До Huy и обратно с 80 евро и много безплатен шоколад

Многозначителната табелка на гарата в Юи. Снимка: Вихрен Стоев

Аз съм пътешественик. Истински, който иска да види всяко място по земната повърхност, независимо дали е красиво или тъпо. Обаче доста ми липсват финанси, по-точно не че липсват толкова много, но като се завъдят и ги давам за максимално много пътешествия. Затова всичките пътувания са правени с възможно най-малко средства и възможно най-големи промоции и бройка посетени места. Няма как, всичко това включва много спане по гари, асансьори и пейки, ядене на фунийки за сладолед и срещи с особено странни субекти.

Но понеже не може всичко наведнъж, за начало ще спомена впечатленията си от едно пътешествие до Белгия. Трима души, четири денонощия и общо около 80 евро на човек показват всичко в най-кратък вид. Казвам денонощия, защото един истински туристически екстремист, който иска да види всичко, не може да си позволи да нощува дълго, всяка възможна свободна секунда се употребява за разглеждане. Сън – по влакове или ако остане време някъде. Естествено такова пътешествие изисква огромна подготовка с точно разписание на всички влакове за навсякъде, намиране в интернет и принтиране на карти на всички градове, които могат да бъдат посетени, както и точна преценка за всеки от тях колко време ще се седи… Ама аз нали съм си маниак, този процес ми е много приятен.

Започнахме от Лувен – градът с най-якото кметство което някога съм виждал. Цялото е в статуи и всичките на важни хора от миналото на града. Между другото градът става прочут с това, че университетът му се е разделил на две, когато фламандският език става втория официален в Белгия заедно с френския. През първите над 100 години от съществуването на Белгия като държава, френският бил единственият официален език, после пък, нали са толерантни, направили и фламандския (който си е чист холандски всъщност) официален – все пак северната половина на страната говори на него. Тогава пък фламандците станали нагли и казали: „Лувен е в нашата половина, значи в университета му няма да се учи на френски.” Френскоговорящите се ядосали и основали нов град в тяхната половина, който да помести френската част на университета. Затова сега в Белгия има Лувен и Нов Лувен.

Между другото Белгия наистина беше много странна в това отношение – разграничителната линия между двете части е много ясна и от нито едната й страна почти не може да се намери жив човек дето да говори и двата езика. Брюксел е изключение, там всички са мешани. По едно време си мислех, че Брюксел е единствената причина страната да не се разцепи – защото не могат да го разделят. Обаче всъщност не е точно така – според мен Белгия никога няма да се раздели, въпреки езиковата бариера през средата й. Икономическата зависимост между половините и фактът, че от 200 години си живеят така и са си свикнали, както и това, че обществото им наистина си е модерно и няма много големи дрязги между половините, винаги ще спира страната от разцепление. Е, все ще има някоя партия или група, която да надава вой… И все пак, това е една страна, единствена по рода си в това отношение.

Прочутият атомиум в Брюксел. Снимка: Вихрен Стоев
Прочутият атомиум в Брюксел. Снимка: Вихрен Стоев
Прочутият атомиум в Брюксел. Снимка: Вихрен СтоевКметството в Брюксел. Снимка: Вихрен СтоевЦентърът на Гент. Снимка: Вихрен СтоевКатедралата в Антверпен. Снимка: Вихрен СтоевБрюге. Снимка: Вихрен СтоевЗамъкът в Антверпен. Снимка: Вихрен СтоевПлощадът в Гент. Снимка: Вихрен СтоевТабела на магазин в Юи. Снимка: Вихрен СтоевКметството в Брюксел. Снимка: Вихрен СтоевКатедралата в Брюксел. Снимка: Вихрен СтоевГледка от Динан. Снимка: Вихрен СтоевКметството в Лувен. Снимка: Вихрен СтоевПоглед над Динан. Снимка: Вихрен СтоевШоколадов фонтан в Брюксел. Снимка: Вихрен СтоевЗабавната статуйка на пикльото в Брюксел. Снимка: Вихрен СтоевБрюге. Снимка: Вихрен СтоевГент. Снимка: Вихрен СтоевКралският дворец в Брюксел. Снимка: Вихрен СтоевНеподозирани шоколадови форми в Брюге. Снимка: Вихрен СтоевПлощад в Брюксел. Снимка: Вихрен СтоевЛувен. Снимка: Вихрен СтоевЗамъкът в Гент. Снимка: Вихрен СтоевОстенде - белгийското море. Снимка: Вихрен СтоевЦентърът на Турне. Снимка: Вихрен Стоев

Антверпен е много красив и внушителен град, с огромна прекрасна катедрала и малко замъче край реката. Не мога да не отбележа, че видяхме и огромна плюшена маймуна върху контейнер за боклук.

