До Huy и обратно с 80 евро и много безплатен шоколад
26 Януари 2008
Аз съм пътешественик. Истински, който иска да види всяко място по земната повърхност, независимо дали е красиво или тъпо. Обаче доста ми липсват финанси, по-точно не че липсват толкова много, но като се завъдят и ги давам за максимално много пътешествия. Затова всичките пътувания са правени с възможно най-малко средства и възможно най-големи промоции и бройка посетени места. Няма как, всичко това включва много спане по гари, асансьори и пейки, ядене на фунийки за сладолед и срещи с особено странни субекти.
Но понеже не може всичко наведнъж, за начало ще спомена впечатленията си от едно пътешествие до Белгия. Трима души, четири денонощия и общо около 80 евро на човек показват всичко в най-кратък вид. Казвам денонощия, защото един истински туристически екстремист, който иска да види всичко, не може да си позволи да нощува дълго, всяка възможна свободна секунда се употребява за разглеждане. Сън – по влакове или ако остане време някъде. Естествено такова пътешествие изисква огромна подготовка с точно разписание на всички влакове за навсякъде, намиране в интернет и принтиране на карти на всички градове, които могат да бъдат посетени, както и точна преценка за всеки от тях колко време ще се седи… Ама аз нали съм си маниак, този процес ми е много приятен.
Започнахме от Лувен – градът с най-якото кметство което някога съм виждал. Цялото е в статуи и всичките на важни хора от миналото на града. Между другото градът става прочут с това, че университетът му се е разделил на две, когато фламандският език става втория официален в Белгия заедно с френския. През първите над 100 години от съществуването на Белгия като държава, френският бил единственият официален език, после пък, нали са толерантни, направили и фламандския (който си е чист холандски всъщност) официален - все пак северната половина на страната говори на него. Тогава пък фламандците станали нагли и казали: „Лувен е в нашата половина, значи в университета му няма да се учи на френски.” Френскоговорящите се ядосали и основали нов град в тяхната половина, който да помести френската част на университета. Затова сега в Белгия има Лувен и Нов Лувен.
Между другото Белгия наистина беше много странна в това отношение – разграничителната линия между двете части е много ясна и от нито едната й страна почти не може да се намери жив човек дето да говори и двата езика. Брюксел е изключение, там всички са мешани. По едно време си мислех, че Брюксел е единствената причина страната да не се разцепи – защото не могат да го разделят. Обаче всъщност не е точно така – според мен Белгия никога няма да се раздели, въпреки езиковата бариера през средата й. Икономическата зависимост между половините и фактът, че от 200 години си живеят така и са си свикнали, както и това, че обществото им наистина си е модерно и няма много големи дрязги между половините, винаги ще спира страната от разцепление. Е, все ще има някоя партия или група, която да надава вой… И все пак, това е една страна, единствена по рода си в това отношение.
Антверпен е много красив и внушителен град, с огромна прекрасна катедрала и малко замъче край реката. Не мога да не отбележа, че видяхме и огромна плюшена маймуна върху контейнер за боклук.
В Брюксел пристигнахме по тъмно и решихме да дремнем, столица е все пак, не върви да се разглежда по тъмно. Централната гара на града е малка и смърди на пикоч, затова ние отидохме до южната. Тя не само че беше огромна и отключена, ами и имаше топла и празна чакалня. Такъв хубав сън не съм спал на друга гара, освен може би на Базелската. До следобеда на следващия ден разглеждахме Брюксел - много хубава столица е, а пък и ние уцелихме световния ден без коли и колкото и изненадващо да беше, наистина нямаше нито една кола по улиците. Градът е пълен с мега-хубави местенца и улички, прекрасен централен площад и много приятна атмосфера. Освен това се скъсахме да ядем безплатен шоколад – целия град е в шоколатерии, а ние влизаме във всяка една от тях и с погледи на ценители оглеждаме всички видове шоколади, докато продавачките ни дават да си опитаме от тях. В момента, в който сме опитали всичко по няколко пъти, се изнизваме от магазина, без разбира се да купим нищо. Ядох даже бисквита, топена в шоколадов фонтан…
В Динан искаха 6 евро за вход на цитаделата, ама ние нали сме си хитри - заобиколихме отзад, влязохме през една 1-метрова оградка и не платихме нищо. След това отидохме в град Юи, който на латиница се пише Huy. Е, как да не отиде човек в град с такова име! Че беше и хубав на всичкото отгоре, жалко обаче че го разгледахме много късно вечер и сега нямам картичка, на която да пише Huy.
