Желаете ли картофки с клонираното месо?

Европейските и американските агенции по безопасноста на храните обявиха, че клонираните прасета и крави стават за ядене. Ще трябва ли тогава всички да станем вегетарианци?

През 1996 г. овцата Доли стана първото клонирано животно в света. 12 години по-късно европейските власти позволиха да се яде мляко и месо от клонирани животни, въпреки че последиците все още не са напълно ясни. Снимка: Ройтерс

Бихте ли си поръчали клониран свински бут във френски ресторант? А какво ще кажете за клонбъргър с пържени картофки? Едва ли има думи, за които е по-малко вероятно да попаднат в което и да е ресторантско меню, отколкото „клониран”. Преди две седмици обаче учени от правителствени организации в Европа и в САЩ направиха голяма стъпка напред, като позволиха да се яде клонираното месо и мляко. Американското управление за контрол на хранителните продукти и лекарствени препарати публикува доклад, с който обяви, че клонираните животни могат да се ядат. Европейската агенция за безопасност на храните заяви, че в месото и млякото от клонирани животни няма нищо нередно.

Докладът причини объркване на два континента. Европейците таят дълбока погнуса към всеки странен бизнес по отношение на храната. Те искаха (и получиха) законодателство, което задължава генномодифицираните храни да се отбелязват с етикет и непоколебимо се съпротивляват на вноса на модифицирани зърнени храни от САЩ, Бразилия и от други страни. Въпреки че американците се притесняват много по-малко за биотехнологиите и храната – но като че ли не са по-малко загрижени, че ядат генномодифицирани култури – може да се каже, че малко хора извън животновъдния бизнес са въодушевени от перспективата да набождат на вилицата си клониран бифтек. Групите за наблюдение заклеймяват откритията и призовават за задължително обозначаване с етикети. Като се има предвид, че клонираното месо засега не се отличава с особени вкусови качества, може да се окаже, че отбелязването му със специални етикети ще обрече начинанието на неуспех.

Освен че са доста блудкави, има ли някаква потенциална опасност в месото или млякото от клонирано прасе или крава? По принцип всички очакваме да няма. По дефиниция клонирането създава точни копия. Клонингът на крава, която дава страхотно мляко и месо, също трябва да дава страхотно мляко. От друга страна биологията е прочута с неуважението си към подобни опростенчески възгледи. И означава ли, че само защото създаваме същество със същата ДНК като една първокласна крава, то също ще бъде първокласно? Или може да се окаже нещо друго – например вредно за ядене?

Животновъдната индустрия разчита на клонинги, които са точни копия. В една американска ферма добрата крава може да докара на търговеца на месо около хиляда долара. При подобни животни клонирането няма смисъл, защото клонингите може да струват и до 20 000 долара. Елитната крава обаче – чиито гени са най-подходящи за производство на най-здраво, с най-продължителен живот и най-продуктивно поколение – може да донесе повече от 100 000 долара. При такава цена на елитните крави не им е позволено да имат телета като е нормално, по един път в годината. Фермерите настояват на унищожителните 10-20 раждания на година. За да отговорят на очакванията, ветеринарите използват редица технологии за репродукция, включително ин витро оплождане и изкуствено осеменяване. Клонирането е най-новото и може би най-могъщото средство за репродукция в черната чанта на ветеринарните лекари.
Фермерите в САЩ се съгласиха да спазват мораториум и да не включват клонирани животни в хранителната верига. И все пак вероятността да хвърлят 20 000 долара за животно, което струва само хиляда долара, е малка.

Първото клонирано теле Глория с майка си във ферма в Бразилия през 2004 г. Днес учените са категорични, че клонираните животни са предразположени към проблеми в развитието и към умствена изостаналост, което обаче не се отразява на качеството на тяхното месо и мляко. Снимка: Ройтерс

Но мораториумът не засяга клонирането по принцип. “Фермерите в САЩ вече клонираха няколкостотин елитни крави,” казва Дейв Фербър, ветеринар и президент на Trans Ova Genetics в Sioux Center, Айова, който извършва операциите. “Поколението на клонираните животни вече се включи в хранителната верига.”

Трябва ли потребителите да се страхуват? Има някои данни, че клонираните животни са по-предразположени към проблеми в развитието, като например умствена изостаналост. При хората това би било трагично, но млякото от умствено изостанала крава не е различно от млякото от по-умна от средностатистическата крава. Всъщност европейски учени не откриха разлики в състава или в хранителната стойност на млякото или месото, добивани от клонинги. Няма и доказателства “за каквито и да било необичайни последици” при потомството на клонираните животни.

Може би новите генетични изследвания индиректно подклаждат страховете за клонингите. През последните години учените разбраха, че това, което се случва в клетките на молекулярно ниво е много по-сложно, отколкото си мислеха. Изследващите епигенезата започнаха да изброяват начините, по които отличителните белези могат да се предават от едно поколение на друго и които нямат нищо общо с ДНК. Това означава теоретична възможност клонингите да имат неподозирано влияние, дори клонираното животно да има точно същата ДНК като оригинала. “Въпреки че успешните клонинги може и да изглеждат нормални, остава възможността за скрити и неуловими генетични дефекти, които могат да повлияят на здравето им или да ги направят опасни за консумация,” заявиха в специално изявление от Union of Concerned Scientists, неправителствена организация за по-здравословна околна среда и по-сигурен свят. Повечето групи, които са против клонирането, използват същите аргументи, когато призовават за още време и повече изследвания, преди клонираното месо и мляко да започнат да се продават свободно в магазините. “Ако не знаем всички подробности, не знаем изобщо за какво става дума,” казва Соня ван Тичелен, директор на организацията Eurogroup for Animals.

Проблемът с генетичните промени е, че никой не знае какви могат да бъдат или дори, в случай на клониран добитък, какви последици могат да предизвикат. Властите за контрол върху храните в САЩ и в Европа явно считат, че теоретичната възможност не е достатъчна, за да забранят клонирането. От друга страна, това може да се дължи и на лоша реклама. “Ако общественото внимание не беше насочено толкова много към клонирането, Американското управление за контрол на хранителните продукти изобщо нямаше да се занимава с този въпрос”, заяви молекулярният биолог от университета в Принстаун Лий Силвър. “Ако имаме нова порода крава, тя не трябва да преминава през подобен вид проверка. Клонирането е просто различен начин на развъждане.” За фермерите ползата от клонирането в животновъдството е явна, но тя едва ли ще вдъхнови потребителите; в подобна ситуация беше затънал производителят на торове и хербициди Monsanto през 90-те години, когато предложи генномодифицирани семена за посев. Трудно е да си представим, че европейците ще приемат клонираните животни, независимо какво казват учените. Ако съдим по миналото, в Америка нещата ще са различни.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.