www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
събота, 20 септември 2014
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Маргарит Тодоров: Качеството на българското вино куца

България вече няма шанс като световен фактор във винарството, казва шефът на "Домейн Бойар"
България вече няма шанс като световен фактор във винарството, казва шефът на "Домейн Бойар"

1 Февруари 2008

 

Снимка: архив на “Домейн Бойар”

Маргарит Тодоров е 60-годишен, изпълнителен директор на „Домейн Бойар интернешънъл”, фирмата най-голям производител и износител на български вина на Запад. Започнал е кариерата си като стоковед в СО „Винпром”, издига се до представител на държавното обединение в Лондон и шеф на външнотърговското дружество „Винимпекс” и има заслуги българското вино да пробие на пазара във Великобритания. След 1990 г. основава фирмата „Домейн Бойар”, която става главен износител на български вина на Запад. Гражданин е на България и Великобритания. Включен е в топ 50 най-влиятелни хора в света на виното. От средата на 90-те износът на българско вино на Запад пада катастрофално и днес е 10 пъти по-малък от 1995. Това е поводът за разговора с него.
Маргарит Тодоров посреща с въпрос: - И за какво ще си говорим сега?

- Как за какво, за българското вино, разбира се?

- За това колко е готино и колко си го харесваме ние? Остава само и другите извън България да го харесат.

- А не го ли харесват?

- Ами какво да кажа - качеството е най-големият проблем. Всичко друго може да е наред, но качеството куца. След като ние сме продавали по време на комунизма в пъти повече вино в Западна Европа… Това какво означава – че качеството е паднало.

- Наистина ли тогава е било по-добро?

- Категорично. То е относително. Ние тогава сме имали качество, което е отговаряло на стандартите на Западна Европа. И качеството е било съвсем добро. Аз винаги съм се гордял, че през 80-те години “Уайн едюкейшън мастърс” (б. р. – висше училище по винарство) ползваше българското каберне, за да обучава студентите какво значи каберне. Значи все пак сме имали качество, което англичаните са си позволявали да ползват за илюстрация на сорта каберне. Това никога няма да го забравя. Сега трудно ще го ползват за тази цел.

- Защо?

- Защото, първо е много проблематично дали това, което пише на етикета, че е каберне, наистина е такова. Това е първият голям проблем.

- Какво е възможно да има вътре? Други сортове?

- Да, възможно е. Може дори въобще да няма каберне в бутилката. Има една немска лаборатория, където можеш да пратиш вина за изследване на сортовата идентичност. Преди около 10 години ние доставяхме на една немска фирма каберне. Тя дала на лабораторията нашето вино и специалистите установили, че във виното има много нисък процент каберне. Наложи се да обявяваме купажа на етикета – какво да правим, такова вино ни даваха. Немците обаче купуваха и от друг винпром у нас същото каберне, бутилираха го и го продаваха в Англия. Аз се ядосах и купих две бутилки от пазара там и ги пратих в същата лаборатория. Исках да разбера какъв е в тях процентът от сорта каберне. А те ми отговориха “Няма и следи от сорта каберне”. А това означава, че е направено с пълно съзнание такова. Е, и затова е по-евтино дори от виното, което се продава на нашия пазар. Ето, така ни се отрази демокрацията.

- Добре, какво ще стане с българското вино?

- Ако почнем с хубавото, а не с лошото, то е първо, че имаме една фантастична реколта миналата година. Това не трябва да спираме да го повтаряме. През 2007 г. реколтата беше много добра. И не трябва да го забравяме. Защото рядко се случва такава хубава реколта. Нашата оценка, поне на вината, които сме направили ние, особено в горната категория, е, че досега не сме имали по-хубава реколта. Дори 2003 г. не беше толкова хубава. На България много й трябва една такава реколта, за да може да коригира този отрицателен имидж, който има извън страната - че вината ни не ги бива. Лошото обаче е, че България продължава значително да изостава в качеството на виното си в сравнение с това, което предлага светът. Не говоря за това дали има увеличаване на качеството като цяло или дали има добри бутилки на пазара, а относително продължава да изостава. Защото Новия свят явно е набрал скорост и продължава да се развива. Вече някои от другите страни в Новия свят, например Аржентина, се развиват много. Но и Западна Европа през последните една-две години се коригира доста чувствително. Бих казал, че рязко си вдигнаха качеството на средната и ниската категория вина. И доколкото знам миналата година има ръст на продажбите и във Франция, и в Италия. Което значи, че са направили завой в добра посока. А това означава, че ние имаме още повече конкуренция отколкото по-рано. Ако те се оправят, а ние така си стоим, няма как да сме им конкуренция.

