СофияПловдивВарнаБургасРусе

Иде ледников период – през 2055 г.

Руски астроном предсказва приближаването на ново глобално застудяване като обосновава теорията си със слънчевата активност

Руският учен Хабибуло Абдусаматов предрича, че в средата на 21 век ще настъпи нов ледников период, който ще се дължи на намаленото слънчево греене. Снимка: фокус.ин.уа

Не мина и месец откакто новопоявилите се през декември петна по слънцето сигнализираха за началото на нов соларен цикъл, и дебатът за ролята на слънцето за климата на Земята започна наново. В дискусията този път се включи и руският астроном Хабибуло Абдусаматов от обсерваторията „Пулково“ в Санкт Петербург. Той предрече, че в средата на века ще настъпи нов ледников период. Това ще бъде време на относително студен климат, който е преобладавал и от началото на 15 до средата на 19 век. Тогава в Европа и в Северна Америка имало леденостудено зими и много дъждовни и хладни лета.

Абдусаматов твърди, че в периода 1998 – 2005 г. предизвиканото от парниковите газове глобално затопляне е достигнало връхната си точка, а след това планетата повече няма да се затопля. 2007 година е била също толкова топла, колкото 2006 г., а температурите и през двете години са съответствали на средните стойности, измерени след 1998 г. Причината е, че през това време слънцето е било в минимума на 11-годишния си цикъл на активност, когато излъчваната слънчева енергия намалявала.

Земята ще спре да се затопля

Според учения това доказва, че движещата сила при климата не са парниковите газове, а слънцето. Защото въпреки че през последното десетилетие концентрацията на основния парников газ въглероден диоксид се е увеличила с около четири процента, глобалното затопляне практически е спряло. “Ако глобалната средна температура реагираше на това покачване, тя трябваше да се е повишила най-малко с 0,1 градуса,” казва руският учен. “Това обаче не се случи.” А 2007 година изобщо не била най-горещата през този век, както твърдят много изследователи на климата.

Абдусаматов им отвръща със собствена прогноза за климата: през тази година температурата ще се понижи леко, а през следващите десетилетия тенденцията за намаление ще се засили, дори и емисиите въглероден диоксид да продължат да се увеличават. Причината за това е слънчевата активност, която в момента започнала да се увеличава. Но освен 11-годишния имало и друг слънчев цикъл с продължителност 200 години. Според Абдусаматов той ще достигне минимума си през 2041 година. Тогава и енергията, излъчваната от нашата звезда към планетата ни, ще достигне минимални стойности. Последицата е началото на нов ледников период, сравним с минимума на Маундер (кръстен на британския астроном Едуард Маундер) от Малката ледникова епоха в периода от 1645 до 1715 година. В тази фаза върху слънцето имало само 50 петна, като за подобен период нормалният им брой е между 40 и 50 000.

Ледените шапки по полюсите ще нараснат

Новият ледников период ще започне с пълна сила след 2055 година и ще продължи между 45 и 65 години. Забавянето се държи на “термичната инертност” на океаните. Натрупаната във водите им топлина ще забави изстиването на планетата ни с още няколко години. “След това обаче трябва да очакваме ледените шапки по полюсите да започнат да растат, вместо да се покачва морското равнище,” обяснява Абдусаматов. Студеният период ще засегне над 80 процента от населението на земята в икономическо или социално отношение.

Абдусаматов твърди, че освен известния 11-годишен цикъл в слънчевото греене съществува и друг – 200-годишен – заради който през 2041 година слънцето ще излъчва най-малко енергия към Земята и ще причини значително застудяване. Снимка: соларнавигатор.нет

Така Абдусаматов и белгийският му колега Дирк Калебо, който също очаква нова студена фаза, се противопоставят на повечето изследователи на климата. “Изобщо няма доказателства, че това ще се случи, и дори да е така, то няма да е достатъчно, за да се компенсира глобалното затопляне,” твърди климатологът Моджиб Латиф от изследователския център Geomar към университета в Кил. “В сравнение с днес, при Малката ледникова епоха температурите са били с 0,6-0,7 градуса по-ниски. Но до края на века очакваме повишение на температурите с до пет градуса, а това е едно измерение повече. Затова намаленото слънчево греене в най-добрия случай може да отложи очакваното затопляне.”

Изледователите на климата от целия свят не са съгласни

Още повече, че много изследвания показват, че колебанията в слънчевото греене са прекалено слаби, за да влияят на климата съществено. Разликата между максимума и минимума в 11-годишния цикъл съставлява 0,1 процента от интензитета на греене. А това не е достатъчно, за да се обясни затоплянето на Земята през 20-ти век. Влиянието на отделяните от човека парникови газове пък е няколко пъти по-силно. Учени от института Макс Планк за изследване на слънчевата система в Калтенбург-Линдау установиха, че след 1940 година средният брой на слънчеви петна е извънредно висок. Те сравняват промените в слънчевата активност и в температурата на Земята през последните 150 години. Оказва се, че през първите 120 години двете криви са се движили успоредно. След това обаче те се раздалечават: докато температурата на Земята се е увеличила рязко, силата на слънчевото греене почти не се е покачила. А ако слънчевият цикъл беше определящ за климата, през последните 30 години Земята трябваше да изстива в унисон със слънцето.

Друго изследване на астрофизици от Германия, Швейцария и САЩ стига до аналогични изводи. Учените проучили в детайли промените в силата на слънчевите лъчи. И този път се оказало, че в изследвания период от 1978 година те са в рамките на 0,1 процента. Освен това изчисленията с компютърна симулация показали, че най-малкото от 17-ти век слънцето не играе особена роля при промените в климата.

Възможно е да стане с един градус по-студено

Това означава, че Малката ледникова епоха е предизвикана не от близката звезда, а от други фактори. „Това е едно от основните ни заключения,” обяснява Херк Спрюит от института Макс Планк за астрофизика, който е съавтор на изследването. „От гледна точка на днешните знания изглежда, че Малката ледникова епоха е била сравнително локално явление в северноатлантическия регион и в Европа. Т.е. тя не може да се сравни с днешното глобално затопляне.” И по време на минимума на Маундер слънцето е било толкова светло, както при нормалния минимум на петна, при който силата на греенето намалява с около 0,04 процента в сравнение със средните стойности.

Самият Хабибуло Абдусаматов допуска, че прогнозираната от него Ледникова епоха няма да се окаже толкова лоша, както минимума на Маундер, при който температурите са спаднали с до 1,2 градуса. „Глобалната средна температура,” казва той, „ще намалее най-много с един градус по Целзий. Така най-студените години в средата на 21-ви век ще бъдат по-топли, отколкото в края на 17-ти век.”

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.