Елен Колева: Най-трудни ми бяха любовната сцена и събличането

Снимка: Иван Бакалов

Роди се звезда – Елен Колева. Ако Холивуд беше в България, такива заглавия щяха да се появят във вестници и списания. Но скромното българско кино, което произвежда около 3 филма годишно, няма как да създаде звезди от холивудска величина.

Отдавна обаче не се е случвало около млада българска актриса да се шуми толкова. Постоянно коментират таланта й, излъчването й, очите й, филма „Шивачки” на режисьора Людмил Тодоров, в който тя, Александра Сърчаджиева и Виолета Марковска играят трите главни роли. На 13 януари на Годишните награди за българско кино Елен беше избрана за най-добра актриса на 2007 г.

Поканихме в редакцията младата актриса да вземем интервю с нея и …някак без да щем я подложихме на кръстосан разпит, в който участва и колежката й Касиел Ноа Ашер, която я доведе. Двете са в актьорския състав на първия частен театър у нас „Модерен театър“, който скоро ще вдигне завесата.

Различна – това е думата, която най-добре описва Елен.
Родена е на 31 март 1984 в Монтана. Баща й, който също е актьор, умира, когато е съвсем малка и тя израства само с майка си. Преди да издъхне баща й казал:“Знам, че тя ще стане актриса“.

Дълги години Елен учи класически балет и свири на пиано. Завършва музикална школа, а като ученичка играе в детски пиеси. Когато е на 16 години, в Монтана пристига режисьор от Пловдив и я включва с малка роля в постановката „Когато котката я няма”.

След завършване на училище Елен кандидатства в НАТФИЗ. Примат я от първия път в класа на Димитрина Гюрова. Завършва през 2007 г. За ролята на Елена в „Шивачки” я избират през зимата на 2005 г. Мая Бежанска, която е кастинг директор на продукцията, отива в НАТФИЗ и обикаля почти всички класове в търсене на подходящи за филма момичета. Тогава Елен не е на лекции, но няколко дни по-късно двете се срещат случайно във фоайето на академията. Мая й прави снимки, след известно време я викат на втори кастинг пред камера, а после й се обаждат за среща с Людмил Тодоров.

Елен не крие, че по време на снимките е била любимка на режисьора. Още в началото той й казал да си избере една от трите роли – Елена, Дора или Катя. Тя казва, че като реакции и емоционалност Дора (Сърчаджиева) й е най-близка, а Катя (Марковска) въобще не й била интересна. Избрала Елена, защото й била най-далечна и изобщо не разбирала прекаленото й благородство и склонността й винаги да прощава. Снимките приключили бързо – само за 2 месеца и то с прекъсвания.

Снимка: Иван Бакалов

– Кое ти беше най-трудно по време на снимките?

– Любовната сцена, събличането и това, че трябваше да се целуваме с Фицата (Филип Аврамов – бел.а.).

Касиел: Що, бе, Фицата хубаво се целува.

– Фицата е много готин, да. (смее се). И другото, което ми беше трудно, е една сцена, в която Елена открива Дора гола на земята в безсъзнание. Не знаех това как трябва да се играе.

– Притесняваше се да се съблечеш, така ли?

– Да, много се притеснявах. Не че не се харесвам, но се срамувам. Сигурно пак ще ми се наложи да го правя. Ще го преодолея този срам.

Касиел: Би ли отказала да се съблечеш?

– Да, аз вече отказах. Имаше едни белгийци, които правеха в България един сериал „Матрьошки” и ми предложиха доста пари. Трябваше да играя на пилон, но аз казах: „Не, аз не мисля, че това ще ме развие като актриса и не мога да го направя.”

– По време на снимките на „Шивачки“ имаше ли конкуренция между теб и другите две актриси?

– Ох… Всички знаят, че преди снимките не се познавахме и живяхме известно време заедно. Те дойдоха вкъщи, спяхме на едно легло, защото нямах друго. Много неща си споделяхме, което беше грешка, вече го разбирам.

– Защо?

– Защото тези прекалено лични неща след това се използваха срещу мен, което беше тъпо.
– Как се използваха?

– Като коментари, като споделяне с други хора, като извъртане на нещата, като преувеличение и така нататък. Чувах, че съм любовница на Людмил. Да, ние с него сме много близки, имаше някакво духовно влюбване между нас, можехме да се разберем само с поглед, аз усещах какво иска той, страшно много си говорихме и се сближихме. Това се усещаше и породи някаква ревност у другите две, но аз не мисля, че той ги е пренебрегвал.