Снимка: архив на “Домейн Бойар”

- На какво се дължи техният скок и нашето изоставане?

- Ясно е - причината да се сепнат беше, че толкова години те губеха реализация на продукцията си. Специално Франция и Италия, да не говорим за Германия, където винарството е истинска катастрофа. Повече от 10 години Франция и Италия губеха експортни позиции. Все по-малко и по-малко продават и отстъпват пазарен дял на други страни. Единствената, която запази що годе някакви позиции и никога не тръгна назад, е Испания. Но това е най-вече благодарение на школата на Мигел Торес и на това, което става в Навара и Каталуня. Това беше един район, който никой не го смяташе за нищо преди години, но се оказа, че може да прави много модерни вина. Той показа на цяла Испания какво може да се прави. Преди години за вината от Валенсия се смяташе, че стават само за къпане, но сега вече не е така. Но Франция и Италия, понеже много години губеха позиции, не можеха да издържат на натиска на Европейския съюз, че не могат да ги субсидират, да им изваряват вината и т.н. Те разбраха, че трябва да свалят навирения нос по-надолу, да признаят, че имат проблем и да го адресират. И те го направиха. Признаха, че има по-модерни технологии за правене на вино, че има по-интересни вина. Те разбраха, че трябва да променят дори етикетирането. Вече се разрешава и ползването на името на сорта дори върху етикетите на трапезните вина. Но специално вината от Южна Франция, където имаха най-голяма свобода, отбелязаха и най-голям прогрес. Техните вина, особено в ниската категория, вече са съпоставими с тези на Новия свят. Особено в ниската категория. Според мен Южна Франция не може още да съперничи на Австралия, но може да съперничи на Чили, а много от вината вече превъзхождат тези на Южна Африка в качеството и в структурата.

- Каква е разликата в качеството? Защо вината от Новия свят са по-добри и с какво изостава българското вино?

- Подходът на Новия свят и на модерните вина спрямо другите е, че, качествените вина на Стария свят, са по-особени. Те са направени за богати хора с големи познания и разработен вкус. Това е като пушенето на пури, а не като цигарите. Пурата е навивана от млада кубинка на крак, а не от машина. Същото е и с вината от Стария свят. Трябва да си познавач. Да знаеш от кой район е виното, по каква технология е направено, коя реколта е, с какво ядене трябва да го пиеш. Докато Новия свят казва: виното е като всеки друг продукт. Дали ще пиеш него или бира, уиски или чай или кока кола, няма значение. Важното е да изпиташ удоволствие от продукта. Не трябва да си професор, за да пиеш вино, нито да чакаш три години или да чакаш пълната луна или точно определената пържола. Виното трябва да е завършено като продукт. То трябва да е приятно във всяка обстановка, да няма видими дефекти, да не ти трябва пържола, за да ти е вкусно, а точно обратното – да ти е вкусно, независимо с какво го консумираш. Чак тогава е пържолата. Трябва да е много приятно. Трябва да са подчертани естествените неща във виното – плода, аромата… Те трябва да са добре изразени, а не да ги гадаеш. И да са свързани с приятни асоциации. Примерно с дъх на касис, ананас или друго. Защото например едно скъпо френско вино може да е сто пъти по-добро от едно австралийско и сто пъти по-скъпо, но като го пиеш без пържола се чудиш какво толкова му е хубавото. То не се пие. Трябва да го пиеш с пържола от говеждо месо. Че ако имам такава пържола, защо ми е това вино? Да отида по-нататък. Има хора, които обичат червеното вино по-охладено. А едно вино, което има повече танини и са твърди, като го охладиш, то става направо неприятно за пиене. Но ако има много меки танини, ако е направено от зряло грозде с технология, която да го омекоти, дори да го охладиш, то пак е приятно. И това ти отваря вратата на съвсем нов начин на пиене. Аз почти не пия бяло вино, но страхотно удоволствие ми е като пия охладено червено вино. В Новия свят всички вина са завършени продукти сами за себе си. Има плътност, дължина на вкуса и много силно изразен плодов аромат. Няма никакво гадаене. Ако има дъб и двете са ясно изразени – плод и дъб. Най-голямата разлика между вината на Новия свят и модерните на стария е т.нар. фронт лоудинг – всичко е сложено на масата. Всички качества на виното се възприемат изведнъж – и цветът, и носът, и вкусът. Докато традиционните вина на Стария свят са една голяма загадка. Почваш да го пиеш и постепенно откриваш нови и нови нюанси и пропускаш някои дефекти.
Във вината на Новия свят го има т.нар. wow ефект (б. р. – от английското възклицание “уау”, когато се сблъскаш с нещо изненадващо хубаво).
Българските вина са вина на Стария свят. Винаги сме търсили повече комплексността на старите вина, отколкото плода на младите. Освен това у нас много често вкусовите дефекти не се приемат като негативи. Тук почти няма вино без дефект във вкуса. Ние мислим, че едно вино, примерно, ако “драска”, няма проблем. Като го консумираме с кисело зеле например. Много е лоша поговорката “Няма лошо вино, има лоши мезета.” Това е безотговорно от страна на консуматора. А за нас в “Домейн Бойар” това е голям проблем. Такива вина ние връщаме за корекции.