На третия ден започнахме с Турне, което има много хубава катедрала, после се отбихме малко до Лил във Франция, който беше супер-тъп, пресякохме границата на обратно пеша до град Мускорн (което беше лоша идея свързана с много кал и обикаляне в покрайнини под дъжда) и отидохме в Гент. Според мен Гент е най-хубавия град на Белгия, колкото и двамата ми приятели да са възхитени от Брюксел. Имаше си всичко – страхотен център с много красиви сгради и улици за разходка, красива готическа катедрала и още няколко църкви, две малки замъчета из центъра на града… всичко. В катедралата може да се види „прочутият” гентски олтар на Ван Ейк - струваше малко и влязохме там с аудио-гид. След един час слушане за олтара и всичките картинки по него взема яко да омръзва, но все пак е готино, че Ван Ейк го е напълнил със загадки и до ден днешен никой не може да разбере централната фигура в олтара дали е Исус, Бог-Отец или двамата, слети в един образ.
В Кортрийк се люляхме на нещо като катерушки… след няколко дни без сън в легло на човек му идват странни идеи. В Йепер обаче открихме един хотел, който беше отключен. И колко удобно, във фоайето пред рецепцията му имаше три кресла, седнахме си там и откъртихме. Малко притеснително беше дали някой няма да се появи да ни гони, ама единствените типове, които минаха покрай нас посред нощ, не ни обърнаха внимание.
Последната ни спирка беше Брюге (по-известен като Брюж, заради футболния отбор, но тъй като е във фламандската част, трябва да е Брюге). Целият град е пълен с невероятни кътчета със зеленина и стари сгради покрай разни канали. За финал на екскурзията посетихме Остенде и видяхме морето на Белгия. Имаше някаква странна жълта пяна по брега, ама иначе си беше хубавко. Жалко, че когато е най-топло, е 17-18 градуса….
Белгия става… Градовете са някак… различни, всеки си има свой собствен чар и атмосфера. Малко обаче й липсва… идентичност, някак няма типично белгийски неща – всеки град си е хубав сам за себе си и трудно си представяш, че Гент и Намюр да речем са в една и съща страна. Наистина странно е как хората в тази държава я възприемат като такава. Тя съществува от 1830 г. и е кръстена на Римската провинция на това място, защото територията дори си е нямала име, била е част от Нидерландия. Преди това всяко графство, херцогство или епископство си е било отделно или под нечие чуждо владичество. Това е между другото и причината толкова градове да са станали така хубави – всеки си е бил столица на нещо или търговски център за различна стока и е процъфтявал. Тъй че… дали ако страната имаше ясна идентичност, градовете щяха да са по-гадни? Не знам….
А и ако някои друг маниак като мен прочете това и се запита къде още успяхме да се заврем – ами в Мехелен, Дендермонде, Нивел, Монс и Аалст. Ако същият маниак се запита и защо не сме ходили в Лиеж, отговорът е : защото вече бяхме ходили там, но това е една съвсем отделна и дълга история за гей и кекс.
 |
|
Браво!Свежарско си го написал.
Интересна история. Авторът й изглежда, че наистина е голям маняк. Очудваме единствено разговорния и опростен език, на който е написано. И по-скоро ме очудва, това че вестниците публикуват материали на такъв език (разговорен!)...Хм, ми че то така като няма критерии за нивото на езика в медиите, значи всеки може да стане журналист и да пише по вестниците...
Яко!
Като чета всичко това ми става доста тъжно - от жаргонния простоват език.Това не е пътепис, а един примитивен разказ....Жалко... Като срещам българи по света ,винаги ги избягвам. Сега разбирам защо...
И града не е Лувен, а Льовен! (Leuven!) Големи хитреци, като но са си платили да влезат в музея! Байганьовския тарикатлък няма да се свърши...и това ли ви е пътешествието до Белгия за 80 евро - възползване от любезността на продавачите, които ви черпят с шоколади и тарикатско влизане без пари от задния вход, а и спане по фотьолите на хотелите! Бравооо деца, браво!Истински последователи на големия българин Ганьо Балкански!Големи сте маниаци верно бате! "Е затова България ша се оправиме на найси..."
