www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
сряда, 29 март 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Заплашен ли е Путин от съдбата на Горбачов?

24 Януари 2008

 

Руският президент Владимир Путин вдига тост на среща с посланиците на чуждите държави в Кремъл. Путин предава властта на Медведев и се кани за поредния си политически експеримент, но съмненията, че ще успее да контролира всички процеси, растат. Снимка: Ройтерс

Много скоро ще бъде оповестен окончателният списък на участниците в президентските избори. Името на бъдещия президент на практика не буди съмнения у никого, но въпросът за новата конфигурация на властта все още остава открит. В размислите си за по-нататъшната съдба на Владимир Путин малцина търсят исторически паралели, но те са напълно допустими. Колкото и парадоксално да звучи, най-уместно изглежда сравнението между Путин и Михаил Горбачов.

Трудно е в най-новата история на Русия да се открият двама толкова различни политици като Владимир Путин и Михаил Горбачов. Те са антиподи във всичко освен в едно - същинските намерения и политическото бъдеще на двамата президенти останаха загадка до последните им дни на поста. Чак до средата на 1991 г. политолозите спореха дали Горбачов е готов да жертва собствената си власт в името на реформите, които сам започна. По същия начин и до днес не е ясно дали Путин наистина е готов без никакви уговорки да отстъпи мястото си на Дмитрий Медведев.

ria-novosti-logo.gifОбщо е мнението, че в случая с Горбачов несигурността произтичаше от неговата нерешителност, липсата на план за действия. За Путин всички предполагат обратното - че таи хитроумен замисъл, който не разкрива по тактически съображения. Дали обаче е така? Защото управленската система, изградена от Путин, далеч не е толкова устойчива, колкото изглежда, и му предлага доста ограничено поле за маневри.

Политическото кредо на Путин, ключовата идея, която изповядва вече осем години, се свежда само до една дума - “стабилност”. Дори отказът му да се кандидатира за трети мандат беше мотивиран с желанието да сложи край на политическите експерименти върху Русия. Но ако се взрем по-внимателно в нещата, политическата ситуация, формирана от Путин към днешна дата, всъщност е точно пореден експеримент - може би най-мащабният за последните 17 години.

Първо, създадена е мощна политическа структура, наречена “Единна Русия”. Днес е модерно да я сравняват с КПСС, което естествено не е съвсем коректно. За разлика от “Единна Русия”, КПСС се базираше на идеология, недопускаща съмнения, и на строга номенклатурна йерархия. И най-важното, КПСС беше стожер на политическата система, докато “Единна Русия” е само един от елементите й, макар и твърде значим. Сходството между КПСС и “Единна Русия” е другаде - те са нещо повече от партии.

За осем години “Единна Русия” се превърна в една от структурите на президентската власт, един вид “департамент по въпросите, свързани с парламента”. В това си качество днес тя няма конкуренти и не може да има, също както в една държава не може да има примерно две армии или две еднакви министерства. Следователно тя представлява политическа институция, напълно различна от останалите сили, участнички в парламентарните избори, които наистина са партии в европейския смисъл на думата, макар и много слаби.

Възможно е неотдавнашните избори за Държавна дума да са изглеждали недемократични именно поради участието на принципно различни организации, несъпоставими по мястото им в политическата система - “Единна Русия” и десет партии. Трудно е да определим този начин за избор на парламент другояче освен като нов експеримент, доста рискован при това.

Бившият съветски лидер Михаил Горбачов (вдясно) връчва наградата за мир за 2007 година на американските актьори Джордж Клуни и Дон Чийдъл за кампанията им в помощ на бедстващите в Дарфур. Също като Путин, Горбачов до последния момент на власт пазеше в тайна намеренията си и караше експертите да гадаят какъв ще е следващият му коз. Снимка: Ройтерс

Какъв е резултатът? От една страна, голяма част от хората в Русия усещат нужда от силна опозиционна партия, която да изразява интересите им или поне техния светоглед. От друга страна, “Единна Русия” успя да привлече множество талантливи хора с добра перспектива за политическо развитие. И то с твърде разнообразни политически възгледи. В условията на реална многопартийност тези начинаещи лидери биха се озовали в различни партии, но днес никой от тях не би могъл да напредне в кариерата по друг начин, освен да влезе в “партията на властта”, доколкото властта не поставя строги идеологически рамки. В този смисъл “Единна Русия” напомня на КПСС от времето на Горбачов, която откърми и издигна от собствените си недра лидерите на бъдещата опозиция.