- Значи Западният свят се е ориентирал към консуматорска посока, а не към дегустаторска?

- Ама, разбира се. То и целият свят е такъв. Не може всеки да се облича в костюм от “Севил Роу” нали? Обличат се и от “Марк и Спенсър”, и от “Хародс” (б. р. – имена на известна модна къща и на известни английски вериги магазини). Това, което беше Франция и Италия във виното, беше “Севил Роу”, както са костюмите по поръчка. Всичко останало е конфекция. Ти не разбираш от вино и не можеш да избереш. Как да избера аз като във всяко намирам дефект. Онзи ден опитах едно прехвалено италианско вино. И установих, че е много надценено. Но така стоят нещата - Италия е глезена държава. Там вината се продават почти само в района, където са произведени. Това, което изнасят навън, отива в италианските ресторанти по света.

Заводът “Сините скали” край Сливен на “Домейн Бойар”. Проектиран е от австралиец, съоръжен e с френска и италианска техника. Снимка: архив на “Домейн Бойар”

Просто са луди късметлии. Вино, което е окислено и мадейризирано, беше най-скъпото вино, което опитах. А такова вино въобще не трябва да се продава. Дори не става въпрос да е скъпо или евтино. Но италианците си имат пазар. Но и те се осъзнаха. На международни дегустации обаче нито веднъж италианско вино не е било впечатляващо. А българското… То е от старата школа. У нас дори и нови изби, като “Тера Тангра” например, които много приятно ме изненадаха през 2005 г., казаха, че са се учили от френската школа. Аз им казах тогава – само от там не се учете. Техните вина нямат характер на френски вина, а на модерни. Със силни аромати и т.н. Първо ни тежи старата школа, наследството. Второто, което много ни тежи е, че липсва критерий у нас. Това означава да знаеш какво е хубаво. Това е началото, за да направиш прелом. Защото можеш да имаш волята да направиш прелома, но като не знаеш какво е хубаво, не можеш да направиш никакъв прелом. А за съжаление нашата винарска индустрия продължава да си крие главата в пясъка и не ще да признае и да приеме, че ние трябва да потърсим международен критерий за вината. Да каним чужди дегустатори.

- Кой трябва да определи критериите?

- Щом французите са стигнали до идеята, че трябва да канят международно жури да им дегустира вината, не е много трудно и ние да се сетим, че трябва да направим същото. Но ние нямаме нужда от такова жури, предпочитаме си българите и смятаме, че те са достатъчни. И третото нещо - държавата трябва да си е на мястото. Не може 50% от вината, които се продават у нас, да са на цена под 1 лв. литъра като реализация и държавата да стои и да гледа и да се прави, че нищо не се е случило. Това означава, че това се прави умишлено. Всички знаем, че не може да има вино с един лев себестойност за литъра. Нито индустрията, нито законодателят, нито прокуратурата обаче не взимат отношение по въпроса. Ако нещо се направи, нещата вече ще са коренно различни.

- Какво бъдеще има българското вино?

- Аз съм убеден, че България вече никога няма да бъде световен фактор във винарството. Изпуснали сме влака и нямаме никакви шансове. Да си върнем позициите означава ужасно много работа и сериозна дългосрочна програма. А мисля, че ние не сме способни на това. И като държавна политика, и като отрасъл, и като хора. Ние нямаме такъв манталитет, ние не мислим с 20 г. напред. Не мислим и 2 г. напред, а камо ли 20 г. Но можем да бъдем локален фактор. И това е голям късмет. Защото имаме предимство пред съседите си. Примерно Гърция – имаме по-добри климатични условия, по-добра техническа база. Пред Македония имаме техническо предимство, но те са облагодетелствани откъм климат. Имаме голямо предимство пред румънците в червените вина. И можем да сме локален фактор. В момента не изнасяме никъде. Трябва да започнем отнякъде. На първо място е да спрем да правим вино, което се продава по 50 ст. литъра по морето в пакетите за “ол инклузив” и чужденците го пият. Те се прибират в родината си и си мислят, че това е българското вино. Как да имаме експорт?

