Русия стъпи здраво на Балканите, ще откъсва Сърбия от ЕС и НАТО

Руският президент Владимир Путин говори със сръбския си колега Борис Тадич в Кремъл. Русия е решена да откъсне традиционно необуздания „славянски брат“ от сферата на влияние на ЕС и НАТО. Снимка: Ройтерс

Отначало бляскавият възход на Владимир Путин на международния политически небосклон беше свързан с Косово. През 1999 година войната на НАТО срещу Сърбия беше контрапункт на руското вето и разби илюзиите на Елцин за равнопоставени, партньорски отношения със САЩ. Тя катализира смяната на караула в Кремъл и доведе до възраждането на Русия като независима световна сила.Два месеца преди да предаде президентския пост на приемника си Дмитрий Медведев, Путин се завърна на политическия старт. При това какво завръщане! Възползвайки се от разочарованието на сърбите от Запада заради планираното откъсване на Косово, руският ръководител има амбицията да откъсне традиционно необуздания „славянски брат“ от сферата на влияние на ЕС и НАТО и най-вече да превърне Сърбия в енергийно, икономическо и политическо предмостие на руското влияние на Балканите. Нещо, което не успяха да постигнат нито Сталин, нито неговите приемници от времето на „реалния социализъм“.Повратна точка в тази насока беше споразумението за енергийно сътрудничество между Сърбия и руския гигант Газпром, чийто президент, да припомним, е Медведев. Споразумението беше огласено от сръбския премиер Воислав Кощуница и предвижда: продажба на голяма част от държавната петролна компания НИС на Газпром, изграждането на складова база за природен газ във Войводина и свързването на Сърбия с руско-италианския тръбопровод „Южен поток“, по който ще се пренася руски газ през Черно море до Европа.Прозападно настроени политици в Белград осъдиха споразумението с мотива, че с него Москва ще получи лъвския пай от националното богатство на страната. Публична тайна е, че сред противниците на споразумението беше и президентът на страната Борис Тадич, чийто стратегически избор е интегрирането на Сърбия в евроатлантическите структури. Но в стремежа си да получи подкрепата на Кощуница на втория решителен тур от президентските избори Тадич беше принуден да направи завой. Два дни преди съобщението за руско-сръбското споразумение, той беше втори на първия тур от президентските избори. Тадич изостана с четири пункта от крайния националист Томислав Николич (39,5 на сто), който открито предлага да се прекратят присъединителните преговори с ЕС и пледира за стратегически съюз между Белград и Москва заради Косово. В интервю за френския в.“Монд“ Николич беше повече от ясен: „Брюксел не ни уважава, следователно считаме, че сме длъжни да се обърнем към Русия. При това като прекратим връзките с ЕС. Това няма да бъде голяма загуба… Защо да не си представим руско делово присъствие в Сърбия? Заемаме интересно географско място, за да инсталираме руски радари, които очевидно ще се охраняват от руски войници“.Тадич сигурно ще получи помощ от Брюксел, за да надделее на втория тур над своя противник, крайния националист, което успя да стори през 2004 година. Това е причината, поради която Западът убеди косоварите да изчакат сръбските избори преди да провъзгласят своята независимост. По същата причина Брюксел определи датата 28 януари (само шест дни преди втория тур) за подписване на споразумението за стабилизиране и асоцииране със Сърбия. Това е безспорен подарък за Тадич, който се опитва да придаде на президентските избори характер на референдум, като поставя въпроса „европейско бъдеще или изолация“.

Мъж говори на протест в Митровица пред снимката на президента Путин. Сърбите са съгласни с руско делово присъствие в страната и са готови да осребрят географското си положение. Снимка: Ройтерс

Но 2008 година не е 2004-та. Набралата скорост Русия на Путин гарантира на Сърбия, че Косово няма да стане член на ООН и че Белград де факто ще упражнява суверенитет над сръбското население в новата държавица, както и в Босна. Основното е, че Москва обещава да превърне Сърбия във важен енергиен възел и може да й предостави алтернативни решения по отношение на търговския стокообмен и на промишлените инвестиции. Вече беше проявен руски интерес към сръбската авиокомпания ЯТ и към стоманодобива.

След значимите споразумения, подписани от Путин в София на 18 януари, само четири дни преди руско-сръбската сделка, руската прегръдка става още по-атрактивна и привлекателна. Споразуменията включват изграждането от руска страна на българска атомна електроцентрала и най-важното – участието на България в “Южен поток”. Това беше един изключителен външен успех на Путин по отношение на една страна от проамериканската „нова Европа“, членка на НАТО от 2004 година и на ЕС от 2007 година, която се включва в руската система за разпределение на природния газ в Европа. Става дума за тежък удар по вече проблемния (от икономическа гледна точка) алтернативен тръбопровод Набуко, лансиран от Вашингтон и от Брюксел. Съчетанието на новите политически и икономически реалности в района обяснява завоя на Кощуница, партньор на Тадич в прозападната правителствена коалиция на Сърбия, още по-близо до руската линия.

Сръбският премиер предизвика паника в лагера на Тадич като заяви, че „ако ЕС признае Косово, Сърбия е длъжна да се откаже от присъединителната си перспектива“. При тези обстоятелства, дори и да бъде избран на втория тур, на Тадич съвсем няма да му е лесно да игнорира новата ситуация в региона.

Рязкото развитие на събитията на Балканите е неразривно свързано и с надпреварата между САЩ и Русия в Черноморския регион. След присъединяването на България и Румъния към НАТО, Вашингтон би искал на срещата на върха през април в Букурещ да пристъпи към следващото разширяване на Алианса с приемането на Грузия и Украйна. Подобно нещо би превърнало Черно море почти в американско езеро и би създало геополитическа дъга на американска доминация от Адриатика до Каспийско море. Но все пак, нещата не изглеждат толкова прости. Чрез руския външен министър Сергей Лавров Москва предупреди, че евентуално признаване на Косово ще доведе до откъсване на две де факто автономни проруски района в Грузия – Абхазия и Южна Осетия, които са опорните точки на Русия в Черно море.

С Украйна нещата са още по-трудни, тъй като евентуално членство на тази страна в НАТО би могло да доведе до рухване на крехката прозападна коалиция, която е на власт (според световните агенции около 60 на сто от украинците са против членството на страната в НАТО, а само 20 на сто са „за“). От друга страна, сигурно е, че в такъв случай свое знаме ще развее и вече автономният проруски Кримски район, където в Севастопол се намира основната база на руския черноморски флот.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.