Корсика: красивият трън в очите на Франция

Насилието на красивия френски остров Корсика продължава. На референдума за по-широка автономия през 2003 г. повечето корсиканци гласуваха против, но призивите за отделяне от Франция не спират. Снимка: лърнфренчинфранс.инфо

Французите го наричат „Острова на красотата“, но вече 30 години, откакто сепаратисткото движение там започна да прибягва до насилие, средиземноморският остров Корсика е трън в очите им. През последните три десетилетия отношенията между френското правителство и острова с население около 280 000 души, който е един от френските 95 департамента, се характеризират с растящо напрежение. Днес практически не минава ден, без в Корсика да се извърши акт на насилие в името на независимостта.

На 21 януари например две саморъчни бомби нанесоха щети на клонове на френските банки „Креди агрикол“ и „Креди лионе“ в южната част на острова. Това беше четвъртият случай на нападения над банки в Корсика за по-малко от седмица. Същия ден полицията съобщи, че е арестувала трима младежи, включително един непълнолетен, по подозрение, че на 12 януари са участвали в палеж в сградата на местния парламент в Аячо. На този ден, преди визитата на премиера Франсоа Фийон, десетки националисти окупираха сградата с искания всички излежаващи присъди националисти да бъдат събрани в един затвор и да се сложи край на – както те ги нарекоха – „полицейските репресии“. Когато пристигна на острова, Фийон каза: „Случилото се тук, в местния парламент, е немислимо и неизразимо с думи. Ние сме демокрация.“

Корсиканското националистическо движение получи тласък заради тежките икономически проблеми, връхлетели острова през 50-те години на миналия век. Този период беше белязан с драматично повишаване на броя на хората, напускащи Корсика, за да намерят „по-зелени пасища“, предимно на континента.

Първите националистически групи настояваха за повече пари от държавата, с които трябваше да излязат от икономическата безизходица. Те искаха и по-голямо уважение към местната култура, като в местните училища например да се преподава на местния език. Засилваше се и съпротивата срещу продажбата на корсикански земи на представители на финансови интереси от континентална Франция, както и използването на материали и работна ръка от континента за туристически обекти на острова.

Раздразнението на мнозина корсиканци намери израз в думите на един от първите националистически лидери, Едмон Симеони: „Най-красивите райони на Корсика бяха дадени в ръцете на спекуланти с недвижими имоти и агенти на туристическата индустрия, които сега унищожават местния хотелиерски бизнес. Те си присвояват плажовете и осакатяват природата, без това да носи реална печалба за местните жители.“

Търканията нараснаха с пристигането на френските заселници от Алжир, които се настаниха на острова, за да произвеждат вино и да отглеждат плодове. На 21 август 1975 г. група от около 20 сепаратисти начело със Симеони окупира винарските изби на един от тези заселници близо до Алерия.

Френският президент Никола Саркози на остров Корсика на 30 октомври 2007 г. Държавният глава посети размирния остров, но не успя да донесе спокойствие на 280-те хиляди местни жители. Снимка: Ройтерс

Вътрешният министър Мишел Понятовски нареди 2000 служители на силите за борба с безредиците и жандармерията, подкрепени от бронирани коли, да атакуват. При избухналата престрелка загинаха двама жандармеристи, а Симеони беше изпратен в затвора. Последваха няколко нощи на насилие, при което един полицай беше убит, а мнозина бяха ранени.

Този инцидент беляза радикализирането на сепаратисткото движение. Така през май 1976 г. се стигна до основаването на твърдолинейния Фронт за национално освобождение на Корсика. Последва поредица терористични нападения, които не са престанали и досега – срещу правителствени сгради на острова и в континентална Франция. Стотици такива нападения се извършват всяка година, мишени на много от тях са вили, собственост на некорсиканци. Но въпреки че атаките са многобройни, броят на загиналите в тях е относително малък.

На 6 февруари 1998 г. обаче най-висшият представител на френското правителство на острова Клод Ериняк беше застрелян в тила, докато отиваше на концерт на класическа музика. Това беше първият случай на хладнокръвно убийство на префект, след като легендарният герой на френската съпротива Жан Мулен беше измъчван до смърт от нацистите през 1943 г. Убийството беляза връх в сепаратисткото насилие и постави корсиканския проблем сред главните тревоги на френското правителство. През 2003 г., в опит да намали насилствените актове на сепаратистите, френското правителство организира референдум за предоставяне на повече права на корсиканците в собствените им дела. На референдума беше поставено на гласуване предложение за създаване на местен парламент с право да налага данъци и да има по-голям контрол над обществените услуги. Въпреки мащабната кампания на френското правителство за одобряване на предложението, планът беше отхвърлен с крехко мнозинство. Този провал накара Никола Саркози, по онова време вътрешен министър, да каже: „Статуквото ще се запази. Отново стана ясно колко труден е пътят на реформите в Корсика.“

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.