Студентският труд – от черноработник до експерт, минимална заплата 500 лв.

Учащите искат бързи пари, а не професионална реализация

Обяви пред кабинетите на консултантите във филиал „Студентски труд“. Снимки: авторката

„Как да си намеря работа, как да се подготвя за интервю, добре ли съм си написал CV- то“, това са основните въпроси, които терзаят студентите, опитващи се да си намерят място на българския пазар на труда. Най-упоритите залагат на девиза на Мечо Пух – „Колкото повече, толкова повече” – обръщат се към посреднически агенции, които намират в Интернет, регистрират се и изпращат биографиите си на всички работодатели, които търсят кадри в момента – повече изпратени CV-та, повече възможности. Според специалисти в посредничеството между работодатели и търсещи работа студенти, това е признак на несериозно отношение към собственото развитие.

„Цялата схема започва от Интернет и завършва докато не си намериш работа“, категоричен е студентът четвърти курс по право в УНСС Георги. Неговата „схема“ продължава 4 месеца в упорито пращане на автобиография във всевъзможни фирми и кантори. „Най-често се търсят секретарки – сега е модерно да ги наричат офис мениджъри. Като се регистрираш в сайт, в който предлагат работа, започват да ти звънят за разни места. Лошото е, че ти на толкова много места пускаш обяви, че накрая просто се объркваш кой откъде ти звъни“, разказва Георги. „Като ти звъннат, най-често първо се срещаш с посредника – между теб и работодателя. Винаги питат за уменията ти, опита, как мислиш да съчетаваш студентство с работата, какво работят родителите ти. Ако се стигне до второ интервю, то обикновено е с работодателя.
Никой не ти обяснява как да се държиш на интервюто, ако не те одобрят пък, никой не ти казва каква е причината. Още в началото ти обясняват, че правят интервю и ако решат, ще ти се обадят за втора среща, ако не – ти си знаеш.“

След 4-месечно търсене, ходене на десетки интервюта, Георги решава да потърси работа чрез вестник и успява. „Намерих сегашната си работа чрез вестник „Позвънете”. Гледах за офис мениджъри, намерих две добри предложения и пратих на агенцията-посредник CV-то. Обадиха ми се от едната фирма и сега съм секретарка (смее се) в новосъздадена фирма, която ще продава на българския пазар яхти, джетове, лодки, ще се занимава с поддръжката им и гаранционните условия.“

Студентът по етнология в СУ, 4 курс, Иван Тепавичаров се регистрира като търсещ работа в jobs.bg преди 1 година. Основният му интерес е футболът и търси работа в спортната журналистика. Но праща CV-то си и в някои фирми, търсещи администратори. „Намерих една обява за кол център в една фирма. Нямаше уточнение с какво се занимава, имаше само изисквания – компютърна грамотност, работа с Интернет и езици. Пратих си автобиографията – имам компютърна грамотност, знам английски и френски, и ми се обадиха за интервю. Като отидох на другия ден, видях, че става въпрос за работа в пекарна. Трябвал им човек, който да разпределя поръчките за хляб и сладки и аз съм бил много подходящ. Само не разбрах за какво ще ми трябва английския и френския (смее се).“ Иван спира търсенето на работа през лятото на 2007-ма и заминава на бригада в Аляска. Студентът за втора поредна година работи в туристически комплекс като гид, забавлява се, упражнява си английския и изкарва над 10 хиляди долара за 4 месеца. „Като се върнах обаче реших, че е крайно време да се взема в ръце и да си потърся мястото тук. След 5 месеца видях обява за спортни журналисти в сайта „Дон Балон“. Първо пуснах мейл на работодателите, след това те ми отговориха, свързах се и отидох на интервю на 26 декември. Питаха ме за познанията ми за футбола, боравене с компютър и езици. Дадоха ми един месец изпитателен срок и вече съм на договор“, хвали се Иван.

