Bezhaberie.com разкри столичния хаос и резила на общината

Със снимки и документи срещу безумията по пътища и тротоари

Шахти в центъра на София. Снимка: bezhaberie.com

През ноември миналата година в Интернет се появи сайтът bezhaberie.com, посветен на проблемите с градската среда в София. В сайта са събрани стотици снимки, на които се виждат огромни дупки по улиците, разбити тротоари, необезопасени електрически стълбове. Сгрешена пътна маркировка, кофи за боклук върху пешеходни пътеки, дебели пластове плакати, залепени на забранени места, дебнат от всеки ъгъл в столицата. Снимките са разделени тематично и показват лошото състояние на отделните елементи, съставящи градската среда в София (маркировка, светофари, тротоари, колчета, стълбове, шахти, зелени площи и т.н.). За сравнение са публикувани и кадри от чужбина, доказващи как всички тези обекти могат да изглеждат добре и дори да се превърнат в изкуство.

Шахта по света. Снимка: bezhaberie.com

Снимките са придружени от отворено писмо, адресирано до столичния кмет Бойко Борисов и копия към медии и институции. В него са посочени конкретни проблеми в столицата, нарушения на нормативни уредби и закони, некачествено изпълнени проекти, част от които не само изглеждат ужасно, но са и опасни за столичани.

Името „безхаберие” не е избрано случайно. Още в началната страница на сайта се казва, че „този материал, под формата и на фото-анализ, е за непрофесионализма, некомпетентността, корупционните практики и безхаберието на столичната общинска администрация, както и на официалните институции, ангажирани с коментираната проблематика”.

Идеята за сайта е на 56-годишния Ангел Рангелов от София. Той е управител на фирма, занимаваща се със средства и съоръжения за организация и безопасност на движението. До 1998 г. фирмата му е изпълнявала съвместни проекти на територията на София с общинската фирма “Пътна сигнализация”. След това, общинската се обявява за приватизация. Следва обявяване на конкурс за обществена поръчка под формата на концесия, за период от 10 години. Според Рангелов конкурсът е решен предварително и идва концесионер без никакъв опит в тази сфера. Резултатите от дейността на “концесионера” са плачевни и Ангел започва да пише статии по тази проблематика. Адресира ги до различни всекидневници, които в повечето случаи отказват да ги публикуват. За проблемите на София пише писма и до общинската администрация, както и до различните институции на полицията. В крайна сметка от общината го обвиняват, че е уронил престижа на отговорните лица и институции и искат да им представи доказателства за твърденията си.

Електрически стълб на площад „Македония“. Капакът на стълба липсва. Част от кабелите, които се виждат, захранват светофарните секции, монтирани на стълба. Тези кабели непрекъснато са под напрежение 220 V. Снимка: bezhaberie.com

Това е моментът, в който Ангел хваща фотоапарата и започва да маркира проблемните места в София. В продължение на месеци снима безумията по столичните улици (предимно в централната градска част) и групира снимките в подкатегории. По същото време изготвя и отворено писмо, в което са разгледани и обяснени конкретни случаи на безхаберно отношение от страна на фирмата концесионер, нейните подизпълнители, контролните органи и общински служби. Цитирани са закони и нормативи, посочени са грешките в изпълнението на реализирани проекти. Четиридесет дни преди кметските избори през 2007 г. Рангелов изпраща писмото и снимковия материал на кмета Бойко Борисов, на премиера Станишев, на служители от Столична община, и други институции, имащи отношение към тези проблеми. Писмото е пратено и до част от националните медии. Резултатът почти няма. Вестник „Монитор” публикува кратка статия, която няма почти нищо общо с темата, а в „Шоуто на Слави” интервютата с кандидат кметовете започват на фона на снимки, правени от Рангелов, без обаче да се обясни какви са и откъде. Институциите отново мълчат.

Тогава Рангелов решава да качи натрупания материал в Мрежата и така през ноември се ражда bezhaberie.com. От началото на съществуването му до днес са го посетили повече от 15 хиляди души, коментарите в книгата за гости са почти двеста. Всички одобряват идеята, а наскоро подобен сайт се появява и във Видин. Хората пращат снимки за най-различни неща от градската среда, която ги заобикаля. В дискусиите се включват и специалисти, които могат да допринесат с опита и знанията си при обсъждането на даден проблем и неговото решение. Целта е чрез снимките да може да се проследи развитието на всеки конкретен случай – какъв е проблемът, за колко време реагират съответните служби, и колко професионално и качествено го решават.