- Все пак вие изнасяте по 3 млн. бутилки годишно само в Англия. Къде другаде се изнася наше вино?

- Нашите най-големите пазари са Англия, Белгия, Холандия, Люксембург. Следват Канада и малко в Швейцария. Ние имаме голям дял от българското вино, но като цяло обемите, които се продават на Запад, са малки. Имаше пазар в Германия, но там българското вино не бе прието в средната ценова група. Германия е вторият най-голям вносител на вина в Европа. Но Англия внася скъпи вина. А Германия внася само много евтини вина. Най-голямата марка вино сред евтините там е македонска. Много години и пари наляхме там, но нищо не стана. В Германия предубеждението към българските вина е изключително голямо. Преди време имаше проучване сред потребителите в Германия, в което България бе класирана след Мароко и Алжир като предпочитан винопроизводител.

- Може би като пият евтино вино е нормално?

- Да. Но все пак има бъдеще - ако в България държавата и отрасълът станат по-отговорни към винарската индустрия. Ако престанат да се предлагат ерзац вина на пазара, ще станем локална сила. Туристите ще имат приятен спомен, ще търсят вината ни в тяхната страна. Съседите ни също ще потърсят нашите вина.

Снимка: архив на “Домейн Бойар”

Подобна на България съдба сполетя Португалия. През 70-те години португалското “Матюс розе” бе най-продаваната марка вино в света. Десетки милиони кашони се изнасяха от Португалия. Докато в един момент марката се срина тотално - мина му модата. Една година се е продавало в 20 млн. картона, а след 2 г. – 1 млн. Подобна съдба сполетя и вино “Верде”. То беше страшен хит. И в един момент, когато имаха кофти реколта в Португалия, това съвпадна с модата на мускаде от Франция. И понеже двете вина са подобни, вино “Верде” за една година се срина и изчезна от пазарите. Тогава Португалия се фокусира върху вътрешния си пазар. Първо стегнаха контрола, държавата се намеси, щото, като нямаш какво да губиш, е много лесно да кажеш - ще променя всичко. Те създадоха нови гами вина, които до момента не съществуваха. Направиха огромна крачка в качеството и направиха сензация. Без реклама или разходи, туристите се връщат оттам и го търсят.

- Тоест, успехът е въпрос и на държавна политика?

- Разбира се. Не може да има никакъв успех, ако държавата, законодателството и изпълнителните органи не си гледат работата. А в България е точно така. И за мен показателен е случаят с фонда “Българско вино”. Приеха закон, гласуваха го, а после държавата не спази задълженията си по него. Фонд “Вино” има по цял свят. Това е паричен фонд за промоция на България като винарска страна. Схемата беше за всеки лев, който индустрията вложи, и държавата да дава по 1 лв. за реклама. Гласуваха го в парламента, приеха го. Ние внесохме парите във фонда, но държавата не внесе нейната си част. Една година по-късно влезе някаква част, после още малко, но не внесе докрай парите. Не може да има успех една държава, в която изпълнителната власт не си изпълнява собствените ангажименти и собствените закони.

- В България има нови инвеститори, включително чужденци – например “Беса валей“ (виното “Енира”), “Мезек” на “Белведере”, „Миролио”. Те ще успеят ли да създадат българско вино от висок клас?

- Силно се надявам да го направят. Да направиш добра изба и качествено вино е добре за страната. Но проблемът е, че нашите вина са надценени, колкото и добри да са – „Тодоров”, „Но менс ленд”, “Енира”, “Солитер” и т. н. Не е въпросът само да направиш хубаво вино. То трябва да бъде и правилно оценено. В България хубавите и качествени вина са силно надценени. Трябва да мислим за правилното съотношение на качество-цена. Една “Вила Мария” да вземем от Нова Зеландия - това вино за 15 лв. е страхотно. Но тук пазарът позволява да си надценяваш вината и това се случва. Новите инвеститори и изби са нещо много хубаво, но не бива да си надценяват продукцията.

