Защо ритнаха розата като символ на България?

Цветето не е пренесено тук от другаде, още Херодот е писал, че най-хубавите рози са в земите на траките, ама кой да чете

Логото-символ на България, което беше избрано през 2004 г., тихомълком е отхвърлено и се търси нов символ. Някои възразяват за розата, защото погрешно мислят, че е донесена от другаде по българските земи. Но се оказва, че още преди 25 века тук е имало рози.

На 9 ноември 2007 година стартира същинският етап от започналата още през април 2007 г. Национална кампания „Българските символи“, организирана от БАБТИ (Българската асоциация за бизнес и туристическа информация).
От април до края на септември са били получени над 20 000 предложения за символи. Този месец стана ясно, че Мадарският конник, Царевец и кирилицата са фаворити в надпреварата за глобален символ на България.
В момента всеки желаещ може да гласува, до края на февруари, на сайта www.infobulgaria.info за символ на България – гласувай тук (гласуването става с попълване на въпросник и след това регистрация с трите имена, имейл, телефон, за участие в томбола – така едва ли ще съберат много гласували). Предложенията са разделени в няколко категории – природни забележителности, историческо и културно наследство, храни и напитки, символ на моя роден край, символ на моята столица.

Идеята е прекрасна, но възниква един въпрос – ние нали вече си имаме официално избран символ?
В началото на декември 2004 година министерството на икономиката избра роза за символ и лого на България.
Ведомството на тогавашният министър Лидия Шулева поръча социологическо проучване, което показа, че България се асоциира най-много с розата и розовото масло, а на второ място – с Черноморското крайбрежие. Министерството обяви, че проучването е извършено сред чужденци, живеещи в България и туристи, често почиващи у нас.
Розата бе изрисувана в жълто, оранжево и червено във формата на спирала, като по този начин, според тогавашното министерство на икономиката, цветето символизира и слънцето. От министерството обобщиха, че розата е избрана, защото е силно въздействащ символ.

Монета на одриския владетел Аматок (389-356 г. пр. н. е. с прекъсвания), на която в горния край е изобразена роза. От колекцията на Ставри Топалов
Гърбът на монетата на Аматок (389-356 г. пр. н. е. с прекъсвания) е с грозд. От колекцията на Ставри Топалов

Неясно защо розата е отхвърлена и започва наново избор на символ. Някои намесват исторически спорове, че тя е пренесена по българските земи от другаде, а освен това се свързва с мускалите на бай Ганю. Нужни са доказателства, че розата, е дълбоко свързана с историята на България и земите, заселени от българи преди повече от 1300 години. Масово разпространените предания и легенди за българската маслодайна роза обаче противоречат на това.

Монета на одриския владетел Аматок (389-356 г. пр. н. е. с прекъсвания), на която в горния край е изобразена роза. От колекцията на Ставри Топалов
Гръб на монетата. От колекцията на Ставри Топалов

През 2005-та година излезе малка книжка, наречена „Ухания на рози“ на Косьо Зарев, която събира най-популярните предания и легенди, свързани с розата и появата й по българските земи. Едно от преданията разказва, че раждането на богинята на любовта и красотата – Афродита, е станало южно от Пелопонес, от нежна бяла пяна на морските вълни, в които плували розови листа. Друга легенда разказва, че за да бъде най-красивото цвете на земята, розата била създадена заедно с богинята на красотата и любовта Венера – двете били родени от една утроба. Българските земи в легендите не се споменават.

Що се касае до пренасянето на розата в България – предания има много. Сред тях са, че жесток кадия от Тунис имал градини с рози, които пренесъл в България, след като по заповед на султана трябвало да се засели в казанлъшкия край. Според друга „версия“ розата била пренесена от турчин-градинар от Мала Азия първо в село Тъжа. Има предание, което твърди, че маслодайната роза е била засадена първо в село Шипка от Мала Азия, като селото било кръстено именно на красивото цвете (от старобългарски шипък – роза). Смята се още, че преди 400 години цветето е било пренесено от Дамаск, Сирия от богат търговец, като символ на любовта от дъщеря му, която била омаяна от български момък.

