Как 15-20-годишните днес ще хранят родителите си през 2020-а?

Снимка: Булфото

Що е актюер и актюерска прогноза?
Това са експерти, обучени в теорията и приложението на математиката, статистиката, икономическите науки, теорията на вероятностите и финансите. Наричат ги още финансови архитекти и обществени математици, които разрешават финансови и социални проблеми. Основно работата им се състои в изработване на прогнози и модели какво ще се случи след 5,10 или 50 години.

До неотдавна актюерите у нас се наричаха аналитици. Такива работят в банки, големи фирми, които имат нужда от дългосрочна прогноза. Работят и в животозастраховането, здравното осигуряване, имущественото застраховане и… пенсионното осигуряване.
Точно за него ще стане дума в следващите редове.

Разходите по фондовете на ДОО напрекъснато ще надхвърлят приходите и така около 2050 г. балансът ще бъде отрицателен, – 15,52%, казва Христина Митрева, главен актюер на Националния осигурителен институт. Дългосрочните разчети за следващите 50 години са песимистични, твърди тя. Митрева пояснява, че се очаква застаряване на населението и намаляване на браковете. Резултатът от всичко това е икономически обоснован и ще се окаже удар срещу общественото осигуряване, тъй като все по-малко работещи ще трябва да издържат повече пенсионери. Коефициентът на зависимост (брой пенсионери на 100 осигурени лица) ще се понижава в следващите няколко години и през 2012 г. се очаква да бъде 79,6%. След това ще започне да се покачва и през 2050 г. ще надхвърли 100%, което означава, че 100 души ще издържат 101 пенсионери, казва Митрева.

Пенсионерски протест в София. Снимка: Булфото

Лошото съотношение пенсионери-работещи, обаче, не означава непременно, че възрастните хора ще обеднеят. Очаква се в този период голяма част от пенсиониращите се да са работили в Европейския съюз официално и да взимат пенсия и от там. Управителят на НОИ доц. Йордан Христосков прогнозира, че се очаква голям трансфер на пенсии от чужбина към България. Той обаче ще облагодетелства отделни хора и съответно платежния баланс на страната, но няма да помогне на пенсионната система. Впрочем и сега страната ни губи от скрития износ на осигурителни вноски, т. е. от това, че млади хора работят на Запад и се осигуряват там, а не у нас.

Същевременно дупката между поколенията става все по-голяма, сочат прогнозите на Националния статистически институт (НСИ). Според експерта Иван Балев само след 2 години – през 2010 г. на всеки 100 души, които се пенсионират, ще се падат само 73 работещи. След още десет години съотношението се очаква да бъде още по-лошо – 100:69. Причина за това е бумът на раждаемостта през 50-те и 60-те години на миналия век, и спадът през 90-те. Така изведнъж ще се пенсионира едно поколение, което няма да има с кого да бъде заместено. В същото време според актюерските разчети се наблюдава прогресивно застаряване на населението, като средната му възраст се е покачила от 37,5 г. през 1991 г. до 41,5 г. през 2006 г. Това в резултат на повишената смъртност и на ниската раждаемост.

Опашка пред НОИ Варна за разсрочване на здравните вноски. Снимка: Булфото

Ножицата между младите и възрастните все повече се разтваря. През 2010 г. на 100 души над 65 г. ще се падат по 74 непълнолетни. България е на последно място в ЕС не само по смъртност, но и по раждаемост. През 2007 г. на една жена се падат по 1,5 деца, а за да се запази населението трябва коефициентът да е поне 1:2,1. Тази негативна тенденция се очаква да се задълбочи, тъй като за последните пет години броят на жените, способни да родят (между 15 и 49 г.), е намалял с 55 хил. Същевременно около 75% от децата са на майки, ненавършили 30 години, като след тази възраст жените масово започват да губят желание да родят.

За да се подпомогне балансът на фондовете на държавното обществено осигуряване, през 2006 г. правителството създаде Държавен фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система. Тогава се предвиждаше във въпросния фонд, представляващ част от фискалния резерв, да постъпват минимум 25% от приватизационните приходи и 50% от икономиите в разходите на бюджетните организации. Според зам.-председателя на Българската стопанска камара (БСК) Дикран Тебеян, обаче, средствата, постъпили във фонда през тази година, не е ясно къде се инвестират и каква е тяхната доходност. От 2006 година досега, нещата не са помръднали, каза още Тебеян. Според него при създаването на фонда идеята е била той да бъде управляван съвсем прозрачно и за това е трябвало в ръководството му да има представители не само на правителството, но и на БНБ, работодателите и синдикатите.

За да има ефект и натрупаната във фонда сума да покрие поне малка част от дефицита на Държавното обществено осигуряване, условието е тези пари да не се пипат поне десет години смята Тебеян. При създаването на фонда бе предвидено в него да постъпят 500 млн. лв. от приватизационни сделки, които по-късно да бъдат прехвърлени във фонд „Пенсии“ на НОИ.

Млади учени протестират в София срещу липсата на средства за наука и образование. Снимка: Булфото

Има спорове дали парите във фонда да се инвестират не само в страната, но и на международните капиталови пазари, дали да се правят рискови инвестиции или да се залага на по-сигурните държавни ценни книжа, които обаче са с ниска доходност. Предвижда се във фонда да постъпва и 25% от излишъка в държавния бюджет, както и 10% от приходите от концесии и лицензионни такси.

Добре, фонд ще има, но хората намаляват. И той все по-трудно ще им изплаща пенсиите.
15-20-годишните днес трудно ще изхранват родителите си само след 20-30 години. Впрочем много от 15-20-годишните в началото на 90-те днес за емигранти на Запад и изхранват родителите си оттам. Според различни източници в България влизат към 3 милиарда евро годишно от емигранти. Цифрата вече може и да е по-голяма. Със сигурност емигрантски поток навън ще има и занапред, поради ниско заплащане.
Но може да се направи още една прогноза. Като страна член на ЕС, чиято икономика ще мръдне напред, малко или повече, България ще стане притегателна за емигранти от Азия и Африка. Тук ще срещаме все повече китайци, виетнамци, иранци, иракчани, африканци. Те ще запълват местата на пазара, които ниската раждаемост в България не може да запълни. Светът вече е глобален. Няма кой да спре този процес. Може би България има известно предимство – може да приеме за свои граждани българите от Молдова, Украйна, Македония. Но няма как да дойдат всичките, а и те няма да стигнат. Според някои прогнозни модели е възможно с промяна на икономическата ситуация да се увеличи раждаемостта и перспективите да не са толкова мрачни. Но бъдещето засега е само прогноза…

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.