Мария работи доброволно в кариерния цетър в Софийския университет, където консултира студенти за професионалната им ориетация. Снимка: аворката

Наско, студент по маркетинг в УНСС, преди да си намери работа у нас, миналото лято отишъл да работи в Гърция. Офертата е за обслужващ персонал в хотел и ресторант към него. „Оказа се, че условията са много гадни, трябваше да пътувам с колело на отиване и връщане. Оказа се и че първия месец няма да ми дадат заплата – тя отивала за апартамента и други мои разходи. А на втория месец щели да ми дадат 400 евро. Аз издържах 2 седмици. Един ден питах шефа дали мога да изляза за малко да си взема душ. Пусна ме, аз си събрах багажа и се прибрах. Търсих си дълго време работа тук. Намерих си място в един кол център. Впоследствие фирмата се разви в американска счетоводна къща. Поканиха ме да работя там и сега ще пътувам до Англия на обучение.“

Търсенето на работа по специалността с годините изгубва своя смисъл. Идеята съществува единствено в главите на родителите на днешните студенти, свикнали с работата „по разпределение“ след завършването на ВУЗ-а. Днес работодателите залага предимно на уменията, а не на специалността на студента. Именно към развиването на тези умения са насочени кариерните центрове в университетите у нас. Техният брой вече надхвърля 30, като най-старият е в Софийския университет (СУ), съществуващ от 2000-та година. От няколко години той е част от мрежа от кариерни центрове, създадени с помощта на Американската агенция за международно развитие, по проекта „Пазар на труда“.

„Целта на кариерния център е да подпомага студентите в тяхната професионална реализация на пазара на труда, да им даде нужните умения, знания, компетенции, за да се реализират“, разказва Мария. Тя е оперативен мениджър от 2005 г. в центъра в СУ и е студентка последна година в специалност Стопанско управление с немски език.

Кариерният център предлага на студентите консултация, като започнат да си търсят работа. Доброволците в центъра помагат на онези, които не могат сами да подготвят документите си за кандидатстване за дадено работно място. Правят се и консултации за начина, по който студентът трябва да се държи по време на интервю с работодател.

Според Мария в момента масово се търсят квалифицирани кадри, но на този етап университетите могат да предложат на работодателите единствено теоретици. За радост на студентите някои работодатели напоследък са склонни да обучават сами кадрите си.

Практиката работодателят да отделя време и средства за стажантски програми, в които да подготвя собствени кадри, обаче е голяма рядкост у нас. Кариерният център се съсредоточава върху всички възможности за стажантски места и ги предлага на студентите. „Подбираме стажантските програми, защото не искаме студентите да разнасят кафета по офисите, а наистина да имат възможност да видят, да проверят, дали тази област е за тях. Самите работодатели все още не са достигнали до това възприятие, че стажантът не е черноработник. На Запад стажуването отдавна се е превърнало в начин за набиране на контакти, да се видят какви възможности се предоставят пред студента след неговото завършване“, казва Мария.

Студентки си търсят работа и се регистрират във филиал „Студентски труд“. Снимки: авторката

Сред най-търсените специалности в момента са филолозите. „Преди години се чудехме какво да ги правим, но вече се отвориха много кол центрове (call center), в които са нужни хора с добра подготовка в даден език. Най-търсени в момента са и специалистите от ФМИ – факултет по математика и информатика.
„Вече на преден план се поставя не какво учи човек, а какви са неговите умения. Имали сме момиче, което учеше социална педагогика, но имаше много добри умения в сферата на програмирането и уеб дизайна. Сега не се залага толкова на специалността, а на нужния набор от квалификация и познания. Случвало ми се е обаче да дойде момиче 4-и курс социални дейности, което да не може да работи с Интернет, тогава вече е по-трудно да се реализира човек, въпреки хубавата специалност.“

Според Мария основният проблем на студентите е, че се притесняват да поискат помощ, когато правят първите си крачки в търсенето на работа.
Филиал „Студентски труд“ към Агенцията по заетостта консултира и търси работа на студенти, който се регистрират в него. „Сложното“, според експерти във филиала е, че студентите сами трябва да проверяват обявите от работодатели в сайта на „Студентски труд“ или на информационните табла пред кабинетите на консултантите. Според Веселина Изворска – главен експерт във филиал „Студентски труд”, повечето студенти си търсят работа, с която да изкарат бързо някакви пари, а не целят да се развиват професионално.

Веселина Изворска : Няма начална заплата под 450-500 лв.

– Филиалът „Студентски труд” съществува от години, как се е променила ситуацията в намирането на работа на студенти?

Веселина Изворска е главен експерт във филиал „Студентски труд” към Агенцията по заетостта. Снимка: авторката

– Нещата са се променили много дори за последните 5 години. Наблюдава се спад към търсенето на труд и на работа от страна на студентите. Обяснявам си го с наличието на много виртуални борси, където се предлага работа. А при нас системата е такава, че трябва лично да дойде, за да получи информация. И в съвремието, изпълнено с много напрежение, ценно време, съвсем обяснимо е предпочитанието към по-лесната услуга. От друга страна – програмите, които са за работа в чужбина, която много сериозно застъпиха на българския пазар (бригадите). Това е много добър начин за изкарване на добри пари за кратко време.

