Д-р Петя Дойнова: Лекари се обзалагат за диагнозите на д-р Хаус

Принудени сме да лъжем Здравната каса, за да си проведем лечението както трябва, твърди хирургът от “Пирогов”

Снимки: авторката

Д-р Петя Дойнова от 26 години е хирург в детска клиника на “Пирогов”. Завършила е английска гимназия в София и медицина в Москва. Специализирала е хирургия в САЩ. Известна е на телевизионните зрители като консултант на сериалите “Спешно отделение” и “Д-р Хаус”.

– Д-р Дойнова, с какво се различава нашата болнична действителност от тази в сериала “Спешно отделение” например?

– По принцип организацията на работа в едно спешно звено е една и съща навсякъде. И в САЩ, и при нас. Останалото е въпрос на средства. Там разполагат с много по-добра апаратура, по-добра материална и техническа база. Ние често се опитваме с голи ръце да вършим героизми.

– Разпространено е мнението, че липсата на екстри е принудила нашите лекари да бъдат по-добри диагностици. Вярно ли е това?

– До известна степен. Аз много пъти съм казвала, че, доколкото на Запад разполагат с много техника и много изследвания и повече държат на резултатите от изследванията, отколкото на самия преглед на пациента – да ние сме по-добри от тях.

– Но в другия сериал д-р Хаус се проявява като феноменален диагностик?

– Ако говорим за филма “Доктор Хаус”, той е много интересен и нетипичен, по-различен от всички сериали на тази тематика. Самият персонаж е много нестандартен. Но това, което по-скоро си мисля е, че има нещо нереално. Този доктор Хаус, когото виждаме в сериите, е един изключително ерудиран лекар, много интелигентен и знаещ. Той е енциклопедичен доктор – всичко разбиращ. А напоследък в медицината това е много рядко явление.

Д-р Петя Дойнова. Снимки: авторката

Даже смятам, че такива лекари не се срещат изобщо. Медицината е толкова бързо развиваща се дисциплина, че за един специалист е невъзможно да бъде всеобхватен и енциклопедист. Едно време – преди 50-60 г. съществуваха такива лекари. Аз лично познавам някои от тях. Те бяха от т.нар. стара генерация, бяха поливалентни. Бяха специалисти в една област, но се интересуваха от всички останали. Много четяха за всички сфери на медицината. Но напоследък толкова бързо се развива науката, много изследвания и технологии се внедряват в медицината, че не е възможно в момента един човек да обхване цялото многообразие. И се съмнявам, че някъде съществува лекар като доктор Хаус – от всичко да разбира, всичко да знае, че даже понякога и да прави операции. Това изглежда твърде преувеличено. По-скоро той е събирателен образ. Аз не мога да си представя човек с такава компютърна мисъл и памет, че да може да обхваща всички сфери на медицината.

– Доктор Хаус все пак има екип от трима лекари?

– Да. Те много му помагат и са добри специалисти. Даже в последните серии главният герой поставя грешни диагнози, а хората от екипа му го коригират. И всички заедно достигат до верния отговор. Разбира се, разчитайки на купища изследвания. Във филма те стават за отрицателно време и всичко е много бързо. А това са сложни изследвания, някои са толкова модерни, че дори аз се затруднявам и ми се налага да ги търся в Интернет и да се консултирам. Филмът за мен е много интересен от гледна точка на това, че виждам много новости в медицината, които са реални постижения, а не измислици.

– Значи ли това, че лекарите у нас не се присмиват на този сериал?

– В никакъв случай. Даже по-младите и по-ентусиазираните се обзалагат за това, коя ще се окаже вярната диагноза в края на епизода. И си припомнят това, което са учили в студентските си години. Опитват се сами да стигат до вярната диагноза във всеки епизод и казват – да много са интересни всичките казуси и са много правдоподобни. И няма нито една измислена ситуация. Въпреки, че повечето болести са твърде екзотични.

– Има ли някой лекар у нас, за когото може да се каже, че е 50% или 25% от д-р Хаус?

– Аз познавам специалисти в различни области. Но всеки, който иска да е много добър, трябва да лимитира интересите си, трябва да се съсредоточи и да овладее достатъчно добре специалността си. Това е тенденция в цял свят, не само в България. И в този смисъл доктор Хаус е една цяла ходеща болница.

Снимки: авторката


– Самоиронията и язвителното отношение към живота присъщи ли са на българските лекари?

– Определено. Мога да кажа, че иначе не бихме могли да оцелеем. Особено хирурзите. Ако не подхождаш към живота от смешната и абсурдната му страна, си загубен. Но при хирурзите има и нещо друго. Не говоря за себе си, защото жените хирурзи сме по-различни. Не мога да обясня защо, но е така. Но при големите хирурзи има известен нарцисизъм. Същият, който виждаме у доктор Хаус. Има и основание до известна степен. Хирурзите толкова често си играем с живота и смъртта, че смятаме, че сме по-близо до Господ. И много влияе на егото. Даже има и виц: “Каква е разликата между Господ и хирурзите? Единствената разлика е, че Господ не се смята за хирург.” Ние, детските хирурзи, обаче не се смятаме за толкова велики. Може би защото сме запазили нещо детско в себе си. Но в крайна сметка най-важното е да можеш да спиш спокойно и да си доволен от това, което си свършил. Защото всеки един случай го преиграваш по няколко пъти. Хирургията не е математика и при нас две и две не правят четири. Една операция е само част от лечението. Винаги може да има усложнения, проблеми. Вълнуваме се, интересуваме се.

– Кое беше най-малкото дете, което сте оперирала?