бе не ги слушай тия високо интелектуалните, кефиш ;] всеки на когото му се иска също да си скъса гза от пътувания, но няма достатъчно финансова възможност би го направил, аман от лицемери и надути гъзари дето харчат кинтите на мама и тате...
Харесва ми!
Автора да ги заебе тия гъзари, дето "избягват българите в чужбина" и ходят само по петзвездните хотелчета и да си гледа кефа. Повръща ми се от коментарите на тия, дето им "било тъжно"...
Градът си е точно Лувен, така се чете Leuven на фламандски. Щеше да е Льовен ако беше на френски, но на френски се пише Louvain и пак се чете Лувен. И браво на момчетата, че поне ходят и виждат света, макар и с малко пари. А пък тия дето само си седят и мразят всички българи и българското и си мислят че българите са бай-Ганьовци - защо не погледнат себе си - никъде в Европа няма такова ниско менние на човек за сънародниците му, както в България.
Браво!Е,как ще е примитивен разказа ,напротив четох го с удоволствие иси припомнях младостта.Завигдам ви и ви се възхищавам на смелостта
Мен пък ме е срам от български тарикати: пълно е на всякъде, все гледат нещо на аванта да замъкнат. Досущ като другия наш прочут пътешественик гн. Балкански. Когато аз ходя на такива екскурзии, също не ми излиза много по-скъпо, харча собствените си пари, но никого не мамя. И спя в легло: така виждаш повече от посетеното място. Въпрос на манталитет е, как ще се организира такова нещо. А и понеже съм истински маниак на тема "пътуване" влагам повечко пари в него. Откъде ги имам? Ами върша си работата добре и ми се плаща добре. Ако на работа също се чудех как да изтарикатя шефът си и да работя по-малко, надали щях да имам повече от 80 евро за такава екскурзия. Но: манталитетът си е манталитет. Тарикатим се у дома, което ни носи по-малко пари, та сме принудени да се тарикатим и навън, щото не ни стигат...
Материалът е много приятен, макар че не мога да си представя как ще събера смелост да тръгна по този начин. И аз обожавам да пътувам, но именно защото никога няма да ми хрумне да обикалям толкова рисково (затова и излизам много по-рядко). Това е основният проблем на тези, които ги е "срам" като видели такива "българи". Защото съм абсолютно съм убеден, че ако авторът имаше възможност да спи в петзвезден хотел щеше да го направи, но ако трябва да избира между 2 вечери в хотел и двуседмична обиколка в Бенелюкса, щеше да избере второто. Така че, евала, че работиш Stoyane и че имаш финансите всеки месец да разглеждаш по някоя страна, но повечето хора нямаме. И това е най-приятният вариант. А относно байганьовщината, само ще ви посъветвам да прочетете книгата (в 9-ти клас не се брои) и тогава да давате такива примери.
Защо пък петзвезден хотел? Във всеки средноголям град на запад има т.нар. хостели, където нощувката струва (в зависимост от държавата) между 6 и 18 евро. С включена закуска! Ако нощуващият е студент, има и отстъпка. Ако пък замръкнеш на гара в по-голям град, винаги можеш да се обърнеш към местната католическа мисия (там не питат католик ли си или атеист
Ма Стояне, защо мислиш света в едно измерение, едно възможно поведение? И всичко друго, всеки различен от схемката ти бачкам-цакат варянт е нещо кофти! Знаеш ли колко уважавани от теб Българи, дето спят в хотели са престъпници!? В едно си прав, че като се тръгне така, трябва да се прави с достойнство и момчето се е опитало да го постигне чрез благородна цел- Пътя. Ще разбере, че в тая част на Европа е културно и не се стряскат много- мислиш, не знаят за задния вод или че ви хранят с бонбони?! Но щом нямате и до там сте стигнали, ще ви се отпусне, няма да ви гонят до дупка. Защото са нормални и не гледат да изкарат "келепир на всека цена". Ако си с честни намерения, никой не ти мисли злото само защото си в немилост. Това май го имате повечко в България. Автора, моя рекорд не мож го мина! Стигал съм с един лев от София до Барселона... През зимата. Вървеше яко. На стоп от Калотина с тирове, а от Унгария натам с коли до Страсбург. После нощния влак до Марсилия. След това с междуселски влакове до Порт Боу на границата и оттам Барса. Каталуния и ...още
морето, братле! Сцепваш се от кеф ! Прдстави си уюта на стари аристократични градчета ,като в Белгия, но освен това един топъл уханен на море пясък и палми въздух...