Ангел Рангелов: Дали дворът на Бойко Борисов в Банкя изглежда като София?

Столична община може да изкарва значителни суми от всеки стълб с налепени плакати, казва създателят на сайта bezhaberie.com

Ангел Рангелов. Снимка: Нели Томова

– От пръв поглед си личи, че за да се направи сайтът, е положен доста труд. Колко време ви отне снимането на всички обекти, събирането на материали?

– Около 4-5 месеца. Когато имам свободно време, събота-неделя, се разхождам из центъра на София и снимам. Наистина е доста трудоемко, но поне съм реагирал. Занимавам се с фотография, обичам да правя снимки и идеята дойде оттам. За да се види каква е разликата, трябва нещата да се покажат в някаква последователност. Събрани и групирани така, те са ужасяващи. У всеки човек е вродено чувството за красота и естетика. Но когато живее в среда, навяваща единствено чувство за безстопанственост, разруха и мизерия, той привиква. Не може да изгради критерий, поради липсата на обекти за сравнение.
Човек може да си купи кило домати за два лева, ама някой може да му ги продава и за 50. Ти, ако решиш да дадеш 50 лв. за кило домати, това си е твой проблем. Но проблемите, поставени на сайта и разхищението на нашите пари, засягат всички столичани.

– Сайтът има доста посещения, коментарите са положителни, явно идеята се приема добре?

– Въпросът е, че трябва да се говори непрекъснато за контрол. Контролът трябва да го правят хората. Някои от тях вече го осъзнават. Проблемът се поставя чрез снимка, така се вижда какво е състоянието на съответното място. След това се чака някакво решение. Този, който е изпратил снимката, трябва да следи развитието на проблема, снима се решението и ето го контролът. Ако е решен качествено, професионално, общо-взето – благодарности. Но ако е решен некачествено, непрофесионално, започват много въпроси. Кой е изпълнител, кой го е натоварил със задачата, случаен ли е, концесионер ли е, практика ли е това? От общината трябва да кажат: „Пешо направи това нещо и му платихме толкова.” Ами ако не го е направил като хората, да бъдат така добри сега да го накарат Пешо да си го поправи. Или пък да намерят нов Пешо и кметът да извади пари и да му плати лично. Той така и така се биеше в гърдите, че си дава общинската заплата за благотворителност насам-натам. В края на краищата, не знам дали дворът и къщата му в Банкя изглеждат по този начин. Ако изглеждат така, значи толкова си може човекът. Обаче ако не изглеждат така? Та нали той е стопанинът на София? Това му е дворът, през който минаваме всички. Ами да бъде така добър да го поддържа така, че на нас да ни е приятно. Иначе спират да се плащат данъци. Това е положението.

„Бременен“ стълб с плакати на ул. „Г.С.Раковски“. Снимка: bezhaberie.com
Кръстовището на Пешеходна пътека до Министерство на транспорта с изтрити очертания. Снимка: bezhaberie.comПолицейска кола, спряла на място за паркиране за инвалиди на аерогара София. Снимка: bezhaberie.comТрудно забележима пешеходна пътека в Анти-паркинг колчета, монтирани в разбития тротоар на бул. Дондуков. Снимка: bezhaberie.comАвтомобил, който се дава като награда в казино, е изложен на улицата преди кръстовището на Мост на Околовръстното шосе (след караулката в посока Ломско шосе). Снимка: bezhaberie.comЗелени площи на площад Електрически стълб на площад Търговската част на Отсечка от Околовръстния път. Снимка: bezhaberie.comВъпреки че е забранено контейнерите за боклук да се поставят на платната за движение, това е практика в цяла София. Тези кофи пък са сложени върху място за паркиране за инвалиди на бул. Мъж лепи плакати на ул.Един от проблемите на кръстовището в квартал Кръстовище на Околовръстен път - Овча купел. Тротоарните плочи са изместени и повдигнати от завиващите камиони, кръстовището е зле проектирано и минаващите товарни коли нямат достатъчно място, когато правят завоя. Снимка: bezhaberie.com Шахти в центъра на София. Снимка: bezhaberie.comТрамвайни релси в София. Снимка: bezhaberie.comКак би трябвало да изглеждат пешеходните пътеки. Снимка: bezhaberie.comЗелени площи в Сайгон, Виетнам.Снимка: bezhaberie.com Маркировка в чужбина. Снимка: bezhaberie.comАнти-паркинг колчета по света. Снимка: bezhaberie.comТрамвайни линии някъде по белия свят. Снимка: bezhaberie.com

– Казвате, че в сайта ще има и положителни примери?