- Има ли някое хубаво наше вино, което да си струва парите?

- Не. Преди няколко години взехме сребърен медал със “Солитер” в Лондон. Това вино е връх в България и бе най-високо оцененото от Източна Европа, но само със сребро. Връщаме се към критерия. Дали мерникът ни е верен? И дали се съобразява със световния мерник и качество?

- В Европа има огромни количества непродадено вино, Франция, Италия преработиха няколкостотин милиона литра на спирт. Ще стигне ли някой ден и България до това положение?

- Зависи от руския пазар. Ако той изчезне, със сигурност ще стигне. Но, ако руският пазар върви, всичко е наред. За миналата година са изнесени 100 млн. бутилки за там, а при комунизма бяха 300 млн. Но при средна цена 50 цента за бутилка. Тоест с незавидно качество.

- Черна перспектива.

- Не. Имаме шанс като локален фактор във винарството.

- Не са ли вече твърде много избите у нас?

- Само в Бордо има 3000 изби. Не е фатално, но всеки трябва да има собствен облик и собствена ниша, в която да продава. Един продава в ресторант, друг в магазин и т. н. Проблемът е, че нямаме големи производители. Всяка една от трите-четирите най-големи винарски фирми по света произвежда три пъти повече от това, което произвежда цяла България. Въпросът е да има един или два такива локомотива, а след тях да са малките вагончета. Защото локомотивите ще дърпат страната напред. Ние нямаме локомотив. И дори да се обединим няколко фирми, пак ще сме нищо, в сравнение с ония, които имат пари за експерименти, имат база, нови технологии, промоции, пари. Ние нямаме нищо от това.

- Ще го имаме ли някой ден?

- Още не се е появила необходимостта от обединяване. Докато на пазара има вино по 50-60 ст. литъра няма да стане. Когато обаче всичко стане легално и виното трябва да е от грозде, тогава ще се стигне до момента, в който вече производителите ще видят, че не могат да издържат и ще започнат да се обединяват. Но докато я няма принудата, нищо не става. В “Домейн Бойар” сме 100 % легитимни. Нямаме черни каси, няма пари под масата. Винаги сме имали партньори отвън, а те не обичат рушвети, фалшиви бандероли и т. н. Кога в България алкохолният бизнес ще стане легален - това е огромен проблем. Засега без решение.





Етикет:

 

  1. 1) Koyote Ugly
    Неколко фундамента на основата: • Ето, така ни се отрази демокрацията. • Това е безотговорно от страна на консуматора. • Но докато я няма принудата, нищо не става. • И третото нещо - държавата трябва да си е на мястото.
  2. 2) Робеспиер
    Към биографичната справка трябва да се прибавят и два много съществени момента,а именно, че е бил партиен секретар в предприятието - оттук и тези тежки въздишки по комунизма?!?!, когато качеството е било на ниво и вредата от демокрацията!!!! Вторият момент е дружбата му с небезизвестния "бизнесмен" Тилев. А за "Винената кралица" - защо нищо не се споменава?
  3. 3) до робеспиер
    Човекът работи и дава принос за благополучието на България. А ти освен, да завиждаш нещо друго правиш ли?
  4. 4) Anonymous
    Маргарит Тодоров не е бил партиен секретар
  5. 5) рапона
    Един е всепризнатия експерт и дегустатор и той се казна Фърцов.За съжаление, в България добрите специалисти ги гонят от работа в държавни институти и назначават абсолютни некадърници.Така стана и в "Института по вината" в София.
  6. 6) pi9niza
    не всичко е червено синя политика...аз научих и много неща за виното от този човек.професионалист е личи си.
  7. 7) Песимизъм за българското вино « Ясен
    [...] февруари 1, 2008 от Ясен Целта на тази кратка публикация е да насочи любопитните към едно доста интересно интервю с Маргарит Тодоров - изпълнителен директор на “Домейн Бойар”. Интервюто е за българското вино и неговото място на световната сцена. На места Маргарит Тодоров звучи доста песимистично и малко пресилено. Понякога прави по-груби обобщения, но преди всичко това, което казва е интересно. Има хубави сравнения между виното на Новия и Стария свят, очакванията на потребителите, предизвикателствата към производителите, държавната политика и пр. С две думи: струва си да се прочете [...]
  8. 8) insider
    Мили хора, М.Тодоров страда от раздвоение на личността, как иначе се обясняват фактите : 1. че той наложи Бг виното в Англия, макар и като евтин, но все пак популярен продукт. И досега британци казват БГ- о, вино и Стоичков. 2.!! пак той обаче СРИНА доброто име на Бг виното, като взе да изнася предимно химически разредени и оцветени течности, дотам, че в Германия официално забраниха продуктите на Домейн Бояр 3. Пак Д.Б подменяше партидите на спечелилите отличия вина на Пловдивски панаир с нискокачествени( т.е. на изложението пращаше най-доброто, а после под същия етикет продаваха боклук). Така че той е много спорна ...още

