Бивш шеф на АЕЦ слага 120 000 модула за ток от слънцето около София

Антон Иванов. Снимка: Авторката
Силициеви слънчеви панели. Такива ще бъдат разположени на общо 800 дка край Годеч, Перник и Дивотино. Снимка: Солар репауър. инфо

Един бивш шеф на АЕЦ „Козлодуй” е на път да построи най-голямата електроцентрала от слънчеви панели в Източна Европа.
120 700 модула ще бъдат разположени върху 700-800 дка около София и ще произвеждат ток от слънцето. Общата мощност на парка ще бъде 26 мегавата – доста скромно, в сравнение с АЕЦ, но за слънчева централа е направо грамадно. В момента само на две места в Европа – в Германия и Испания, има по-големи соларни паркове.
Двигателят на този проект е Антон Иванов, бивш председател на Управителния съвет на АЕЦ „Козлодуй“ и шеф на дирекция “Ядрена енергетика” в Комитета по енергетика по времето на правителството на Иван Костов. При следващото правителство, на Симеон Сакскобурготски, той отново беше близко до ядрената енергетика – като директор на новосъздаденото Държавно предприятие за управление на радиоактивните отпадъци.
Сега Иванов консултира проекти за изграждане на възобновяеми източници на енергия, които ще произвеждат ток от слънце, вятър и биомаса. Бившият атомен шеф участва в изграждането на най-големия соларен парк на Балканите в района на Перник, Годеч и Дивотино, който ще заработи догодина. Аз съм консултант, представител на инвеститора, казва Иванов и обяснява, че неговата работа е само да управлява проекта от проектирането до пускането в експлотация на слънчевите панели.

Слънчевите инсталации ще се разположат на три площадки. Едната е край Годеч и там проектът всеки момент ще получи разрешение за строителство. Другите – край Перник и в Дивотино, са разположени на два километра разстояние един от друг. Площадките се намират на терени край мините за открит въледобив. Това са изоставени площи, които не служат за друго и няма интерес към тях.

Интересът към слънчевата енергия в последните две години значително нарасна, защото токът от нея се изкупува на много по-висока цена от този на тецове и вецове. Въпреки това слънчевите централи са скъпа инвестиция, с бавна възвращаемост. Стартираха много проекти, но те стоят на едно и също ниво, по-скоро в подготвителен етап, отколкото завършени и работещи. Затова прави впечатление голямата мощност в новия проект, сравнена със соларните инсталации, които съществуват в момента.

Антон Иванов. Снимка: Авторката

Досега през Държавната комисия за енергийно и водно регулиране са минали само 2 проекта за соларни инсталации над 5 Мвт. Този е третият. А работят само една съвсем малка система край град Айтос, опитна инсталация на Варненския технически университет и една на Българската академия на науките в София.

Производството на енергия и в двете централи – и в АЕЦ, и в Соларния парк – е екологично чисто, твърди Иванов. Въпросът е колко замърсяваме, докато се изградят инсталациите и след това, докато отстраним отпадъка от тях.
Фотосоларните клетки могат да се ползват до 25 години ефективно производство и след това трябва да се подменят. Те не се рециклират, но боклукът от тях е като строителен материал .Не е опасен за околната среда. Силицият е камък. Той не натрупва като акумулаторите някакви вредни химически съединения.
Малцина знаят, че идеята да се спасят трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй“, като се дадат на английската компания BNFL да ги експлоатира и след това затвори, беше на Антон Иванов. Тя единствена по това време имаше опит в закриване на атомни реактори и голям авторитет в световната ядрена индустрия. Като първи ядрен шеф в държавата Иванов води тогава преговорите с BNFL. Спирането на първи и втори блок предстоеше, въз основа на подписан Меморандум, но за трети и четвърти текстът не беше категоричен.

Възможно ли е върху лунните пезажи – останали от въгледобива в комплекса Марица Изток също да се изградят соларни паркове? Не е въпрос само в терена, казва Иванов. За слънчевите генератори край Перник има значение, че ще бъдат върху неизползваеми земи с ниска стойност. Но трябва да се оцени и слънцегреенето. Измерванията и анализът на специалисти от Лабораторията по слънце към БАН, показали, че слънчевата централа ще има средно 1200 часа ефективно производство. Интересът към подобни проекти е заради преференциите, които дава държавата за възобновяеми енеригйни източници. Целият произведен от тях ток се изкупува и то на по-висока цена. Първоначално определената от ДКЕВР преференциална цена за електроенергията от слънчевата централа край Перник е 718 лв. на Мвтч (367 евро). Но у нас тя е по-ниска отколкото в Гърция, където 1 Мвтч се изкупува по 480 евро. А там слънцето грее повече дни в годината. Затова тук финансовият модел има много по-дълъг срок на откупуване на съоръжението, което отблъсква инвеститорите. Иначе интересът е голям. Много дружества започват такива проекти, но като стигнат до финансовата част, единици имат смелостта да продължат.

Силициеви слънчеви панели. Такива ще бъдат разположени на общо 800 дка край Годеч, Перник и Дивотино. Снимка: Солар репауър. инфо

Съоръженията в Западна България ще бъдат изградени с фотоволтаични модули, производство на шведската фирма “Коверсол” или на японската “Шарп”. Фотоволтаичната инсталация преобразува директно слънчевата енергия в електрическа. Първият етап на проекта ще завърши до май 2009 г., когато край Перник и Годеч общо 37 200 модула ще започнат да произвеждат електроенергия от слънцето. До ноември 2010 г. ще бъде пуснат целият соларен парк.
Единият от проектите за модернизацията на Централна гара, София, предлага енергията за осветление и отопление на сградата да се получава също от слънчеви панели на покрива. Клетките щели да черпят енергия от слънцето дори нощем от инфрачервената част на спектъра на светилото. А за финансиране можело да се кандидатства от фондовете на Европейския съюз.
Поставяне на слънчеви панели върху покрива на училища планира Столичната община и вече представи пилотен проект в Зона Б5 в София. Фирми купуват терени за изграждане на слънчеви централи.

Преди изборите в Шумен обявиха, че в града ще се изгражда завод за производство на слънчеви панели. България е една от държавите с много богати находища от каолин, казва Антон Иванов. Имаме силиций, от който се произвеждат фотоклетките, но не го използваме въобще, изнасяме го. От друга страна производството на фотоволтаични клетки е чисто производство (то е като производството на чипове за компютри) и е възможно да се организира в България. Търсенето на слънчеви панели е голямо, но трябва да се намери инвеститор, който да заеме тази пазарна ниша.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.