– Ако някъде има нещо добре направено по инициатива на общинските администрации, независимо кои фирми са, снима се и се показва. Ако има такива места, значи, че има и отговорна администрация, работеща за благото,комфорта и спокойствието на своите съграждани. Но трябва да се накарат тия хора най-накрая да се размърдат. Защото, например, на концесионера по чистотата тук 64 милиона са му малко, но това са 175 хиляди лева на ден. Не мога да си представя обем работа, която трябва да се свърши за един ден, за да бъдат усвоени такива средства. Не е вярно, че общината няма пари – има.

Мъж лепи плакати на ул.“Мария Луиза“. Въпреки че глобата за разлепване на рекламни афиши на забранени места е 500 лв., от софийските стълбове и фасади необезпокоявано продължават да висят напластявани с години плакати. Снимка: bezhaberie.com

Но по различни схеми те се присвояват По този начин, както е с „Чистотата”. В един от форумите се коментираха тези цифри и един казва: „Да, ама в София общата дължина на основните булеварди и улици е към 420 км. Общата дължина на всички улици в София е към 3700 километра. И като се раздели се получават на основните 420 километра по 400 лв. на километър. Това много ли е, малко ли е?” Моят коментар беше, че 400 лв. не изглеждат много на километър, но това означава, че по този километър ежедневно трябва да се извършва такъв обем от работи, икономически обосновани в съответствие с цената. В другия случай сметката не е вярна. 400 километра е разстоянието от София до Бургас. Представяте ли си каква армия от метачи трябва, за изчистят пътя от София до Бургас за един ден? Ако това се случваше в София, нямаше да можем да се разминем от метачи и от машини…

Плакати по света. Снимка: bezhaberie.com

– Защо София придоби такъв вид през последните години?

– В пояснението за идеята на сайта съм написал, че общо взето човек, когато не знае какво да прави, все с нещо трябва да се занимава. Те с какво се занимават в общината? Ами измислят всевъзможни корупционни схеми, за прибиране на нашите пари. Или ходят да играят тенис през работно време. Като Бойко Борисов. А и не е вярно това, което казваше Стефан Софиянски, че всичко е решение на Общинския съвет. Трябва да се знае каква е процедурата. За всеки един конкурс или търг, със заповед на кмета се създава комисия, за определен период от време. Тя има председател, има и членове. Сред тях би трябвало да има специалисти по съответния проблем. Комисията работи само в рамките на този търг, за да анализира и обработи тръжните документи и да излезе с решение и класиране. След като свършат своята работа и излязат с класиране, те изготвят съответния протокол до кмета и комисията престава да съществува. На базата на този протокол и на това решение, кметът пуска заповед към Общинския съвет да бъде избран еди си кой. Общинският съвет утвърждава или отхвърля това предложение. Ако общинският съвет приеме предложения кандидат, то кметът подписва договор с новоизбрания концесионер. Хубаво, ама това го прави общо взето кметът. Той създава комисията. Когато председателят и участниците са подбрани хора, заинтересувани някой да спечели, то какво общо има общинският съвет с тази работа? Схемата е такава. Печели този, който е с най-ниска оферта. Когато офертата му е много по-ниска от тази на останалите участници, комисията може да поиска икономическа обосновка на предлаганите цени. Но един път доказал по този начин и избран, той трябва да работи на тая цена и в следващите години, ако е за няколко години, или промяната на цената да е съобразена с общата инфлация на страната. А не да даде ниска цена само за да спечели, и след това да се измислят анекси, анекси, анекси и цената да надхвърли многократно най-високата оферта на някой от участниците. Така процедират почти навсякъде.

– Тези практики ли са причината за ужаса по столичните улици? В сайта давате за пример безумно изпълнени проекти, като този с кръстовището в квартал „Филиповци”, където май всичко е объркано.

– Понеже аз писах, че има проекти в противоречие със здравия разум, Велизар Стоилов ме обвини, че съм уронил престижа на институциите и поиска доказателства за твърденията ми. Който е шофьор, може да отиде там и да види за какво става въпрос. Това наистина е в противоречие със здравия разум. Анализът на това кръстовище е направен подробно в сайта.

Кръстовище на Околовръстен път – Овча купел. Тротоарните плочи са изместени и повдигнати от завиващите камиони, кръстовището е зле проектирано и минаващите товарни коли нямат достатъчно място, когато правят завоя. Снимка: bezhaberie.com

– Кои други случаи бихте цитирали като най-фрапиращи?