  9. 9) Друг insider
    Когато сриването на българското вино на Острова започна, Маргарит Тодоров не беше още производител, а само търговец. Тоест - купуваше от винпромите в страната. Българското вино го срина Трифон Драгиев от Сухиндол, който реши сам да изнася, вместо да продава на Домейн Бойар. И изнасяше най-големите боклуци, на по-ниска цена, за да цака Домейн Бойар. такива киселячи, че само като опиташ, повече не повтаряш да купиш. Добре е да се знае. Всеки се прави на инсайдър. А Маргарит го мразят, щото е най-големия износител. Друг що не опита да изнася? Някой да му пречи?
  10. 10) Друг insider
  11. 11) Anonymous
    Единствен Маргарит Тодоров от българските винари поиска в журито на Винария да се включат чужденци и пробите за дегустация да не се правят специално за конкурса, а да се купуват от магазините. Тоест - вместо натруфени проби в малки серии, да се дегустира това, което се продава. Лозаро винарсака камара и винпромите не са съгласни. То се вижда кой прави шашми.
  12. 12) Песимизъм за българското вино « Ясен
    [...] февруари 1, 2008 от Ясен Целта на тази кратка публикация е да насочи любопитните към едно доста интересно интервю с Маргарит Тодоров - изпълнителен директор на “Домейн Бойар”. Интервюто е за българското вино и неговото място на световната сцена. На места Маргарит Тодоров звучи доста песимистично и малко пресилено. Понякога прави по-груби обобщения, но преди всичко - това, което казва е интересно. Има хубави сравнения между виното на Новия и Стария свят, очакванията на потребителите, предизвикателствата към производителите, държавната политика и пр. С две думи: струва си да се прочете [...]
  13. 13) balimez
    Купих си Синя река,някаква нова марка на Новоселска гъмза.Оказа се Син оцет,правен в избите на Новоселска гъмза.
  14. 14) urodche
    ще го напиша и на кирилица. От винопроизводител - индустриален знам, че в бутилките, които се продават за вино, НЯМА ГРОЗДОВ СОК!какво има не ми каза, но спомена, че разполагат с различни есенции за да докарат различните видове грозде и съответно, вино. НЯМАМ ДУМИ!
  15. 15) Stoyan-Vinenindex
    Прочетох статията и съм съгласен с казаното, от М Тодоров. Състоянието на пазара е тежко и българското вино не е най-долюбваното. За това са отговорни, както държавната политика по отношение на вината, така и лошото състояние на лозята ни. Мисля, че голямата грашка на М. Тодоров и Домейн Бояр е, че те не създадоха лозя. От там не могат да предложат хубави вина, не могат да подържат качество, не са конкурентно способни. За да се изкажа ме провокираха коментарите. Установих, че много от хората са запознати с личности и събития от винарския бранш у нас. Цитират се имена, кой навредил, ...още

  16. 16) Бакхус
    Като е лошо виното го оправете. И го правете от грозде, а не от есенции разни.
  17. 17) Anonymous
    Здравейте, Няма да ругая или хваля М. Тодоров (не го бъркайте с Todoroff, който има изба в Брестовица!). Миналата година (2007) случайно купих една бутилка "Каберне совиньон", произведено от прехваления завод на "Домейн Бойар" в Сливен. Вътре имаше виолетово-червено оцветена течност, наподобяваща вино. И ако същата течност се опитват да изнасят, как ще зачитат българските вина? Наистина производителите силно надценяват качествата на вината си и предлагат на цена 12 - 25 лв. за бутилка от о.75 l вина, които не струват и 5 лв. Е, как ще имат успех дори и на вътрешния пазар, да не говорим за регионалния! Ако не се ...още