– Преди години оперирах новородено, което тежеше 900 грама. То беше с вроден дефект на червата. Трябваше да бъде оперирано по спешност. Бебето оживя и бе отведено в специално отделение, но имаше дефект в ензимната система и за съжаление на четвъртия месец почина.

– А в “Спешно отделение” казусите реалистични ли са или предизвикват смях?

– Напълно реалистични са. И ние имаме същите случаи в “Пирогов”. Но трудно може да се случи катастрофа на влак например и няколко атентата в един и същи ден. В този сериал действието е доста по-наситено. Животът на персонала в сериала до голяма степен е същият като нашия. Работата ни е на приливи и на отливи. Сега зимата травматолозите са изключително заети. Ски, заледени улици и т.н. При нас, педиатрите, пролет и есен е най-натоварено. Никой например не обича да работи в неделя вечер, когато хората се прибират от провинцията или в петък, когато тийнейджърите купонясват. Тогава има най-много работа за нас.

– Преди дни две момичета пострадаха от взрив. Често ли се случва това у нас?

– Не толкова често, колкото в Америка. Там пострадалите от подобни инциденти са в пъти повече от тези в Европа. Но и зависи за кой вид травматизъм говорим. От огнестрелни рани, например, у нас не са пострадали много малолетни. Но ако става въпрос за пътно-транспортни произшествия, сме на едно от челните места в Европа.
Например в САЩ се дават страшно много пари за превенция на пътнотранспортните произшествия. И участват много неформални организации. Защото държавата е наясно, че ако сметне колко пари се дават за операции, лечение и възстановяване на хората, пострадали от катастрофа, парите за мантинели, маркировка и тестове на предпазните колани например ще са по-малко.

Снимки: авторката

– А децата, които идват с изгорен хранопровод, след като са пили сода каустик, много ли са?

– Това е социален проблем. Той се среща предимно в Югоизточна Европа. На Запад няма такива неща. Там има строг регламент и закони по отношение на опаковките на опасните вещества. Няма начин там едно дете да изпие нещо подобно. А това е опасно и с последствия за цял живот. Води до инвалидизиране, защото се получава често пъти тежко изгаряне на хранопровода. Имаме много такива деца. Американски лекари са идвали тук и са се чудили как децата ни имат достъп до такива неща. И кучешката тения е такъв социален проблем. Тя е бич навсякъде на Балканите. Но тези социални проблеми не можем да ги решим ние лекарите сами. Трябва да се намесят организации, които да помогнат.

– Хирургът трябва ли да бъде и диагностик?

– Най-добре е да е такъв. Преподавател съм и едно от най-важните неща за нас е да обясним на студентите, че трябва да са добри диагностици. И трябва да виждат пациентите в цялост, а не да се задълбаваш само в конкретния проблем. А това напоследък става особено трудно с рестрикциите, които ни постави Здравната каса. Те ни създават изключително големи трудности да лекуваме добре. Лекуваме при изключително трудни условия. Последните години става трудно, най-вече защото трябва непрекъснато да вкарваме пациентите в някакви клинични пътеки. Примерно, ако дойде един пациент с няколко заболявания, ние трябва да излекуваме само едното, да го изпишем, а после човекът да отиде в друга клиника, където да лекува другото и така се стига до пълен абсурд.

– Не може ли един добър мениджър на болница да намери пари от спонсори за апаратура, лекарства и т.н.?

– Не. Защото отвсякъде ни притискат рестрикции. Те идват от Здравната каса. А тя е монопол на държавата. И трябва вместо да лекуваме един пациент комплексно, да го подхвърляме от болница на болница и да го лекуваме “на парче”. Държавата се дръпна изцяло от ангажиментите си към здравеопазването. Здравната каса разполага с ограничени средства. Средствата, които постъпват там, са недостатъчни да се покрият всички разходи.

– А вярвате ли, че все пак парите от Здравната каса се източват?

– Зависи кой я източва. И какво се има предвид под източване. Нас, болниците, ни обвиняват, че ние източваме касата. Ние действително лъжем Здравната каса често пъти, но ние сме принудени да я лъжем – не за да си сложи някой пари в джоба, а заради пациента. Защото за едно заболяване тя ни плаща толкова малко, че ние не можем да приложим модерно и адекватно лечение. И сме принудени да измисляме диагнози, за да си проведем лечението както трябва. Но, ако фармацевтични фирми карат лекари да изписват лекарства в повече – и това го има. За миналата година можете да видите, че твърде много хора са били болни от пневмония, но това ни се налага. Има болници, които злоупотребяват. Но “Пирогов” не е сред тях. На нас наистина не ни достигат средства и ние сме недофинансирани. Тежките случаи трябва да се дофинансират. Тежките случаи от други болници идват при нас и ние трябва да ги оправяме. Но нещата трябва да се решат на друго ниво – министерство, законодателство и т. н.

– Виждате ли светлина в тунела?

– За съжаление не. И никой от моите колеги също не я вижда. Но нашата работа е като наркотик. Тук съм вече 26 г. и не си представям, че ще отида в някоя фармацевтична фирма като медицински представител например. Тук е голямо предизвикателство за един лекар. “Пирогов” е голяма школа.

– Тази професия доколко отнема от личния ви живот?

– Много съм пропуснала, докато съм била дежурна. Купони, рождени дни, семейни празници и какво ли не. Не съжалявам и не съм неудовлетворена. Но напоследък сме затрупани с бумащина, която ме кара да се чувствам повече чиновник, отколкото лекар. Но и с това ще се справим.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.