– Ами кръстовището “убиец” до пазара в “Красна поляна”; новоизграденото кръстовище преди моста на Захарна фабрика. Също и кръстовището в Овча купел, на изхода за Околовръстното. Там десният завой към Люлин е отделен в локално платно с триъгълен остров. Малко по-надолу в „Овча купел” има складове на фирми, които се занимават със строителни материали и арматурни заготовки. Там се движат камиони, тирове, които са натоварени. За да отидат до „Люлин”, те преминават оттам. В нормативните уредби са обяснени понятия като: “минимални радиуси” (на завои) и “кошови разлики”. Кошова разлика това е изместването в завоя на един такъв голям камион. Нормативно определените ширини на лентите за десен завой, при такова изпълнение, трябва да бъдат спазени още при проектирането. Какво се е получило там? От дясната страна бордюрът е изместен с 10-15 см от пътя от гумите на камионите и два реда плочки от тротоара са събрани, защото не е осигурена необходимата ширина на локалната лента. Бордюрите са черни, виждат се следите от гумите. Това е вече проектантска грешка. А другото е кой го е приел този проект? Ние говорим тук за чисти грешки. Това, което съм показал в сайта, са множество случаи на грешни знаци, грешна маркировка, грешно проектирани, грешно работещи светофари. А има доста резерв чрез светофарните уредби да бъдат решени част от проблемите с трафика.

– Какво имате предвид, как може да стане това?

– Например светофарът, който направиха на площад „Македония” – преди това нямаше такова задръстване там и кръстовището не се “запушваше” така. Вина за това имат и двете трамвайни спирки на бул. ”Христо Ботев” на южния вход към кръстовището. От „Петте кьошета” надолу спирката е от дясната страна преди кръстовището, тоест, когато има спрял трамвай, колите чакат слизането и качването на пътниците, независимо какво свети на светофара. Това не пречи на самото кръстовище. В посока на “Петте кьошета” обаче, след като се пресече площад „Македония”, веднага има трамвайна спирка. При зелен сигнал на светофара в тази посока и спрял трамвай на спирката, автомобилите “запушват” кръстовището. Много често има спрели и по два трамвая. Тази “тапа” обаче, блокира движението и на силния автомобилен поток откъм “Руски паметник”, Предишната спирка на трамвая е на „Пиротска” и „Ботев”. Между тях друга спирка няма, разстоянието е доста голямо. Ако въпросната спирка се измести преди кръстовището, това ще реши донякъде проблема. Наистина, на това място и автомобилният, и пешеходният трафик са доста големи, но могат да се намерят решения.

Трамвайни релси в София. Снимка: bezhaberie.com

– Какво трябва да се случи, за да има реални резултати?

– На първо място трябва да има не “специалисти” в общината, а утвърдени професионалисти с опит, които да изпълняват не само преките си задължения, а да извършват и задължителния контрол по изпълнението. От тях зависи. Когато няма специалисти, какви решения да имаш и какъв контрол да извършваш? Не може работниците от фирмата концесионер да монтират пътни знаци и изпълняват маркировка, както им хрумне на тях. Къде е контролът на “специалистите” тук? Къде е и ролята на контролния орган, полиция, КАТ? Те не забелязват ли всичко това? Дал съм пример с „Петте кьошета” – маркировката, когато се подхожда към „Петте кьошета” от „Руски паметник”.
Да не говорим за този мост на Околовръстното, след караулката в посока Ломско шосе (виж снимката). Там има един мотел, има и мост. Целият транзитен трафик на превозвачите от международния транспорт използва северната дъга на Околовръстен път. На моста няма перила, няма мантинела, не се и вижда, че това е мост. В тъмната част на денонощието, особено ако вали и е мокро, не се виждат и очертанията на пътя, да не говорим за моста. Когато е мокър, асфалтът става тъмен и е неразличим от банкета и участъците покрай пътя. От дясната страна на моста бетонът е разбит и седи на парчета арматура. Това означава, че тирове са минавали оттам и са се спасявали единствено от това, че са дълги. Ако хлътне с някоя част, ще се измъкне. Чужденец, като види това нещо, ще се ужаси. Полицията е на 300-400 метра по-нагоре, денонощно. На водачите не би им хрумнало да отидат и да се оплачат, само за да си създадат проблеми. Та нали сигнализирането на такива проблеми влиза в задълженията на контролния орган КАТ?