Много е вероятно историята да се повтори, а за това обективно спомага и друг един експеримент на Путин - опитът му някак да сподели властта с Дмитрий Медведев. Двуглавият орел изглежда добре на руския герб, но една власт начело с двама (де факто) президенти по дефиниция не може да е стабилна. А говорим за държава, в която и народната традиция, и конституцията, и най-важното, целият чиновнически апарат признават само едноличното, авторитарно управление.

Пропагандната кампания, дала тласък на партията “Справедлива Русия”, показа, че бюрократичният апарат не приема никаква алтернатива дори ако е спусната отгоре, и засяга само долната камара на парламента - нищо повече. Камо ли щом става дума за двама президенти! Дори ако има уговорка между Путин и Медведев за строго разпределение на ролите и дори ако двамата неотклонно я спазват (нещо рядко срещано в политиката), все едно чиновническият вертикал - от министрите до районните кметове - няма да може да работи нормално, докато не реши за себе си кой от двамата е по-главен. Путин успя доста лесно да пречупи властовите амбиции на различните групи в политическия елит. Ако обаче се надява да поправи манталитета им, най-вероятно просто ще провокира разцепление сред своите подчинени, както стана с първия президент на Съветския съюз.

Без съмнение новото поколение от политическия елит, развиващо се във властовата партия, ще положи усилия да извлече максимални дивиденти от подобна ситуация. Излиза, че с изкореняването на старата беззъба опозиция Путин е създал всички предпоставки за появата на нова.

Дали самият Путин схваща всичко това? Най-вероятно е така. Също както и Горбачов осъзнаваше заплахата от разцепление в КПСС. Може би Путин дори съзнателно се стреми от една партия на властта да направи няколко, надявайки се да остане “над схватката”. Но ще сполучи ли? Може и да успее (за разлика от Горбачов) да възпре страната от пагубно двувластие, като не позволи събитията да излязат извън конституционните рамки. Но да подчини така сложни политически процеси на собствената си воля и да ги насочи според разработен предварително сценарий? Едва ли.

По БТА





Етикет: ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) жожо
    Путин е изкуствено създаден феномен. Той е политически голем, хомункулус, произведен от точно установена и добре известна “фабрика за кадри”. Путин връща Русия в нейното обичайно русло на недемократичност, враждебност, ксенофобия, култ към личността и нетърпимост към различните мнения. След като смачка свободните медии, той сега гази с подковани ботуши през опозиционните и граждански формации. Новата му политика към свободния свят е по-скоро враждебна, въпреки че единственият източник на нарасналото му самочувствие са парите, идващи от същия този свободен свят, във вид на плащания за суровини. Ако утре пазарът се “обърне”, а цените на нефта започнат да падат, Русия ще бъде ...още

  2. 2) Anonymous
    Това което Горбачов направи със Русия и бог от небето не може да промени, поне в близко бъдаще. Путин можа само да спре катастрофата, но не и да поправи вредите.
  3. 3) Пешо до жожо
    Смятам, че си 1000% прав!
  4. 4) джк до anonymous
    Смятам, че си 100% прав!
  5. 5) Пешо до anonymous и джкss1
    Даа, Путин можа само да спре катастрофата, но не и да поправи вредите. Вредите в главите! Те са тези, които определят това, как живее един народ! Каквито вредите в главите - такъв и живота на народа! Еми, вижте как живеем тук, как живеят в Русия и съпоставете наблюдението с живота примерно в Англия, Франция, Германия, Щатите, въобще, западния свят. И ако не откриете разлики в полза на живота на запад, значи сте от тези с вредите в главите!
  6. 6) Кой е Путкин на снимката?
    Пешо, няма смисъл. Това са русолизци, нещо по-лошо от тези, чийто ректуми лижат, защото нямат достойнство. За разум какво да говорим. Те не са били в истинската си родина в онзи период, за който бленуват сега. Иначе щяха да знаят какво е мизерия, какво са опашки (очередь) за каквото и да (ако каквото-ида-е-то свърши - ще се купи нещо друго, пак каквото-ида-е, за да не си капо), жалките копторки, наречени комуналки... И за нациналкомунистическата отрова, че живееш в най-великата държава, всички други са по-низши, а и освен това са ВРАГОВЕ, всичките, до един; че всичо е измислено от руснаци, даже Адам ...още

  7. 7) huligan
    Васил Филипов: Енергийната ни мафия се командва от Москва http://www.vsekiden.com/?p=21127






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com