– По нищо ли не приличаш на твоята героиня Елена?

– В същността си приличам, но в реакциите си и в начина, по който оцелявам, не.

– Ти по какъв начин оцеляваш?

– Аз съм много по-експресивна, отвръщам веднага на удара, съдя хората, максималист съм и изисквам от тях много,

при положение че аз самата може би не давам толкова, колкото изисквам.

– Очакваше ли да вземеш наградата?

– (усмихва се) Исках, представях си го, но си мислех, че ще я дадат на Йоана Буковска, защото тя все пак има много повече роли. Смятах, че на Александра също могат да я дадат, защото и тя има много повече опит. От трите аз бях с най-малко опит.

Касиел: Защо тогава сподели наградата си с двете, след като се чувстваш обидена?

– Защото мисля, че всяка от трите можеше да я вземе. Мисля, че и трите се справихме добре, всяка със своето. Така го почувствах, това не беше куртоазия, не си го бях намислила предварително. Просто, като излязох, ей така го казах.

– Имаше ли някакви коментари от тяхна страна след това?

– Не сме разговаряли. След церемонията бяхме във Военния театър, аз отидох да им кажа наздраве, но те ми обърнаха гръб буквално и аз си казах, че повече няма какво да си кажа с тези хора оттук нататък. После четох някакви неща.

– Какви?

– Че не е било честно наградата да се даде само на едната, а трябвало на трите. Но това е състезание в крайна сметка. Виолета изказва мнение за филма „Часовете”, където са чудовищни актриси – Мерил Стрийп, Никол Кидман и Джулиан Мур. Според нея след като на тях им е бил даден Златен глобус, трябвало и на нас трите да се даде награда. Което мисля, че… (смее се)

– Доколко е важна тази награда за теб?

– Би трябвало да ми отвори много врати, но моята интуиция казва, че ще се случи точно обратното.

Снимка: Иван Бакалов
Снимка: Иван Бакалов
Снимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСнимка: Иван Бакалов

– Защо мислиш така?

– Така го чувствам. Когато взех наградата, на следващия ден се чувствах на мястото си. Но няколко дни по-късно си казах, че може би не съм си на мястото, че не е трябвало да я взимам. Може би всичко щеше да е много по-приятно и по-спокойно, ако не я бях взела аз, а някой друг. Ако я беше взела Александра, сигурно всичко щеше да е мирно и приятно. И всички щяха да празнуват.

– Кои български актьори харесваш?

– Снежина Петрова, Бойка Велкова… Никол Кидман е любимата ми актриса, Антъни Хопкинс е любимият ми актьор, искам да снимам с Педро Алмодовар.

– Защо точно с него?

– Защото съм негова героиня на 100% в живота си.

– Неговите героини са много странни…

– Да, много са противоречиви и чувствителни.

Касиел: Режисьорът Иван Добчев дели актрисите на наивни – които са добри, но не са склонни да се продават, и на курви, и казва, че много повече го интересуват курвите. Ти от коя категория си?

– (замисля се) Не знам дали мога да се продавам. Явно не мога, след като съм отказала много неща досега.

– Като стана дума за продан, участваш в един филм на американеца Майкъл Кори Дейвис за трафика на жени. Разкажи малко повече за него. (виж тук за Дейвис и филма, сниман в България)

– Никога повече не бих направила такова нещо. Поне не с този човек.

– Защо?

– Имам една сцена с брутално изнасилване. Той искаше всичко да бъде много истинско и то си беше такова. Но аз не знам дали имам толкова издръжлива психика, че да повторя това нещо.

Снимка: Иван Бакалов

– Преди това не беше ли наясно, че ще има такава сцена?

– Бях наясно, но не знаех по какъв начин ще протекат снимките.

– Как се запозна с него?

– Запознахме се на един абитуриентски бал. Не знам какво да кажа за него… Може би е добър актьор, но не е добър режисьор.

Касиел: Все пак в тази професия има много страшни героини. Едно изнасилване е много малък сюжет. Твоето лице могат да го поискат за много по-крайни преживявания. Страхуваш ли се от тях?

– (мисли дълго) Не, всъщност не се страхувам. Просто подходът не ми хареса.

Касиел: А би ли направила нещо по-крайно при Алмодовар? Той е краен режисьор. Там само курви участват.

– Може би имам много дълъг път да извървя, не знам.

– На теб какво ти се играе? Какви роли?

