Антон Гинев: Молитвената закуска с Буш промени живота ми

Шефът на гарите и линиите не е мечтал да попадне в железниците

На 40 години съм. Три деца имам – две момчета и едно момиче. Не съм мечтал да попадна в железниците, просто се случи. Така започна разказа за себе си генералният директор на гарите и ж.п. линиите в България, който упорито ги вади от блатото на застоя. Представите и отношението му към света се променили след молитвената закуска, на която бил поканен от президента на САЩ Джордж Буш през 2004 г. Тогава Гинев бил зам.-генерален директор на Национална компания “Железопътна инфраструктура” (НК ЖИ). Абревиатура, която за много хора не говори нищо. По-ясно щеше да бъде, ако се казваше БДЖ – И ( Български държавни железници – Инфраструктура), смее се Гинев и разказва, как при възлагане на строителни работи по трасето на железния път на една ромска фирма, тя нито веднъж не написала правилно името на компанията.
Гинев е първият ж.п. шеф, който изрина тоновете боклук край линията София-Перник в района на Захарна фабрика, там където ромски къщи са построени буквално на метър-два от релсите. Когато се видя, че общината се оттегли от проблема предизборно и участъкът отново бе засипан с боклук, а БДЖ продължи да съобщава за счупени прозорци на влакове, глави на машинисти и пътници от обстрела с камъни от квартала, Гинев тръгна да решава нещата кардинално. Изграждането на защитна шумозаглушителна стена покрай ж.п. трасето, практика в населените места на Германия и другите страни от ЕС, у нас обаче се прие на нож. Всякакви ромски и други “защитници на човешките права” провидяха в проекта заграждане на гето.
Стената ще бъде прозрачна и първо ще я сложим в района на Централна гара, там ще препречим шума от минаващите влакове да не стига до жилищни сгради, в които живеят железничари, обясни Гинев. Преградата пред техните прозорци трябва да убеди ромите, че желанието ни е да защитим както пътниците и влаковете, така и хората, които живеят покрай линията, допълва директорът. Проектът обхваща и други градове, през които минава железницата.
Разговарям с Антон Гинев в новата електрическа мотриса, на фона на пробягващия зад гърба му пейзаж, на път за гара Септември.
Връщам го във времето, когато най-неочаквано получил поканата за закуска с американския президент.
„Бях поканен да участвам със съпругата си в националната молитвена закуска. Поканата беше лична. Самият аз бях изненадан, защо и как са се спрели на мен. Какво представлява молитвената закуска ли? Мероприятието продължава няколко дни. Има различни срещи с хора от Балканите, от Европа, от цял свят. Самата молитвена закуска започва рано, в 7.30 часа сутринта. Там се казват много съкровени неща. Не е редно да ги кажа, не бива да ги казвам.“ Гинев замълчава.

Аз продължавам да любопитствам: кой ги казва тези съкровени неща? Интересно ми е, защото тази година се провежда 56-та национална молитвена закуска с президента на САЩ. Първата, през 1952 г., е била с Дуайт Айзенхауер, а първият поканен българин бил президентът на България Желю Желев през 1991 г. Той не отишъл да закуси с президента на САЩ, изпратил на свое място посланика ни в Америка по това време. На подобни закуски са присъствали Филип Димитров, Антон Станков, Димитър Коруджиев, Ремзи Осман, шефът на затворите Петър Василев, отец Николай Георгиев и няколко други българи…
Закуската има водещ, оратор, шпикер, има и молитва за здраве. В нея не участват само християни, има мюсюлмани, израилтяни…