– Сигурно трябва да стане тежка катастрофа и тогава ще се сетят да вземат мерки…

– Аз това съм го написал, ще се смята, че институциите са предупредени за всеки един проблем, който е поставен на сайта. Ако стане тежък инцидент, вече това ще е престъпление. Ще трябва да си понесат отговорността, ако има загинали или нещо е станало. Като с моста над Бяла. Оттам и автобуси минават, ами ако падне един автобус, какво става? Кой е виновен? А съм го изпратил на всички тия, които са призвани и отговорни да се занимават с тази проблематика.

– След като пуснахте сайта в Интернет, имаше ли реакция от страна на институциите?

– Не, абсолютно нищо. Единствено в сайта е оставил коментар г-н Димитър Ганев, който е бивш секретар на Националната комисия за безопасност на движението към Министерския съвет. Сега на негово място е Румен Петков, Йордан Мирчев е на парламентарната комисия, той също би трябвало да има отношение към тези неща. Но няма реакция.

Мост на Околовръстното шосе (след караулката в посока Ломско шосе). Снимка: bezhaberie.com

– Явно са над тези неща…

– Рано или късно ще започнат да се съобразяват със сайта. Лошото е, че хората започват да се оплакват от неща, които не са свързани с идеята на сайта. Срещу некачествени хранителни стоки, срещу състоянието на болници. Неща, които нямат нищо общо. Може би трябва да има и сайтове, в които да се коментира това. Но ние говорим за градска среда.

– Вие, като софиянец, как се чувствате в сегашната градска среда, как се движите в нея?

– Псувайки от сутрин до вечер, непрекъснато. Защото съм и потърпевш и то многократно. Изкривени джанти, срязани гуми, счупени тасове, откачени гърнета на ауспуха, разбита предница на автомобила ми. Движението по софийските улици ми излиза прекалено скъпо.

– Как си представяте София след десетина години?

– Как да ви кажа, не си я представям. Няма оправия, между другото. Няма жива сила, която да оправи това нещо. Една сграда се започва от основите и се стига до покрива. При нас я няма здравата основа. Основа, изградена с мисъл и перспектива… Когато нещо се прави без ясна времева концепция, без цел, без планировка, която да визира и бъдещето, то резултатите са такива. Когато тези компоненти са изпуснати преди десетилетия, сега ще трябва да се наливат много пари за поддържане на нещо, което е предварително обречено. Ние нямаме никакви подземни комуникации, изградени по подобие на старите европейски градове, а и не само на тях.

– За някои от проблемите, посочени в сайта, има на пръв поглед лесни решения. Например стълбовете, по които са налепени плакати. Там са посочени фирми, адреси, телефони. Не изглежда сложно тези хора или фирми да бъдат глобявани?

Глобата за лепене на забранено място е 500 лв. На всеки плакат, афиш или листовка, дали ще е на публична личност или ще е реклама, си има телефони, адреси. Предупреждаваш авторите им да ги свалят и да почистят мястото на залепване с определен срок. Не го ли направят, налагаш глобата. От глоби, за един стълб може да се получат и до 10 000 лева. Колко стълба са, колко фасади, колко касети? Имам една снимка от „Раковски”, на която стълбовете са бременни. То се вижда – 15 см от ширината на стълба са само плакати. Може би Бойко Борисов има отношение към бременността на тези стълбове, чака отроче някакво ли, не знам…. Още в стара София, ако човек се позагледа в снимките, на Лъвов мост, на Халите и т.н. е имало специални места за плакати. Те са били или от бетон, или дървени, и там е било единственото разрешено място, където можеш да лепиш някакви рекламни афиши. Но тогава е ставало въпрос за кино, за театър, а не за всякакви реклами, афиши, некролози, листчета и т.н. Тук се лепи непрекъснато, което е просто жалка гледка. А решението е елементарно. На много места по света има контейнери с безплатни вестници и рекламни листовки, цветни, компактни. Ако някой го интересува, отива и си взима листовка.

– Излиза, че има варианти, но някой трябва да ги приложи на практика…

– Това са елементарни сметки. Бойко Борисов беше кмет 18 месеца. Поне за центъра говорим. Колко струва една тротоарна плочка 30 см на 30 см? Значи да беше правил през тия 18 месеца по 20 квадратни метра тротоар на ден, което е площ от 10м. х 2 м., сега щяхме да се радваме поне в центъра на прекрасни тротоари Нали все от някъде трябва да се започне? А дали някой от общинската администрация има представа с кое да се започне и от къде точно? Едва ли.

Повече за безхаберието и проблемите в София на www.bezhaberie.com.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.