– И бързо се харчат?

– Да. Каквото и да си говорим, всички знаем каква е ситуацията в България – никой не може да предложи такова адекватно заплащане, колкото би могъл да изкара един млад човек на Запад.

– Насочени ли сте към почасовата работа?

– Насочени сме дотолкова, доколкото имаме желание по-голяма част от работните места, които предлагаме, да са такива, но всъщност не е така. Работните места, които са почасови, са за най-ниско квалифициран работен труд – раздаване на брошури, почистване. А все пак младите хора не искат да работят ниско квалифицирана работа. И това е обяснимо – все пак, ако един човек още в началото на образованието си няма ясна цел как ще се развива и ако започне да си пилее силите в сервитьорство, барманство – се отдалечава от крайната цел почти необратимо.
Лично аз, когато обслужвам студент, който идва, като човек, който е от дълги години в системата, се старая да го накарам да стигне той сам до решението дали иска да се развива професионално, или иска да изкара набързо някакви пари.

– Повечето идват да си търсят просто някаква работа или искат да имат възможност за развитие?

– Просто някаква работа – предимно. Това е тенденцията – бързи пари за кратко време. Това, което се търси при нас е предимно работа, която не изисква сериозен ангажимент и като продължителност, и като време в самия ден.

На какво се дължи това – студентите, които идват при вас, нямат възможност? Родителите им не могат да ги издържат?

– Честно казано, разхождайки се в Студентския град, виждам че всички кръчми са пълни, по магазините студенти и студентки харчат пари за дрешки и какви ли не неща. Обикновено ходя да обядвам в едно заведение наблизо – бях потресена, че в един и двадесет на обяд заведението беше пълно, предимно със студенти, пиеха бири, водки, пушеха и толкова безгрижно изглеждаха. Казах на колегата ми: „Виждаш ли къде са нашите клиенти?” (смее се).
Благосъстоянието им явно се е подобрило. Това се вижда като се разходиш малко из Студентския град и университетите. Смея да твърдя, че най-сериозните хора, най-последователните и преследващи своите цели, които идват да си търсят работа при нас, са студентите от техническите вузове. Там са много натоварени, имат заверки, в последно време преподавателите много са ги затегнали. Но от друга страна всичко това не им позволява да се ангажират много с работа. В същото време за позиции като електроинженери, проектанти са много малко работодателите, които са склонни да наемат служители на половин работен ден. Там, където се допират интересите, са толкова малко и аз самата нямам предписание какво да се направи в този случай. Защото виждате и бизнесът с какви темпове се развива, фирмите имат спешна нужда от персонал, възможно най-подготвен. Работодателят в повечето случаи иска служителят да се ангажира в по-дългосрочен план, а студентите са мобилна група – днес искат едно, утре – друго. Но това е естествено – младите хора са търсещи хора.

– Как става контактът със самите работодатели – те търсят вас или вие тях?

– В първите години ние обикаляхме фирми и разкривахме нови работни места. Сега работните места валят – всякакви места.

Веселина Изворска е главен експерт във филиал „Студентски труд” към Агенцията по заетостта. Снимка: авторката

– Какви са основните изисквания на работодателите, които са склонни да наемат студенти на работа?

– Зависи от самия вид труд. За работните места за специалисти, има изисквания за компютърна грамотност и то умения за работа с програми. Езиците са предимство, но не навсякъде са необходими.
Ценят се много личностните качества, защото някои неща могат да се научат, като програмите например, но на определена възраст трудно може да се развиват определени качества.

– На каква заплата могат да разчитат студентите?

– Има много смешни заплати – просто се чудя на някои работодатели как мислят, че някой ще се захване за тези пари. Съответно там, където са по-малко парите, няма почти никакви изисквания и всеки може да отиде да работи. Колкото повече изисквания има, толкова и заплащането е по-добро. Но общо взето начални заплати, почти във всички сектори, няма по-ниски от 450- 500 лева. Което, сравнявайки с бюджетната сфера и нашите заплати, за човек без опит и умения, е сравнително добър старт. Но въпреки всичко има много работни места, които дълго време остават незаети.

