www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
понеделник, 21 май 2018
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Климатът: време е да се готвим за най-лошото

6 Февруари 2008

 

Ураганът Феликс приближава Централна Америка на 3 септември 2007 г. Учените доказаха, че заради глобалното затопляне силата на ураганите ще расте, като ще се увеличава и разрушителната им сила. Снимка: Ройтерс

Учените рисуват все по-ужасяващи картини на глобалното затопляне и вече предлагат вместо да се борим с него, да се подготвим за последствията. Серия публикации в списанията Nature и Science предрекоха глад, суша и урагани. Според тях най-силно ще бъдат засегнати жителите на Югоизточна Азия, Средиземноморието и тихоокеанското крайбрежие на САЩ. Да се надяваме на нещо по-добро е късно, но има смисъл да се подготвяме за най-лошото.

Глобалното затопляне и парниковият ефект може и да ни се струват доста абстрактни понятия. Още повече, че според прогнозите максималният негативен ефект ще се стовари не върху нас, а върху следващите поколения. Но когато учените, а не пророците, предсказват доста неприятни събития в обозримото бъдеще, трябва да започнем да се замисляме.

За последните 30 години количеството на ураганите от 4 и 5 бала се е увеличило със 75 процента, главно в северната и югозападната част на Тихия и на Индийския океан. От средата на 90-те години в Атлантическия океан, в Карибско море и в Мексиканския залив се забелязва същата тенденция. При това ураганите са не само повече, но са и много по-продължителни и значително по-мощни.

Учените признават, че причините за промените в много процеси в океаните и атмосферата не са малко, но съществено все пак е затоплянето на водата на повърхността на океана. Ураганите, или казано по-точно тропическите циклони, се раждат там, където температурата на водата надвишава 26 градуса по Целзий. Преди време беше доказано, че силата на ураганите зависи от температурата на водата, но степента на това съотношение не беше достатъчна да се признае затоплянето като основна причина за възникването на унищожителните бури.

В последната си разработка по темата кеймбриджките специалисти Марк Сандерс и Адам Ли обаче доказват за пръв път, че промените в океаните влияят върху активността на ураганите. Техният модел отчита два основни параметъра – температурата на повърхността на океана и скоростта на вятъра непосредствено над водата. Оказва се, че този относително прост модел може да обясни 80 процента от всички вариации в активността на ураганите, като в това понятие авторите включват силата и честотата на бурите, наблюдавани от 1965 до 2005 г. Според модела повишаването на температурата дори с половин градус е достатъчно активността на бурите да се покачи с 40 процента. А от 1970 г. повечето от световните океани са се затоплили точно с толкова. Лятото на 2005 г. се оказва най-горещото в Атлантика за целия период на наблюдение, като температурата на водата превишава 70-годишната норма от 0,9 градуса. Освен това в тропическите ширини, където се образуват най-страшните бури, през последните десет години температурата е нараствала още по-бързо, отколкото средно за целия океан, като рекордът е надминат с почти 0,3 градуса.

Някои модели предсказват, че в края на този век водата ще се затопли с още 2 градуса, което ще доведе до увеличаване на скоростта на вятъра в центъра на циклона с 6%, а разрушителната му сила ще се повиши с 20 процента.
Всичко това може и да не се отрази на активността на ураганите, тъй като във формирането им участват и други фактори. Освен това не всички от тях стигат до сушата. Световният океан включва доста голямо количество вода, а хората са започнали да измерват тази система относително от скоро.

Активист на Грийнпийс показва снимка на ледник, правена през 1968 г., и състоянието му през април 2007 г. Ледниковите шапки в Арктика, Гренландия и на континентите се смаляват, което води до пресъхването на жизненоважни реки. Снимка: Ройтерс

Съвсем различно нещо са реките, езерата и ледниците. През последните 500 години от селското стопанство, индустриализацията и от най-обикновения боклук пострадаха многобройни рекички и обкръжаващите ги екосистеми. Дойде редът на ледниците и на недостъпните по-рано спускащи се от тях реки. През последната половин година се появиха много съобщения за намаляване на ледниковите шапки в Арктика, Гренландия и на островите от Канадския архипелаг. Дрейфащите ледове се топят, а те са дом за водните млекопитаещи. По същия начин се смаляват и снежните шапки в планинските масиви на континентите, които дават живот на реките.

Тим Барнет и колегите му от университета в Калифорния твърдят, че всичко това вече се е случило с река Колорадо, като най-голяма вина има човекът. В момента същото става в планините Сиера Невада и Колорадо. Топящите се ледници вече не стигат, за да захранват реките. Според прогнозите на калифорнийските учени към 2040 г. ледниците ще изчезват напълно още през април, което ще бъде равносилно на гибел за реките в Западна Америка, които зависят само от ледниковата, а не от дъждовната вода. Лас Вегас, Сан Диего и Лос Анжелис отдавна имат проблеми с питейната вода, а много скоро тези проблеми ще се задълбочат.

В същото положение ще се окажат много страни от средиземноморския регион и в Южна Африка. До 2050 г. Сирия например ще загуби до 40 процента от източниците си на прясна вода. Към тези данни трябва да се прибавят и резултатите от изчисленията за броя на населението, които предричат още по-ужасен глад в Южна Азия и в Южна Африка.
И ако сега селското стопанство донякъде се справя с ръста на населението в тези региони, заради промените в климата до 2030 г. реколтата ориз ще намалее с 10 процента, а производството на царевица в Африка ще падне с 30 процента.

Китаец търси боклуци в сметището пред химическия завод в Цанфан, Централен Китай. Учените твърдят, че глобалното затопляне не може да бъде спряно, а човечеството трябва да се подготвя за последствията му. Снимка: Ройтерс

Според Дейвид Лобел, един от авторите на изследването, тези региони ще страдат заради глобалните промени в климата повече от другите. Един от възможните изходи е нов подход в планирането на развитието на селското стопанство.

Според експертите, преди да е успяло да почувства най-съществените последици от промените в климата, човечеството е изправено пред друг факт: повечето от настъпилите промени в климата вече са необратими. Затова трябва да се мисли не за връщане към това, което вече не може да бъде постигнато, а за това, как да се смекчи ударът върху населението на Земята.

Остава и надеждата, че разумното използване на природните ресурси и енергии, а също така търсенето на техни алтернативни източници могат да намалят негативните последствия и да отдалечат деня, когато планетата ни няма да може да се нарича нито зелена, нито синя.




Етикет: , , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) Anonymous
    Кирилица! Админ....bibliqta go pi6e,no neq nikoi ne q poglejda.Koito iska neka pogledne svoqta bibliq vku6ti i da pro4ete 24 glava ot evangelieto na Matei






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2018® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com