Кремъл сменя агресията с финес

България ще получи постоянни енергийни доставки, но ще стане зависима от руския тръбопровод

Протестиращи бягат, след като нападнаха посолството на Естония в Москва. Хулиганите имаха негласната подкрепа на Кремъл. Днес Путин е предприел по-фин подход и действа по максимата “доставки на газ и международна подкрепа срещу лоялност”. Снимка: Ройтерс

На руснаците може да бъде простена малко носталгия. До неотдавна тяхната страна ръководеше една световна империя. През последните 15 години родината им загуби много от геополитическото си влияние. В такъв случай не е изненадващ фактът, че наново забогатяла, Русия жадува да възвърне своята мощ и то не само в стария си съветски заден двор. Както казва Татяна Пархалина, директор на московския Център за европейска сигурност, със сегашния начин на мислене правителството на Русия иска да изпрати послание на света: Ние сме суперсила! Още сме тук!newsweek_logo_1.gif

Много от руските съседи вече познават тегобата на опитите на Москва да се наложи отново. През миналата година, след шпионски скандал с Грузия, Русия прекъсна всички железопътни и въздушни връзки и наложи ембарго на грузинските стоки. След скандал с отстраняването на съветски военен мемориал в Талин естонското посолство в Москва беше нападнато от подкрепяни от Кремъл хулигани. Доставките на петрол и газ и за Украйна, и за Беларус бяха прекратени, след като те отхвърлиха исканите от Русия резки повишения в цените. Но всички опити на Русия да наложи своята воля получиха обратен отговор: неотдавна Грузия и Украйна преизбраха своите противопоставящи се на Кремъл лидери. Дори Беларус, която някога беше най-близкият съюзник на Русия, отговори на натиска от Москва със сближаване с Европа.

Сега изглежда, че в Кремъл са научили своя урок. Последните силови ходове на Владимир Путин излъчват финес, а новата му стратегия – доставки на газ и международна дипломатическа подкрепа срещу лоялност – се оказва по-ефективна. През миналата седмица например той пътува до София, за да приключи сделка, която ще доведе до изграждането на важен нов тръбопровод, минаващ през България, а в последствие през Балканите и Италия. България ще получи постоянни енергийни доставки, но ще стане зависима от руския тръбопровод. Сърбия също побърза да подпише, в немалка степен защото Белград се нуждае от подкрепата на Москва за Косово.

Нещо повече, Косово ще се превърне в най-новия конфликт между Русия и Запада, когато сепаратистката сръбска република обяви независимостта си през следващите няколко седмици. Вашингтон и Берлин обещаха да я подкрепят, но Путин настоя, че първо Белград трябва да одобри сделката – нещо, което настоящият сръбски президент се закле, че никога няма да направи. Зад позицията на Москва стои една скрита заплаха: ако Западът остане непреклонен, Русия може да реши да върне услугата, като поощри сепаратисткото напрежение в няколко прозападни бивши съветски републики.

Войници ескортират руското и осетинското знаме на церемония за деня на независимостта в главния град на отцепилата се от Грузия Южна Осетия. Москва все по-често използва сепаратизма като стратегически инструмент, въпреки че отрича, че ще признае грузинските сепаратистки провинции. Снимка: Ройтерс

През миналата седмица руският външен министър Сергей Лавров отрече, че Москва планира да признае грузинските сепаратистки провинции Абхазия и Южна Осетия. Въпреки това и двата района вече са под действителен руски протекторат, а редът в тях е поддържан от руски войски. Същото е положението и в Приднестровието, намиращо се на границата между Молдова и Украйна. „Абхазия и Осетия са като ножове, опрени в гърлото на Грузия“, казва бившият грузински депутат Вахтанг Гиловани. Макар Москва да твърди, че се противопоставя на признаването на сепаратистки региони, в миналото тя беше повече от готова да използва заплахата от сепаратизма като стратегически инструмент.

Дори Москва да спечели в конфликта за Косово, тя вероятно ще продължи да се противопоставя на доминирания от САЩ „еднополюсен свят“, както го нарича Путин. Американската подкрепа за независимо Косово е доказателство, че „американците си мислят, че могат да взимат или дават суверенитет на всекиго в зависимост от собствените си интереси“, казва Василий Лихачов, заместник-председател на Комитета по международни отношения към Съвета на Руската федерация. Подобно озлобление сред водещите фигури в Кремъл може да доведе до още по-амбициозни силови ходове. Днешната „възраждаща се Русия е най-главната ревизионистка сила в света“, казва проф. Робърт Скиделски от британския университет Уоруик. За да бъде в равновесие със Запада, Москва използва своите „два инструмента на суперсила – ядрените оръжия и енергията“ – и вече установи приятелски отношения със страни като Венецуела, Иран и Сирия.

Какво следва в дневния ред? Един от вариантите, според Скиделски, би бил Русия да провокира размирици сред доста големите руски общности в Казахстан, Беларус и Украйна, за да върне тези страни обратно към орбитата на Москва. Друг вариант би бил да превърне Шанхайската организация за сътрудничество, един слаб съюз от централноазиатски диктатури плюс Русия и Китай, в мощна организация.

Миропомазаният наследник на Путин Дмитрий Медведев, който след пет седмици трябва да вземе властта, засега пази мълчание по въпросите на външната политика. Той обаче каза, че Русия трябва да бъде „силна и интегрирана с останалата част от света“. Каква форма ще приеме тази интеграция, разбира се, остава да се разбере и може да претърпи сериозни промени, ако недоволната бивша суперсила настоява да пренапише правилата.

По БТА

Мнения & КоСвят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.