„В самия ден на закуската държаха речи равинът и мюсюлманският водач на Ерусалим. Говориха основно за отговорността на хората-водачи пред човеците, пред обикновените хора“, обяснява Гинев. Там той се запознал с Вук Драшкович. На закуската присъствала Беназир Бхуто, други държавни глави от цял свят. Участвали министри, министър-председатели и обикновени хора. Участвал американският президент. Всички били разпръснати на различни маси в залата. „Масите са кръгли, така разговорите текат естествено. Всички се виждаме и чуваме. Аз бях на една маса със семейство от Тексас, жена от Бахамските острови, австралиец,… имахме среща с турски конгресмен, лични контакти с много хора“, продължава Гинев.
„Защо се провежда тази закуска ли?“, поглежда ме той. „Според мен целта е да се покаже и предизвика отговорността на политиците, на водачите към човеците. И друго. В света няма универсален стандарт за морал освен християнските принципи: Не лъжи, не кради, не убивай… Закуската имаше голямо въздействие върху мен. Тя обърна мирогледа ми, отношението ми към света и към децата ми, към съпругата ми…“
Дали на всички, които са присъствали им е повлияла по този начин? Казвам му, че у нас съм присъствала на закуски, организирани от Форума на бизнес лидерите, но не съм почувствала нещо подобно. „Не, не е такава, прекъсва ме Гинев. Никаква помпозност няма. Ние бяхме поканени след Молитвената закуска на обяд в Конгреса на Съединените щати с двама конгресмени. Конгресменът ни сипваше и сервираше чиниите. Ръкуваше се с всеки от нас. Здравейте, как сте, питаше. Със съпругата ми бяхме и на друга среща в по-малък формат, където успяхме да си кажем много интересни неща.“
Когато балканските лидери започват да правят своите Балкански закуски, по подобие на американската, Антон Гинев участвал във Втората балканска закуска в Сърбия през 2006 г. Третата е била в България през 2007 г. , а тази година ще бъде в Македония. „И Балканската и Молитвената закуска в Белия дом са семейни срещи.
Проблемът на нашето общество според мен е, че ние не си говорим, казва Гинев. Не споделяме проблема, който ни вълнува. Отиваме на работа и се прибираме след работа в къщи…Пускаме телевизия и тя ни зомбира. Не разговаряме за проблемите си. А там нещата са съвсем открити. Независимо на каква позиция си в обществото, казваш: знаеш ли, че имам такъв проблем, такъв, такъв, такъв… На следващия ден след закуската, съпругите имат своя само женска среща. Защото отговорността на жените също е много голяма. Ако тя самата не е лидер, жената живее с някой човек, върху когото има влияние. Ролята на семейните ценности трябва да се пренесе в обществото. Защото времето ни е жестоко – виждате, деца убиват деца, какви ли не неща се случват… Човек трябва осъзнае своята отговорност пред хората, които управлява. Аз управлявам предприятие. Трябва да имам отговорност към хората, които управлявам, за да могат да се променят нещата“, казва Гинев.

Нещата, които чул и видял, променили представата му за света и за отношенията. Но е трудно да се разкажат и да се обяснят, те трябва да се чуят и видят. В потока на живота ни минаваме покрай много неща, които не забелязваме, не им обръщаме внимание, не ги възприемаме, но други хора ги забелязват и в техния живот живот те не са празно пространство. На закуската при Буш Вук Драшкович разказа за катарзиса, който е преживял по време на войната. Ако си спомняте, той започна като краен националист и се превърна в един умерен човек, умерен политик. Или за хърватка, на която завързват мъжа й и я изнасилват пред него. Убиват мъжа й и всичките й деца пред нея. Тя остава жива и обикаля цяла Хърватия, за да казва на всички, които среща: „Не отмъщавайте… Аз им простих…“ Или пък за събитията в Македония, когато покрай Косово беше готова и тя да пламне. Нали Борис Трайковски с личното си участие успя да прекрати този процес и да подпише Охридското споразумение. Разбирате ли? От общите неща, общите ценности може да се изгради една добра политика.“
Смятате ли, че нашите политици се вглеждат в тези ценности? – питам Гинев. „Мисля че вече започват да се вглеждат. Неизбежно е“, отговаря. А на въпроса какви промени е преживял по пътя на службата и кариерата си, на професионалното и духовното израстване, той казва: „Ще цитирам Библията: За да ръководиш хората, трябва да им бъдеш водач, трябва да им служиш. Аз се ръководя от този принцип. Опитвам се спокойствието и отношението в семейството да пренеса в работата си. Да не натягам обстановката. И това е нужно понякога, но човешкото отношение винаги се връща.“

Мотрисата спира на гара Септември. Зад нея тръгва единствената работеща теснолинейка в страната до Велинград и Добринище. Качваме се на ретровлакчето с парен локомотив.
„Г-н Гинев, гарите не са най-приятното място за пътниците и за посрещачите. Ще се промени ли нещо?“, продължавам с въпросите, вече към шефа на НК ЖИ.

„Състоянието на гарите не ни удовлетворява, нито нас, нито обществото. Новите гари са проектирани в годините, когато железницата нямаше алтернатива като транспорт с обеми и мащаби, които трудно се поддържат финансово. Например Централна гара София. Тя е трън в очите на всички.