– Не ми се играят красавици и любовници. Искам да разбера дали мога да играя в комедии. Досега не съм играла и не знам дали мога.

– Кой български филм ти хареса последно?

– Мога да кажа кой гледах последно – „Пазачът на мъртвите”.

– Какво мислиш?

– Хареса ми момченцето. Иначе на кино гледах последно „Златният компас” и то главно заради Никол Кидман.

– Защо толкова я харесваш?

– Защото се променя, защото не е една и съща, защото има много лица.

– Защо казваш, че не си доволна от обучението си в НАТФИЗ?

– Още съм самото ми приемане и започването на обучението Димитрина Гюрова все ми казваше: „Аллах ти е дал много”. Какъв беше този Аллах. дето го използваше, не знам, но ми казваше също: „Да, ти си хубава, имаш хубави очи” и играех все мацки и посредствени неща. Имаше роли, които много исках да изиграя, но те бяха дадени на мои колежки. Но Гюрова ми помогна да си изградя характер, все ми казваше, че после ще ми бъде много трудно и трябва да съм желязна.

– Разпознават ли те по улиците?

– Не. Нито веднъж не ми се е случвало досега да ме разпознаят.

– Това е странно, защото ти участваш и в една доста популярна реклама на МТел (б. р. – в нея едно момче й казва: Обичам те Наталия и тя започва да изброява имена)?

– Никой не може да направи връзката, не знам защо. Но аз не страдам от това, за мен няма значение, даже предпочитам да не ме разпознават. Поне на този етап не.

Снимка: Иван Бакалов


– А как гледаш на медийната си популярност?

– Имам чувството, че това се случва на друг човек. Това, което съм си, и Елен Колева са двама различни хора. Такова усещане имам за нещата.

– Елен ли е истинското ти име?

– Не, истинското ми име е Елена, но аз се чувствам и съм Елен.

– Ти ли си го избра?

– Да.

– Откъде дойде това име?

– (усмихва се) От един сън. Бях на 14 години.

– Ще го разкажеш ли?

– Не, не искам да разказвам съня, но тогава реших, че ще се казвам Елен Колева.

Касиел: Кое повече те привлича – киното или театърът?

– Искам да се занимавам и с двете неща, защото са различни. Обичам камерата, чувствам се много естествено и нормално, тя въобще не ме притеснява.

– Още от началото ли беше така или просто свикна?

– Не съм свикнала. Така е. По-голямото предизвикателство в момента за мен е театърът.

– Чувстваш ли се успяла?

– Не. Даже този момент с наградата съм си го представяла по много различен начин след много години.

– Как си се представяше като малка?

– Като холивудска актриса.

– А сега?

– В интерес на истината, не съм сигурна, че искам да остана в България и развитието ми да се свежда само да някой хубав театър или само до българско кино.

– Къде искаш да работиш?

– По едно време исках да снимам във Франция, да живея в Париж. Отидох там на екскурзия и се запознах с една българска актриса, която е завършила при Димитрина Гюрова. Тя пее страхотно, танцува страхотно, красива е. Женена е за парнаджията на Сорбоната и живеят там в едно малко таванско помещение. Но ми каза, че няма как да стане това, което искам. Аз й казах, че за нея не е станало, но всеки си има път и съдба и няма невъзможни неща.

– А сега харесва ли ти Холивуд, би ли искала да работиш там?

– Когато си представях това, си мислех за нещо от рода на Джуди Гарланд, на Мерилин Монро – онзи тип холивудски актриси.

Касиел: Те нямаха щастливи съдби, не знам дали знаеш.

– Знам, да.

– Сега какви са амбициите ти?

– Живея с това, което имам. Нищо не си представям в момента, само работа.

Касиел: Какви компромиси би направила със себе си?

– Всичко, което се свежда до външния вид. Не знам дали бих направила компромис да остана сама, да нямам семейство, за да остана една нещастна кариеристка, която на 30 години няма да има никой до себе си, а само слава и роли.

– А би ли приела роля, която не ти харесва кой знае колко, но ти предлагат много пари?

– (замисля се) Не знам.

– Да речем, във филмите, които снима „Ню имидж”?

– Нямам допир до тях.

– Не са ли се опитвали да се свържат с теб? Да те канят?

– Обадиха ми се за един кастинг, но аз не отидох.

– Защо?

– Защото просто не исках да отида.

– Решила си въобще да не работиш с тях, така ли?

– Не, не съм решила това.

Снимка: Иван Бакалов

– Все пак това малко или много си е шанс, идват актьори и режисьори от чужбина?

