Следващата спирка на НАСА – Луната, Марс или астероид?

През януари 2004 година президентът на САЩ Джордж Буш формулира ясни цели пред американската космическа агенция. Според неговия “План за изследване на космоса” до 2020 г. НАСА трябва да се върне на Луната. Там трябва да трупа опит за следващите стъпки във вселената, които са изпращане на човек на Марс и към световете отвъд Червената планета. В НАСА обаче се разсейват и не бързат да изпълнят плана за база на Луната.

[swf] data=“http://www.youtube.com/v/VRSNT_9ru2U“, width=“425″, height=“350″ [/swf]

Сега срещу него дори вече се организира съпротива. Редица американски учени се боят, че заниманието със спътника на Земята ще отложи още повече постигането на същинската цел – обитаем полет до Марс. “Луната принадлежи на миналото”, казва Лу Фридман, шеф на Planetary Society, най-голямата организация за изследване на слънчевата система и за търсене на извънземен разум.

Паскал Лий от изследователския център на НАСА в Калифорния споделя: “Страхувам се, че ако се върнем на Луната, ще се задържим там прекалено дълго, ще похарчим твърде много пари и ще забравим за Марс.” Лу Фридман пък е категоричен, че това просто не е редно. Според него все повече експерти се боят, че новата програма за кацане на Луната ще донесе минимални технически ползи за следващия я обитаем полет до Марс, но пък означава огромни разходи.

Затова според Паскал Лий е по-добре САЩ веднага да се насочат към Червената планета. Това ще е по-трудно, по-скъпо и ще отнеме повече време, отколкото полетът до Марс, но НАСА може да започне с двата спътника на Марс Фобос и Деймос. “Ако усъвършенстваме малко космическите кораби, които трябва да откарат астронавтите до Луната, ще може с тях да достигнем например Фобос”, твърди Лий.
За много астронавти, астрономи и инженери връщането на Луната е стъпка назад. Освен това то е и непопулярно. Новите цели – Фобос, Деймос или Марс – ще събудят у хората повече въодушевление за космическите полети. За да стане това, наследникът на Буш не трябва да анулира плана на сегашния президент, а да уточни пред НАСА как да го промени. Например като изобщо не се занимава с това, да разработва и да изпраща на Луната лаборатории и жилищни модули за постоянно обитаема станция.

Космически полет до спътника на Марс Деймос би струвал по-малко, отколкото до Луната. Според много експерти усилията на НАСА трябва да се насочат към Червената планета и близките до Земята астероиди. Снимка: НАСА

Може да звучи парадоксално, но мисията до по-отдалечените спътници на Марс би била по-евтина, отколкото до Луната. “Нашият спътник се намира по-близо, отколкото спътниците на Марс, но има по-голяма гравитация, казва Лий. Когато отправим нещо към Луната, не само трябва да изпратим товара там, но и да го спрем преди крайната цел, която той иначе би ударил.”

Ако вместо това космическият кораб отлети за Фобос, той може да използва атмосферата на Марс като спирачка. Тогава кацането на Фобос ще прилича на скачване с огромна космическа станция и ще ни трябва само малко гориво.” Затова е по-евтино да се изпрати един килограм оборудване на повърхността на Фобос, отколкото на Луната”, обяснява ученият от НАСА.

Американската космическа агенция все още не е подписала договори, които да я обвързват с подизпълнители за изграждането на площадка за кацане на изследователските модули за Луната и за построяването на новия товарен кораб Ares V. Така че все още не е прекалено късно за обрат в космическата програма. Различни фирми работят само върху наследника на космическата совалка – капсулата „Орион“.

„Луната е задънена улица”

Астронавтът Ръсти Швейкарт, който подготвяше с Аполо 9 в околоземна орбита първото кацане на Луната на последвалия го Аполо 11, днес изобщо не се въодушевява от спътника на Земята. Вместо това той си е набелязал нова цел във вселената: „За мен предимство имат астероидите – предпочитам ги пред връщане на Луната или пред полет към Марс.”

Така ще изглежда обитаемата космическа станция на Луната според компютърната графика на НАСА. Разработването на Луната обаче е връщане назад, а не трамплин към вселената. НАСА може да прави експерименти и да търси полезни изкопаеми на Марс или спътниците му Деймос и Фобос. Снимка: НАСА

Според ветерана новите космически кораби „Орион“ по принцип биха могли да стигнат и до някой близък астероид, и това дори би било по-евтино, отколкото пътуването до Луната.

През 1996 г. НАСА стартира мисията си Near – съкращение от Near Earth Asteroid Rendezvous (Среща с близки до земята астероиди). Необитаемата космическа сонда вече обиколи астероида Ерос и кацна на него. Шеф на проекта беше Боб Фаркуар, който днес работи за националния музей за въздухоплаване Смитсониън във Вашингтон. Според него обаче подобен полет трябва да е обитаем. Затова заедно с Международната академия по астронавтика е разработил план за мисия, която през 2025 г. може да стартира към близък до Земята астероид. Полетът би продължил около пет месеца.

„Ако наистина искаме да се отправим към подобни цели или към Марс, не трябва да се занимаваме с Луната, настоява Фаркуар. Луната е задънена улица.” Усилията да се построи база там ще обвържат възможността за управляем космически полет с това място. „Тогава няма да може да мислим за нищо друго, страхува се Фаркуар. Луната не е трамплин към Марс, а по-скоро беля, която ще си навлечем.”

На астероидите астронавтите може да изследват космически материал, който е много по-стар, отколкото наличният на Луната и е в своеобразно първобитно състояние. Там може да добият вода и кислород, а е вероятно да намерят и други полезни изкопаеми като силиций. А ако НАСА иска да инвестира повече пари и време в разработването на ядрено гориво от нов тип, ще може да стигне по-лесно и целите отвъд Луната и Марс, обобщени от Джордж Буш неясно с думата „отвъд”. Президентът на американската организация Moon Society Питър Кок казва: „С двигатели на ядрено гориво може да стигнем до астероид за три месеца. Знаем как функционират тези двигатели, но просто НАСА няма бюджет, за да ги конструира.” Ако средствата бяха налице, хората можеше да стигнат не само до астероидите, но и много по-далеч – до спътниците на Юпитер.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.