В Русия връщат принудителното лечение от алкохолизъм
Пристрастените към алкохола и наркотиците ще се поправят в лечебно-трудови профилакториуми
Непосредствено след дългата новогодишна ваканция в Държавната дума на Русия беше внесен законопроект за принудително лечение от алкохолизъм. Според авторите на документа други средства за борба с алкохолизма в Русия не са останали. Нарколозите и правозащитниците обаче предполагат, че възстановяването на съществувалите по съветско време лечебно-трудови профилакториуми няма да доведе до изкореняване на порока, а ще стане инструмент за саморазправа с неудобните.
“Алкохолизмът е катастрофа за Русия,” заяви членът на комитета по опазване на здравето към Държавната дума Олег Куликов. “През последните години той доста се “подмлади” – 25 процента от алкохолиците са деца под 14-годишна възраст.” Затова бяха предложени поправките в Закона за наркотичните средства и психотропните вещества. Авторите на текста предлагат да се позволи хоспитализацията и изолацията от обществото на хроничните алкохолици и наркомани без съдебно решение, без тяхно съгласие и без разрешение на представляващите ги пред закона. Единственото основание за принудителното лечение ще се явява “систематично нарушение на обществения ред” на определени граждани.
В Държавната дума подкрепят проекта. “Ако човек е пиян и опасен, ако се намира в състояние на остро алкохолно натравяне или е изпаднал в алкохолен делириум, то той трябва да се лекува принудително, дори и ако не е съгласен,” каза депутатът Куликов. Според него същите мерки трябва да се предприемат и в случай, че човек “не осъзнава степента на наркотичната си или алкохолна зависимост”, тъй като това е “социално опасно явление” и тук “традиционното разбиране за граждански права не може да свърши работа”.
Експертите пък са убедени, че е невъзможно да бъдеш излекуван от алкохолизъм принудително. Ръководителят на медицинската програма към фонда “Не на наркоманиите и на алкохолизма” Сергей Полятикин обяснява, че “в Съветския съюз имаше лечебно-трудови профилакториуми (ЛТП), които бяха наследници на Централното управление на лагерите (ГУЛАГ) и където болни хора бяха принуждавани като роби да работят тежък физически труд.” При това “даже съществуваше специален план, по който хората бяха изпращани там.
Имаше случаи, в които мъжът се скарал с жена си, жената написала ядосана молба и съвършено здравия съпруг го прибрали в лечебно-трудовия профилакториум за година и половина.” Експертите твърдят, че в ЛТП истинските алкохолици също не оздравявали, а – напротив, и което е доста интересно – продължавали да пият даже докато се намирали в профилакториумите. Хората там обаче били използвани като безплатна работна ръка в различни заводи – например в ЗИЛ. А за да се излекува алкохолик или наркоман от зависимостта си е необходимо “не просто да го затворят в болница, а да му помагат. Както и сам да иска да се излекува.” Освен това са необходими квалифицирани специалисти – лекари, психотерапевти, психолози и консултанти, които имат личен опит в справянето с порока. “Всичко това може да се намери в групите на анонимните алкохолици в цяла Русия, където хората се лекуват доброволно и самостоятелно, без никаква принуда,” казва Полятикин. “И най-добре е властта да подпомага този процес.”
Освен това специалистите се опасяват, че ако бъде позволено принудително да се затварят в болници всички, които пият и заради това се държат лошо, законът ще стане удобен инструмент за разправа с неудобните. От злоупотреба със закона се страхува и председателя на адвокатската колегия Юрий Костанов. Той обаче открива в законопроекта и нещо “полезно”. Тъй като повечето алкохолици няма да тръгнат да се лекуват доброволно, той не мисли, че някога е било лошо, когато бродягите два пъти в година ги “улавяли, измивали и лекували”.