  18. 18) edinslep
    Каква е ролята на този човек за състоянието на винопроизводството не е толкова важно. В случая ми се чини, че са важни въпросите които повдига. Тук хората пият домашна шлякавица (вино и ракия) и си вярват, че това е еликсир. Именно за това тези и подобни хора са съгласни да пият "вино и ракия" за по 1-3 лева литъра. С държавна намеса тук може да се намесят само вина от типа "новия свят".
  19. 19) До №17
    Нещо си се объркал или искаш да оплюваш една фирма за сметка на друга. Точно на "Доймен Бойар" са с качество за износ - става дума за по-масовите, около 6-8 лв. бутилката. От други изби опитвам на тая цена, ама... И няма постоянство в качеството. Веднъж хубаво, друг път - лошо, а едно и също вино. А "Домейн Бойар" си поддържа нивото. А за скъпите им нямам думи - Солитер, Клъстър. Та айде да не се правим на големи разбирачи.
  20. 20) Anonymous до № 19
    Не правя реклама на никого, просто си казвам личното мнение за вината на Домейн Бояр. Ако изнасят същите вина, които продават и на вътрешния пазар, значи съм прав, защото не струват (тези на цени между 5 - 10 лв за бутилка). Не съм специалист по винопроизводство, но добре познавам вкуса на доброто и лошото вино. А мнението ми за тези вина беше потвърдено от моя позната от Германия, която си е купувала вино от Домейн Бояр и има подобни на моите впечатления. Така че М.Т. трябва най-напред да оправи нещата в Домейн Бояр, а тогава да дава съвети на другите ...още

  21. 21) чичата
    ПРАВ Е ЧОВЕКЪТ. В АНКЕТАТА НАЙ-МНОГО СА ЖУЛЕЩИТЕ ДОМАШЕН ОЦЕТ СЪС ШЕКЕР ИЛИ ЛИМОНАДА
  22. 22) Фризьор
    Маргарит Тодоров е човек с вкус. Това че е виното е спряло да тече до острова не е важно. Важното е че той го замени с нова прическа. Сега всички на острова, вместо да пият вино ходят на фризьор. Не мога да разбера защо той не е с прическата която създаде....
  23. 23) Апостол Апостолов
    Българските вина са посредствени трапезни вина и нищо друго. Апостол Апостолов, www.SuperAstro.net
  24. 24) ???????????
    а ве хора не се заблождаваите за Домейн Бояр те са саздадени с парите на винимпекс тоес с парите на бившите даржавни винпроми . Те са една голяма пирамида . Ако правеха вино от грозде нямаше да им се сринат пазарите ? Те са вече история и неимсе нрави. За Т.Драгиев ако правеше оцет нямаше да има тези пазари толкова години . Сдве думи сектора варви кам окропняване и появата на баш собственика на отрасла .Ще се разбере до 10-15 години . Всички сме пионки в една много голяма игра .
  25. 25) До горния
    ????? - много си зле. Никой вече не ще български вина на Запад. На изток - в Русия, чието знаме развяваш, искат само евтини български вина до 70-80 цента бутилката. Това не е вино, а менте. Щотото пък лозаря у нас иска да му купуват гроздето по 1 лв. килото. Е, затова ще си го пием сами виното. И Драгиев прави оцет от време оно досега. Домейн Бояр навремето е била само търговска фирма - продавала е вина от 10-ина български винпрома на Запад по 40 млн. бутилки годишно във Великобритания. Сега Домейн Бойар продава само 4 млн. бутилки, но ...още

  26. 26) ?????????
    Ами ако не е росия да ни взема боклуците ние нямаме и количество вино от грозде .Обществена таина е че се правят поне 4 заливки за вино и отделно стафиди да не издавам по вече таини. Алозарите парво трябва да инвестират пример за добив Македония 1500кг.от декар 25-30стотинки Балгария 400кг. 50 стотинки еи това е Балгария Аясно ви е сигорно как се изкопува гроздето Свободни пазари няма.
  27. 27) Аааа, не
    Аааа, не - от грозде с добив 1500 кг от декар не става добро вино. Има изисквания, 400-500 кг е най-добре като добив за гроздето.
  28. 28) ?????????
    ти говориш за ботикови вина а не за масови.
  29. 29) Арсеников
    Йивеа в Америка , българско вина ниама , лосхи са и са скъпи. Купувам си ефтино вино от Цхили и Калифорниа - от 3 до 9 долара и е много по хубаво - никога не ме боли корем , химикали ли слагат , танина ли не контролират , от лакомиа за пари са полудели ли схто ли ? Изжинете но клажиатурата ми е на наглииски и не мога да уцелиа пониакога пражилниа клависх . Имам образование , но разбрах , 4е в америка се търсат слуги и блиудолизци и подмазва4и -, това което наи много ме е отврасхтавало/ Свини са , грабат ...още