В сайта bg-science.info пък пише следното за розата: „Родината на маслодайната роза всъщност е Югозападна Азия, където тя се отглеждала предимно като декоративно растение. Отглеждането на рози за индустриални цели започнало още през IX век в Индия и Египет. За първи път розово масло е получено чрез двойна дестилация през XVI век. През XVIII век маслодайната роза е пренесена в България през Турция и отглеждането й започва в района на Казанлък.“

„Не може на базата на предания и легенди-измишльотини да се прави мотивировка за избор или отхвърляне на розата за символ“, настоява нумизматът Ставри Топалов. Той е инженер, научен сътрудник I степен, почетен изобретател на България, от ученическите си години се интересува от древна история и започва да колекционира антични монети. Днес пише книги, които се ценят високо и се търсят от нумизматите и в чужбина. Мнозина го смятат за най-големия познавач у нас на античните монети. Член е на ръководството на нумизматичната организация в София и на Съюза на нумизматите в България, а основна тема в колекцията му са монетите на тракийските и македонски владетели и градове от земите на Тракия, сечени VI-I в. пр. н. е. С монети от колекцията си е участвал в организирани изложби у нас и в чужбина (виж повече за Топалов тук).

„Доводите, че казанлъшката роза е внесена от Анадола преди няколко столетия, са просто смешни. След като прочетох това нещо, още през 2004 година, изпратих писмо да министерството на културата, президентството, до директора на Национален център за музеи, галерии и изобразителни изкуства. Хората, прибрали парите за проекта „Символ на България“ въобще не са си направили труда да проучат как в действителност стоят нещата около розата. Тя трябва да се рекламира като символ на България със съвсем други мотиви“, казва Ставри Топалов.

Според неговите изследвания розата е символ на държава отпреди 2500 години – на ранното Одриско царство, в земите на древна Тракия. „Не бай Ганьо и гюловете с розово масло трябва да бъдат свързани с нашия символ. Тази роза е виреела тук и е символ на тракийските земи, впоследствие станали български. Това съвсем не е привнесено от някъде“, обяснява специалистът.

Той цитира бащата на историята Херодот (484-425 г. пр. н. е.), който пише за цветето, съществувало в земите на древна Тракия: „…рози, всяка от които имала по шестдесет листа и по ухание превъзхожда всички видове“ (Херодот, VIII, 138).
„Трябва да се тръгне от началното, че рози има навсякъде, но най-хубавите, най-ароматните рози са именно тук, смята Топалов. Самият Херодот обръща внимание върху това, че тракийските владетели са имали градини, в които специално са отглеждали такива рози“.

Изследванията на Топалов показват, че одриският владетел Аматок (царувал 389-380 пр. н. е., по късно след смъртта на Котис и между 359-356 г. пр. н. е.) слага розата като символ върху своите монети. Самият нумизмат притежава такива монети от IV век пр. н. е., на които е изобразена роза. Оказва се, че никоя държава не може да се похвали със символ с такава давност.

Самите символи, поставяни върху монетите не са били избирани хаотично. Символите на древните одриси са били култова двойна брадва, грозд, роза, бръшлянов лист, кантарос (съд с две дръжки, свързан с Дионис и жертвоприношенията) и глава на бик. Всички те са свързани с култа към бог Дионис.

Топалов подчертава, че 100 години преди Александър Македонски, за който се смята, че първи е сложил лика си върху монетите, 4-5 одриски владетели вече са слагали своя лик. „Траките са въвели в монетосеченето толкова, колкото никой друг народ. Техните бронзови монети са сечени 100 години преди да започнат да се секат бронзови монети в гръцките градове. Всичко това би трябвало да бъде използвано и да се преработи във вече избрания символ на България – розата“, добавя Топалов.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.