Отоплението на огромната зала-чакалня е невъзможно. Затова отделихме едно малко помещение за топла чакалня. Не е достатъчно, но все пак има къде да влезе човек да се стопли. В нея има монитор, на който се изписва разписанието на пристигащите и заминаващите влакове. При бъдещата реконструкция на Централната гара ще променим изобщо начина на обслужване на пътниците. Ще има повече отоплени участъци. Ще премахнем елементите на “Капалъ чаршъ” с множеството малки и грозни будки, магазинчета и кафенета… Но това ще стане след реконструкцията на гарата. Ние представихме спечелилите конкурса ни идейни проекти за Централна гара София. Идеите са интересни – слънчево отопление, стъклени топли връзки към пероните. Те струват доста пари… Ще използваме възможностите на проектите за енергийна ефективност. За някои проекти в страната ще се опитаме да кандидатстваме за финансиране от европейските фондове по Програма “Регионално развитие”. Защото гарите са своеобразни градски центрове и можем да кандидатстваме съвместно с общината за финансиране от ЕС. Всички гари в населени места трябва да се превърнат в градско средище.“

– Какво ще ги отличава от сегашните гари?

– Гарата не само трябва да обслужва преминаващите пътници, а да стане привлекателно място за хората от града. Хората, които пътуват с влак, в момента не са особено платежоспособни клиенти. С влаковете основно пътуват пенсионери, ученици, студенти, работници, хората, които не могат да си позволят обслужването на разходите на автомобил… Но нещата постепенно се обръщат. Колкото услугата става по-добра, влаковете по-бързи, толкова желаещите да използват влак ще растат. Поставили сме си амбициозната задача до края на годината да намалим времето за пътуване с 1 час от сега действащия график.

По-високата скорост означава не само по-бързи влакове, а преди всичко по-добър път.

Средствата ни от държавния бюджет са недостатъчни за тази амбициозна задача. Ние сме ги разпределили за обекти в цялата страна. За да поддържаме цялата мрежа, ще представим една програма за разходване на средствата, които ще получим от продажбата на неоперативните активи.

– Ще продадете ли гара Сердика, която е в центъра на София?

– Гара “Пионер”, която се намира в известния преди години Ловен парк в столицата, се надявам да продадем до края на 2008 г. Но за гара Сердика имаме големи проблеми със Столичната община. Там за едни и същи имоти има издадени актове и за общинска и за държавна собственост.

– Актовете са дублирани по времето на Стефан Софиянски… Имотите са доста апетитни…

– Да. Тогава Столична община е апортирала имотите в капитала на отделни дружества – “Спортна София” и на “Софийски имоти” и спорът е в съда в момента.

– А железницата откога притежава терените ?

– В началото на 20 век парцелите са предоставени с царски Указ на железницата.Отчуждени са частни имоти, като железницата е теглила кредит и е платила на собствениците отчужденията. Така че те са платени веднъж от БДЖ.

– Излиза, чист грабеж…

– Да. Ненормално, несправедливо и ред такива думи могат да се използват.

– Мястото на гара Сердика е такова, че терените могат да се използват за облекчаване на трафика и транспорта на София чрез многоетажни паркинги или градска железница… Може да включите и общината в проектите…

– Имаме такива проекти, но докато не приключи съдебният спор това ще е невъзможно. Но да довърша за Централна гара. Ние ще започнем ремонта на приемното здание със свои средства. Но изграждането на нов билдинг, бизнес център или мол до сградата на гарата е тежка финансова задача. Друга алтернатива е отдаване на гарата на концесия. Възможно е и да създадем джойнт венчър с частен инвеститор, който да представи средствата за реализация на проекта, като след това обектите ги експлоатираме съвместно. За мен това е доста реалистичен вариант.

Концесията няма преимущество в Европа. Има правени опити, експерименти с гарата в Прага, в Карлови Вари…

– Новата гара в Берлин?

– Гарата в Берлин е държавна, на Дойче бан (Немските железници). Но гарата в Лайпциг е дадена за експлоатация на частно предприятие за 75 години. Опитът не е еднозначен. В компанията сме създали работна група, която в обозримо бъдеще да направи икономически анализ на тези предложения и да внесе в Министерството на транспорта нашето становище. В него ще има икономически анализ на всяко предложение – размер на инвестицията, възвращаемост.

– А малките гарички?

Ние не отделяме малките от големите гари. Ремонтирахме цял куп малки гарички… А от големите – Варненската стана хубава гара, нали? Искаме всичките да изглеждат така.

– Може ли да се печели от гарите?

– Зависи за какви нужди се използват. От някои би могло да се печели, от други – не.

Питам го и за гара Гюешево. Граничната гара с Македония с митница и всички необходими служби, която Симеон Сакскобурготски тържествено откри по линията София – Скопие и която не заработи, защото ж.п. линията така и не беше построена откъм македонска страна. Паметник на глупостта. Гара за никъде, тъжно отбеляза Гинев. Идеята за ж. п.връзката е от Първата световна война. Също както беше Дунав мост 2, проектът който събираше прах с години и който тръгна, едва когато влезе в приоритетите на ЕС.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.