  30. 30) Някой
    Как ли един партиен секретар на едно обединение стана директор на номенклатурна фирма:))
  31. 31) Някой
    През 90-те, този Г-н, вземаше всички вина от винзаводите с реноме за Англия, не им плащаше по една година, изчакаха някои да фалират и да ги изкупят:)) Спомняте ли си за жената летец, пробила пазара на вио в Англия? Кой причини смъртта и, не стана ясно, но кой взе бизнеса и ДА!
  32. 32) До горния
    Любезни, не си в час. Въпросната Роза Георгиева продаваше уиски Джони Уокър в България, а Маргарит Тодоров - българско вино в Англия. И направиха съдружие. Роза Георгиева беше летец, а Тодоров - винар. Кой по е разбирал от продажби и кой на кого е взел бизнеса, е ясно. Маргарит Тодоров може да бъде упрекнат, че още от комунизма беше шеф на държавната фирма във Великобритания - BVC - и я напусна и си направи своя - Домейн Бойар. И после износът на българско вино се премести от държавната в частната му фирма.
  33. 33) Anonymous
    Ама кой е луд да работи за държавна фирма, като може да започне частен бизнес
  34. 34) Познавач
    Мина почти цяла година, откакто най-големия производител на вино в България - Маргарит Тодоров каза че качеството на българското вино куца. След като Домейн Бояр и директора му Маргарит Тодорв решиха че винтовите капачки са по-добри от корковите тапи, качеството ще се оправи. Домен Бояр или Бояр Естейтс допълнително ще оправят качеството на виното, като започнат да го пакетират в найлонови пликове, както и прясното мляко. Така виното ще е прясно, може да отлежава и залежава навсякаде. Маргарит Тодоров българско ли вино произвежда? А, слага ли грозде в него?
  35. 35) селянин
    Когато Маргаритчо отиде да живее на село и да работи в лозето, тогава ще направи качествено вино. А сега купува вино от тези, които живеят на село и работят лозята, защото той самия няма лозя, т.е. както беше преди 20 години. Маргаритчо, Маргаритчо, за какво живя? Какво направи през последните 20 години?
  36. 36) Anonymous
  37. 37) чикаго
    Без да се евзема предвид кой кой е, наистина нашето вино не е вече, каквото беше. няма плътност, няма продължителен вкус. Трябва ти наистина пържола за да овкусиш виното. Аз тук си купувам чилийско вино от немската верига АЛДИ, пренебрегвана от българите, че била евтина верига, а виното е доста добро. Има гроздов сок, усеща се. А българското, химия му викам. Има едно македонско сладко вино, много ми допада, точно дамско, като за моя вкус. А и истина е, как за лев ще имаш вино. Ами то чаша сокй е по-скъп. Трябва да се върнем към тракийските си корени....
  38. 38) чичата
    и с жените се объркаха нещата/ от месеци търся вълнеста путка/ все бръснати, моля ти се
  39. 39) Anonymous
    На Урко задните части били вълнести. Чичата,човека може да ти помогне с квото може,нали?
  40. 40) До Чичата
    Чича, аз познавам една, ще видя дали може да ти се уреди въпросът
  41. 41) До Познавач 34
    Абе, пич, винтовите капачки не са въведени от Домейн Бойар. По света слагат винтови на далеч по-качествени вина от българските, защото това е по-надеждно от тапата. Отвори малко сайтове, каталози. Погледни особено новозеландските вина.
  42. 42) Бачо Бой
    Та значи нашето вино било калпаво. Ами италианците дето продадоха 70 млн. литра "отровно" вино на кого ли не ?!? Не знам дали и в България не са внесли от него.Прост народ - слаба държава.
  43. 43) анонимен
    Бивш колега съм на г-н Тодоров от 1974 г. За съжаление, напълно споделям оценката му за бъдещето на българските вина. Към всичко, което той казва, ще добавя и огромната грешка през годините на соца, когато изкорениха масово местните български винени сортове. Нима ще смаем света с Каберне, Мерло, Шардоне при сегаш-ното ни състояние на производството на грозде и на гехноло-гични умения? Кой наш сорт представлява интерес като качество и площи с насаждения днес? Класическите винарски страни завладяхя света с оригинал-ни си вина от местни сортове - справка: Франция, Испания, Италия, Португалия.... Така че, че за нашите винари остава вътрешния пазар, туристите ...още






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2014® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com