– Да, така е, така е. Човек не трябва да подценява тези неща. Нищо, че е „Ню Имидж”. Ако ми се обадят още веднъж за кастинг, сигурно ще отида.

Касиел: Разчиташ ли на очарованието си, за да ти прощават някои неща?

– В „Шивачки” ми простиха доста неща.

– Какви?

– Когато отидох на кастинг и ме избраха за ролята, бях с кестенява коса. Месец преди снимките изпаднах в някакво състояние и реших, че имам нужда от промяна. Подстригах си бретон, боядисах си косата гарвановочерна, без да питам и това щеше да ми коства ролята. Простиха ми го, защото казаха, че съм непрофесионалист и съм прекалено млада. Но ме предупредиха, че за подобно нещо могат да те изритат, защото Людмил не търсеше Ума Търман, а провинциално момиче от Попово.
Имам още един гаф по време на снимките на „Църква за вълци”, за който бях глобена. По онова време имах страхотен проблем с кожата на лицето си и преди снимките отидох на козметик, там ми изстискаха цялото лице. Бях цялата в белези, подута, а на другия ден имах снимки, които трябваше да се отложат. От самия филм поеха разноските да ме излекуват с лазер, махнаха ми горния пласт кожа, защото иначе щях да бъда обезобразена по някакъв начин. За това удоволствие ме глобиха с една солидна сума. Парите, които трябваше да получа, отидоха за глоба плюс лазер.

Касиел: Ако беше грозна, но много талантлива, как щеше да се чувстваш?

– Не мога да ти кажа. Не че се смятам за красавица, но…

Касиел: Е, хубава си много.

– Симпатична съм и имам излъчване. Красавица не съм, определено.

Касиел: Как ще продължиш, ако те изплюят? Ако много бързо се преекспонираш?

– Ще прозвучи ли нескромно, ако кажа, че съм открила сама за себе си, че имам много лица. И не смятам, че съм от този тип актриси, които са винаги едни и същи на сцената и в живота.

– Някога съжалявали ли си, че се захвана с актьорство?

– Не. Никога. Това ми е съдбата. Родена съм, за да стана актриса. Знам как се чувствам, когато играя.

– Има ли нещо, което би те накарало да се откажеш?

– Има едно, но не знам как ще ги съчетая нещата.

– Какво е то?

– Толкова много искам да срещна Човека и да имам семейство, защото не съм имала. Не искам да правя компромис с това.

Касиел: Сексът помага ли в професията?

– В какъв смисъл?

Касиел: Ако харесваш даден режисьор и искаш да работиш с него, би ли допуснала креват, за да стане това?

– Звучи много гадно.

Касиел: Е, гадно, гадно, ама е така.

– Бих допуснала да се влюбя и да имам някакви чувства към човека, с когото работя, било то актьор или режисьор. И ако нещо се случи, бих му се отдала, но когато не е с цел да се продам, да се отвращавам от този човек и да знам, че спя с него заради роля. Това са различни неща. Чувствата, желанието и привличането не могат да се контролират, те винаги могат да се появят. Но не бих отишла да спя с някой само защото е режисьор.

Касиел: С Алмодовар не?

– Е, не е мой тип.

Касиел: Кой слух те обиди най-много?

– Аз го казах, че съм получила ролята си и съм взела наградата, защото съм любовница на Людмил.

Касиел: Ти любовница ли си на Людмил?
– Не. Но бях влюбена в Людмил. Винаги съм харесвала по-възрастни, по-зрели мъже. Всичките ми връзки, залитания и най-силни преживявания са били с доста по-възрастни мъже и не мога да се срамувам, защото така се е случило. Какво да направя? Но това че аз съм била влюбена, не означава, че и той е бил влюбен.

Касиел: Сега как е при теб?

– Преодоляно.

Случвало ли ти се и друг път да преодоляваш някаква невъзможна любов?

– Да, не ми е за първи път.

Касиел: Отказват ли ти?

– Да, имах една интересна ученическа платонична любов с едно момче. Беше най-страстният мъж в моя живот, толкова много го исках, но той ми каза: „Елен, не разбираш ли, ти просто не ме кефиш.” Държеше се все едно не съществувам.

Касиел: Майка ти какво казва за всичко, което ти се случва?

– Тя ме познава много добре и казва, че ако не мога да издържа на всичко това, което става в момента покрай тази награда, по-добре да не се занимавам с това нещо. Да седна и да си помисля много добре каква цена съм готова да платя.

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.