– Когато се намери добра оферта за студент, който търси работа чрез вас, явява ли се на интервю пред работодателя?

– Принципът е следният: работодателите подават обявите си – онлайн или лично, всяка една обява трябва максимално точно да описва изискванията – вида на дейността, заплащане, заетост, договори. Студентите четат предложенията в сайта ни и на таблата при нас. За да насочим един студент към даден работодател, той задължително трябва да е регистриран при нас. Регистрацията става със студентска книжка, лична карта и за тези, които не са софийски жители, с копие на адресна регистрация. Студентът се регистрира при нас като учащ, търсещ работа в свободното от учение време – такава е неговата квалификация. Оттук нататък студентът е активната страна – той се интересува какво предлагаме, ако нещо му хареса идва при трудовия ни посредник, който му дава допълнителна информация за работното място. Всеки работодател има различно желание за начин на връзка – някои искат със CV, някои директно по телефона, трети искат лична среща, която ние организираме на място. Имаме и услуга работодателят да делегира правото на нас да изберем двама или трима кандидати за даденото място.

– Подготвени ли са студентите за интервю с евентуалния си работодател?

– Не, не са подготвени. По-лошото е, че нямат желание да се научат. А всеки студент знае, че ние сме и консултанти. Много от студентите не знаят как да си напишат CV-тата, не знаят елементарни неща, че официална кореспонденция не се пише на латиница. Не се пише така, както си пишеш в чата и скайпа, такива безумия съм виждала, просто не можете да си представите.

– Какви например?

– Пращат си снимки в цял ръст, на плажа, по бански. Всякакви изцепки има. Когато пускаме обяви в jobs.bg – там сякаш има категория, която независимо от работата, си пускат CV-то, без значение дали отговарят на критериите. Някои дори забравят къде са си пратили CV-тата, което за мен е страшно несериозно.
Често се случва за хубавите оферти ние да проявяваме активност и да се обаждаме на студентите. Лошото е, че те по никакъв начин не са задължени да си прекратяват регистрацията, ако вече са си намерили работа. И при едно такова търсене често се получава, че вече са си намерили работа, или просто в момента не ги интересува. Отвреме навреме имаме добри попадения.

– Какви?

– Кандидати с езици, предимно. Имаме административен сътрудник, с много добро заплащане в неправителствена организация, която работи към ООН.
Намирали сме преводачи в различни компании, ревизори, счетоводители.

– Най-голямата ви трудност непоследователността на студентите ли е?

– Да, не са последователни. И не са достатъчно активни. Друг е и въпросът, че не успяваме да убеждаваме работодателите да разкриват работни места на половин работен ден. В България това не е много застъпено. За работата в търговията – за продавач-консултанти, или там, където се работи с пари, работодателите казват, че би било трудно да се контролира предаването на каси и други такива неща. Оферти, които са свързани с административна дейност – работодателите не са привърженици, тъй като трябва да се предава информация от един човек на друг, който го замества. Явно си имат основателни причини, защото и истински търсещите работа студенти са много ограничени във времето.

– Идвали ли са студенти с искания за работа, за която вие виждате, че той не е подходящ?

– Да, справяме се трудно в такава ситуация. Имаше една девойка, която искаше да става промоутър, но беше с дефект в говора, а и не изглеждаше добре. В такива случаи се опитваме да им предложим други оферти. Не можеш просто да кажеш на някого, че не изглежда добре.

– Много ли млади хора, които идват при вас, нямат реална представа за себе си?

– Факт е, че много хора имат грешна представа за себе си и много големи очаквания. Скоро имах един студент, който дойде и каза: „Аз искам да работя дясната ръка на известен бизнесмен” (смее се). Студентът завършва електроинженерство, аз му предлагам 4 обяви по специалността му, но той – не: „Искам да съм дясната ръка на известен бизнесмен.”

– Имате програми и за работа в чужбина?

– Да, скоро ще започнем програмата – междуправителствена спогодба между България и Германия, която съществува повече от 10 години. Тя е за ваканционна заетост, показателно е, че студентите, които са били там, отново се записват в програмата. Работата не е толкова добре платена като в Щатите, но пък Германия е в Европа, а и да за да се запише в тази програма, студентът трябва да знае много добре немски, което допълнително го мотивира да си изпробва езика.
Работата е в сферата на услугите – ресторантьорство, хотелиерство, производство.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.