една от осемте „най-лоши от най-лошите“ – Куба, Либия, Северна Корея, Мианма, Сомалия, Судан, Туркменистан и Узбекистан – не беше приписан признак на подобрение.

Разбира се, не всички от обектите на гнева на „Фрийдъм хаус“ ще се чувстват засрамени от слабите си резултати. Представителите на Куба в САЩ например бурно осъдиха организацията като безсрамен инструмент за „вмешателска дейност“ от страна на тъмните сили във Вашингтон. С малко по-уважителен тон (към американската академична левица например) анализаторите във „Фрийдъм хаус“ бяха критикувани за това, че се съобразяват прекалено много с родната си външна политика.

Откъде всъщност идва „Фрийдъм хаус“? Тя е основана през 1941 година от Уендъл Уилки и Елинор Рузвелт в отговор на нацизма. По време на Студената война организацията водеше „добрата борба“ срещу подкрепяните от Съветския съюз деспотични режими, но освен това отправяше остри думи и към диктаторите, воюващи на страната на САЩ. Поне според американските стандарти, нейните шефове и членовете на управителния й съвет покриват широка гама от републиканци и демократи.

Бившият директор на ЦРУ Джеймс Улси е оглавявал тази организация, а сред някогашните членове на управителния й съвет са Доналд Ръмсфелд, бивш държавен секретар, и Пол Улфовиц – друго републиканско светило, което заемаше висок пост в Пентагона. Но в списъка с членовете на борда на директорите влиза и Лейн Къркланд, демократ, ръководил американското работническо движение в продължение на 16 години.

„Фрийдъм хаус“ не само следи за състоянието на свободата, но също така нарича себе си „катализатор“ за мирният напредък на гражданските и демократическите права, използвайки „анализ, подкрепа и действие“. Организацията обаче има строги представи за това, коя държава най-добре може да допринесе за тези идеали: по-рано тя заяви, че каквито и различия да има между тях, всички членове на управителния съвет са съгласни, че „американското водачество в международните отношения е от съществено значение за каузата на човешките права и свободата“. Когато през 2003 година САЩ нападнаха Ирак, „Фрийдъм хаус“ пожела успех на кампанията. Организацията не крие финансовите си връзки с американското правителство, което осигурява около 80 процента от приходите й. Но тя решително отрича, че служи като оръжие на правителството и че се въздържа да критикува САЩ и нейните приятелски държави, когато има повод за това.

Китайски полицаи арестуват мъж, който протестира на площад Тянанмън по време на 17-я конгрес на Китайската комунистическа партия. “Фрийдъм хаус” не отчита икономическите фактори, които влияят върху свободите на гражданите, затова Китай е с ниски оценки и се намира в група на “несвободните страни”. Снимка: Ройтерс

Би било трудно да се докаже, че приятелските дипломатически отношения с Америка някога са осигурявали на една държава благоразположението на организацията. Израел, близък американски приятел, получаваше сравнително ниски оценки – 2 за политическите права и 3 за гражданските свободи, по низходяща система от 1 до 7. През последните години Израел подобри резултатите си, но само през 2005 година рейтингът на гражданските свободи в страната се повиши до 2. Япония, друг американски съюзник, също се мъчеше да задържи оценките си във „Фрийдъм хаус“ високи. Започвайки с 2 за политическите права и с 1 за гражданските свободи, тя имаше отлични оценки през 80-те години, но в началото на 90-те те паднаха на 2 и в двете категории. От 1995 година Япония получава 1 за политическите права, но все още само 2 за гражданските свободи. Междувременно някои от стратегическите съюзници на САЩ, като например Саудитска Арабия, Пакистан и Египет, не са отбелязвали повишение в рейтингите си от терористичните атаки през септември 2001 година, въпреки ролята им на партньори във войната срещу тероризма. Всички те продължават да кретат на дъното на класацията или близо до него.

Вътрешни източници твърдят, че в миналото във „Фрийдъм хаус“ е имало спорове за това, дали при изчисляването на свободата трябва да бъде включено икономическото благоденствие, което се отразява на диапазона от избори, които човек може да вземе. Взето било решение икономическите фактори да не бъдат отчитани. Това обяснява защо Китай почти не е успял да подобри ранните си, достигнали дъното оценки, поставени в разгара на ужасите на неговата културна революция, когато проучванията започнаха. Гражданските свободи в страната са оценени с мрачното 6. Русия също бива оценявана на базата на влошаващите се човешки и политически права, без да се вземат предвид покачващите се стандарти на живот. През 1991 година тя беше наградена с относително добрата оценка 3 както за политическите права, така и за гражданските свободи, което я доближи на косъм от членство в групата на „свободните“, но в момента тя отново се намира в лагера на „несвободните“.

Колко по-свободни се чувстват хората, когато имат няколко рубли или юана в джобовете си (и имат достъп до други привлекателни неща като компютрите и компактдисковете)? Този въпрос води до безкрайни спорове. За разлика от него, видът свободи и несвободи, измервани от „Фрийдъм хаус“ (многопартийни избори, право на справедлив процес и т.н.) са сравнително конкретни и леснодостъпни. Дори само този факт може да бъде доста добър аргумент, за да има поне един индекс, чиято обявена цел да бъде оценяването на формалните свободи – гласуване, говорене, сдружаване и т.н. Това не означава, че фактори като благосъстоянието нямат значение за това, колко свободни се чувстват хората.

Във всеки случай, критиците на „Фрийдъм хаус“ скоро ще разполагат с нов материал, с който да проверят пристрастията на организацията по отношение на Америка: ще бъде публикуван специален доклад за гражданските свободи в САЩ, най-вероятно през март.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.