И аз по същата тази причина бягам от българите в чужбина! Бива ли такова нещо, един фейлетон не мога да ми напишат, камо ли хвалебствена ода в мерена реч или Шекспиров ямб. Поне да са ми живи и здрави, че не плюят хорския труд с дребнавите си нападки!
Чудесно е че се намират хора, които да обикалят света използвайки всяка възможност за пътуване, въпреки всевъзможните финансови и логистични органичения. А това до колко стила на писане е неподходящ. Нима този стил на писане не е по-близък до нас - лесно разбираем и свеж. Посланието е разбрано, а ние сме се забажлявали докато го четем. А да, за това кой кого отбягва в ЧИЖБИНАТА, да ви кажа, аз също пътувам и винаги ми е много драго, когато срещна сънародници, а това че те пътуват с минимални средства е нещо похвално. Дали е байганьовско или не всеки да се реши, но нима някой е бил ощетен, докато нашия автор и спътниците му са имали едно невероятно пътуване (с минимални стредства [споменавам го за пореден път]), а ние с вас го преживяваме заедно с тях чрез този пътепис.
Познавам тези двадесетгодишни младежи- изключителни студенти в чужбина,владеещи по 3-4 езика и ползващи много повече. Момчета, които в свободното от учене време работят и пътуват. Знам, че след години ще имат възможността да организират много красиви, удобни и запомнящи се екскурзии за своите семейства. А на Мария искам да кажа, че не бива да се "очудва" от опростения език. Вихрен, макар и "манияк",не допуска правописни грешки, както и останалите му приятели- пътешественици.
Четенето на този разказ ме изпълва със завист, че не съм бил там, и заставам на страната на автора относно глупавите нападки отдолу. Наистина човек, който е чел "Бай Ганьо" и не е толкова куражлия би изпитал неудобство при някоя от тези сценки. Но за какво: например безплатният шоколад е конкурентен похват, който цели предимство пред съседния магазин, където не го предлагат. Защо нуждаещите се да не се възползват? Сигурен съм, че тези студенти представям по достоен начин страната ни, при условие че изнасяме и престъпници и всякакви. За Стоян съм сигурен, че не мами шефа си, а напротив(...). Току що слушах песента "Ако си дал". Човек, който не е мислил толкова "да вземе", трудно би си позволил екскурзия в Западна Европа без да се ограничава. И много съвестни работници. Та въпросния Стоян, дори и да е просто добър професионалист, да си запазва самодоволното мнение за себе си. Знае в коя държава живее и какви са доходите на мнозинството. Стилът на изразяване мисля че е добър, единствено думата "пикоч" може да направи странно впечатление на някоя госпожица, но явно на въпросното място наистина е мирисало.
Живея отскоро в Белгия и даже и аз не съм пътувала толкова, браво, мом4ета! Винаги съм си мислела, като им гледам цените, 4е ще ми струва много, но това с предварителното планиране и търсене на промоции е добра идея. А критикари винаги ще има. Колкото пове4е пътуваме по света, толкова пове4е компенсираме за годините принудителен престой в Бг, без да видим кой знае какво. Баща ми не е мърдал никога от Бг. И вие ли искате? Не 4акайте да запо4нете да пе4елите 4етирицифрени суми, това може и да не се слу4и. Но виждането на всета винаги дава нови идеи.
Браво на момчетата! Аз вече съм над 50-така и би било смешно да правя "круизи" по този начин, но за младите - къде е проблемът? Е, прескочили една оградка, но НЕ да крадат, а да разгледат нещо ценно...
Мене ме УЧУДВА как може да пишеш толкова неграмотно ;)
"В Брюксел пристигнахме по тъмно и решихме да дремнем, столица е все пак, не върви да се разглежда по тъмно." Хубаво описание като цяло, но си допуснал една съществена грешка, пътешественик. Има столици, в които има какво да видиш на тъмно. Поради тоя предразсъдък си пропуснал Grand Place - един от най-красиво осветените площади на тоя свят http://www.trekearth.com/gallery/photo329755.htm