В Брюксел пристигнахме по тъмно и решихме да дремнем, столица е все пак, не върви да се разглежда по тъмно. Централната гара на града е малка и смърди на пикоч, затова ние отидохме до южната. Тя не само че беше огромна и отключена, ами и имаше топла и празна чакалня. Такъв хубав сън не съм спал на друга гара, освен може би на Базелската. До следобеда на следващия ден разглеждахме Брюксел – много хубава столица е, а пък и ние уцелихме световния ден без коли и колкото и изненадващо да беше, наистина нямаше нито една кола по улиците. Градът е пълен с мега-хубави местенца и улички, прекрасен централен площад и много приятна атмосфера. Освен това се скъсахме да ядем безплатен шоколад – целия град е в шоколатерии, а ние влизаме във всяка една от тях и с погледи на ценители оглеждаме всички видове шоколади, докато продавачките ни дават да си опитаме от тях. В момента, в който сме опитали всичко по няколко пъти, се изнизваме от магазина, без разбира се да купим нищо. Ядох даже бисквита, топена в шоколадов фонтан…

Типичен пейзаж от Брюге. Снимка: Вихрен Стоев

В Динан искаха 6 евро за вход на цитаделата, ама ние нали сме си хитри – заобиколихме отзад, влязохме през една 1-метрова оградка и не платихме нищо. След това отидохме в град Юи, който на латиница се пише Huy. Е, как да не отиде човек в град с такова име! Че беше и хубав на всичкото отгоре, жалко обаче че го разгледахме много късно вечер и сега нямам картичка, на която да пише Huy.

На третия ден започнахме с Турне, което има много хубава катедрала, после се отбихме малко до Лил във Франция, който беше супер-тъп, пресякохме границата на обратно пеша до град Мускорн (което беше лоша идея свързана с много кал и обикаляне в покрайнини под дъжда) и отидохме в Гент. Според мен Гент е най-хубавия град на Белгия, колкото и двамата ми приятели да са възхитени от Брюксел. Имаше си всичко – страхотен център с много красиви сгради и улици за разходка, красива готическа катедрала и още няколко църкви, две малки замъчета из центъра на града… всичко. В катедралата може да се види „прочутият” гентски олтар на Ван Ейк – струваше малко и влязохме там с аудио-гид. След един час слушане за олтара и всичките картинки по него взема яко да омръзва, но все пак е готино, че Ван Ейк го е напълнил със загадки и до ден днешен никой не може да разбере централната фигура в олтара дали е Исус, Бог-Отец или двамата, слети в един образ.

В Кортрийк се люляхме на нещо като катерушки… след няколко дни без сън в легло на човек му идват странни идеи. В Йепер обаче открихме един хотел, който беше отключен. И колко удобно, във фоайето пред рецепцията му имаше три кресла, седнахме си там и откъртихме. Малко притеснително беше дали някой няма да се появи да ни гони, ама единствените типове, които минаха покрай нас посред нощ, не ни обърнаха внимание.

Последната ни спирка беше Брюге (по-известен като Брюж, заради футболния отбор, но тъй като е във фламандската част, трябва да е Брюге). Целият град е пълен с невероятни кътчета със зеленина и стари сгради покрай разни канали. За финал на екскурзията посетихме Остенде и видяхме морето на Белгия. Имаше някаква странна жълта пяна по брега, ама иначе си беше хубавко. Жалко, че когато е най-топло, е 17-18 градуса….

Кулата (вляво) и катедралата в Гент. Снимка: Вихрен Стоев

Белгия става… Градовете са някак… различни, всеки си има свой собствен чар и атмосфера. Малко обаче й липсва… идентичност, някак няма типично белгийски неща – всеки град си е хубав сам за себе си и трудно си представяш, че Гент и Намюр да речем са в една и съща страна. Наистина странно е как хората в тази държава я възприемат като такава. Тя съществува от 1830 г. и е кръстена на Римската провинция на това място, защото територията дори си е нямала име, била е част от Нидерландия. Преди това всяко графство, херцогство или епископство си е било отделно или под нечие чуждо владичество. Това е между другото и причината толкова градове да са станали така хубави – всеки си е бил столица на нещо или търговски център за различна стока и е процъфтявал. Тъй че… дали ако страната имаше ясна идентичност, градовете щяха да са по-гадни? Не знам….

А и ако някои друг маниак като мен прочете това и се запита къде още успяхме да се заврем – ами в Мехелен, Дендермонде, Нивел, Монс и Аалст. Ако същият маниак се запита и защо не сме ходили в Лиеж, отговорът е : защото вече бяхме ходили там, но това е една съвсем отделна и дълга история за гей и кекс.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.