Защо Саркози открива военна база в Персийския залив?

Новата френска отбранителната политика ще следва стратегическите интереси, а не навиците

Никола Саркози представя плана си за отбрана на 7 март, преди да бъде избран за държавен глава. Саркози нареди цялостен преглед на отбраната, като е готов да загърби историческите връзки с Африка и да заложи на стратегически мисии. Снимка: Ройтерс

Миналата седмица Франция обяви, че предстои да открие военна база в Обединените арабски емирства и така загатна за стратегическа промяна в отбранителната си политика. Това ще бъде първата постоянна база на Франция в Персийския залив – в страна, с която тя няма колониални връзки. Изтеглянето на 400 войници от действащата база в Джибути е знак, че страната се отдръпва от Африка – традиционна нейна сфера. Освен това фактът, че това става, когато във Франция се извършва първият цялостен преглед на отбраната от 14 години, предполага радикално преосмисляне на политиката по отбрана и сигурност на страната.
Бъдещето на френските отвъдморски военни бази се преразглежда. В момента Франция има около 5 000 войници в три постоянни бази в Африка: в Сенегал, Габон и Джибути. Други 2600 нейни войници са на мироопазваща мисия в Кот д’Ивоар, а 1100 действат в Чад – към тях скоро трябва да се присъединят още 2 000 като част от ръководени от страната сили на Европейския съюз.

Историческите връзки задържат френските войници в Африка. Президентът Никола Саркози обаче каза на екипа, който работи по прегледа на отбраната, да „изгради сигурността и отбраната на утрешния ден, като се води от потребностите, а не от навиците“. Прегледът трябва да е готов не по-рано от март, а президентът вече обяви позицията си, като се застъпи за базата в ОАЕ – точно срещу Иран, на отсрещния бряг на Залива. Това показва, че французите са готови да излязат от традиционните си сфери и да обвържат военното си присъствие със стратегически интереси, а не с колониални връзки. Въпреки че базата ще бъде малка, тя предполага, че г-н Саркози, който зае по-твърда позиция от своя предшественик спрямо Иран, може би е готов да поеме по-голяма роля в стабилизирането на региона.

Може да има и още изненади. Според ръководителя на прегледа на отбраната Жан-Клод Мале целта е да се изгради „нова доктрина“ по сигурността и отбраната. А думите на Саркози са били, че нищо не трябва да бъде табу. Законопроектът се очаква да бъде готов напролет, а до лятото трябва да бъде гласуван и законът.

Една от идеите е да бъде създаден Съвет за национална отбрана и сигурност – копие на американския вариант – който да координира вътрешната и външната сигурност. Друго предложение предвижда разходите за отбрана да се закрепят на около 2 процента от БВП, горе-долу както е във Великобритания. Въпреки увеличенията на разходите за отбрана, френската армия се оплаква от липсата на транспортни самолети и от окаяното положение на хеликоптерния парк.

Никола Саркози с френски войници в Кабул. Президентът обяви, че може да увеличи френския контингент в Афганистан, но основната му задача е да изгради отбраната на ЕС. Снимка: Ройтерс

Вероятно най-трънливият въпрос е ролята на Франция в НАТО. Тя е членка и участва в много операции на алианса: една трета от 10-те хиляди френски войници на мисии в чужбина са под флага на НАТО; френски генерал командва силите на НАТО в Косово. Но след като през 1966 г. Дьо Гол изтегли Франция от единното военно командване на организацията, страната няма думата в планирането на отбраната в НАТО. Г-н Саркози, който еднакво обича да прави сензации и да се харесва на американците, намекна доста сериозно, че скоро Франция може отново да се присъедини изцяло.

Но при едно важно условие: повече напредък по европейската отбрана. Накратко, Саркози иска британците да подкрепят както трябва европейската отбрана, а американците да спрат да се отнасят с недоверие към това поради опасения, че тя може да конкурира НАТО.
Проблемът е, че британският министър-председател Гордън Браун не гори от желание да се занимава с неща, които и най-малко намирисват на задълбочаване на европейската интеграция, особено при положение, че договорът за реформи на ЕС все още не е ратифициран от британския парламент. Отношенията между Саркози и Браун са по-скоро делови, отколкото топли. Те едва ли могат да бъдат повлияни от явното приятелство между Саркози и Тони Блеър, който произнесе реч (на френски) на конференция на десноцентристката партия на президента преди две седмици, и беше бурно аплодиран. Доста трудна задача се оказва опитът на французите да съберат подкрепа за силите на ЕС в Чад: нито британците, ангажирани в Ирак и Афганистан, нито германците имат намерение да изпращат войници.

Френските власти са огорчени от липсата на британски отговор на намеците им за НАТО. Но едва ли има място за компромис. Французите няма да се задоволят с нищо по-малко от пълно изграждане на отбраната на ЕС. Британците няма да приемат нищо, което отива твърде далеч или дублира НАТО. Както обаче се изразява един френски служител, „Саркози няма да приеме да не му бъде отговорено категорично. Ако не получи съгласие, той ще отиде другаде”. Говори се дори за непосредствена сделка със САЩ, които несъмнено са доволни от плановете за френска база в ОАЕ. Това обаче трудно може да стане в година, когато Америка се е отдала на избори.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.