Защо Тони Блеър няма да стане президент на ЕС

В момента Тони Блеър е представител за Близкия Изток по въпросите за палестинското икономическо развитие. В бъдеще той се вижда като президент на ЕС, но ще трябва да положи доста усилия, за да осъществи мечтата си. Снимка: Ройтерс

Името му се ползва с всеобщо признание в Европейския съюз. Той говори английски и френски, има проевропейска ориентация и е пълен с енергия въпреки изтощителния 10-годишен мандат като министър-председател. Тони Блеър обаче едва ли ще бъде първият президент на Европейския съюз, заявяват европейските дипломати и политици. Бързите пари в Брюксел по-скоро се очаква да отидат при министър-председателя на Люксембург Жан-Клод Юнкер.

Той е дясноориентираният председател на еврогрупата, т.е. шеф на министрите на финансите на еврозоната, към която принадлежат 15 държави. Откакто стана министър-председател на Люксембург през 1995 година, Юнкер е в центъра на всеки компромис в рамките на Европейския съюз.

Откакто миналата година подаде оставка като премиер на Великобритания, Блеър временно изпълнява длъжността международен представител на Квартета за Близкия Изток по въпросите за палестинското икономическо развитие. Той оповести интереса си към новия пост на президент на Европейския съюз и в момента изгражда своя безупречен профил сред медиите.
Вакантната длъжност, предназначена за опитен държавник (включително жени), който да подготвя и председателства срещите на върха на ЕС, ще трябва да бъде заета през следващата година. Това обаче е само при условие, че всичките 27 държави членки ратифицират договора за реформи в блока, така че той да бъде ефективен при почти удвоения си състав след разширяването на Изток.

Добре осведомени вътрешни източници казват, че Блеър има малък шанс, защото Великобритания е твърде откъсната от основните събития в Европейския съюз. Самият Блеър остава доста противоречива фигура заради ентусиазма, с който през 2003 година подкрепи водената от САЩ война срещу Ирак, за която Европа беше разделена. „Тони Блеър? Забравете“, заяви един от посланиците от ЕС, пожелал анонимност. Подобно на много длъжностни лица и политици в ЕС, посланикът изтъкна, че Великобритания дори не се е присъединила към единната валута или Шенгенското споразумение за свободно пътуване през границите, и че Блеър е договорил подробни изключения за Великобритания от Европейската харта за основните права на човека.

На срещата на върха на ЕС миналия октомври френският президент Никола Саркози потвърди кандидатурата на Тони Блеър, като публично подкрепи левоцентристкия основател на Новата лейбъристка партия и го покани на конференция на дясноцентристките евродепутати. На тази конференция, състояла се миналия месец, Блеър смая публиката с пламенната си реч, произнесена на безупречен френски. Той се застъпи за по-напредничави икономически и социални реформи. Френските коментатори бързо предположиха, че истинската цел на Саркози е по-скоро да отклони вниманието на

Френският президент Никола Саркози (вдясно) потупва приятелски министър-председателя на Люксембург и председател на еврогрупата Жан-Клод Юнкер. Саркози каза, че подкрепя Тони Блеър за поста президент на ЕС, но всъщност се застъпва за Юнкер. Снимка: Ройтерс

социалистическата опозиция от себе си преди общинските избори, отколкото истински да подкрепи Блеър за поста в Европейския съюз, за който вече беше обявил за подходяща и кандидатурата на Юнкер.

Няколко дни по-късно бившият френски министър-председател Едуар Баладюр, приближен на Саркози, предизвика противоречие сред обществеността. В статия за всекидневника „Монд“ той потвърди, че Блеър е твърде близък със САЩ, а Великобритания – твърде откъсната от Европа. „Въпреки декларациите за добрите си намерения, Блеър не направи нищо, за да сложи край на тази изолираност за цели 10 години”, заяви той и добави, че президентът трябва да представлява една обединена Европа. “Как би могъл г-н Блеър истински да въплъти тази амбиция, когато в катастрофалната иракска афера той ревностно защищаваше САЩ и даже ги насърчаваше?“ Валери Жискар д’Естен, бившият френски президент, се присъедини към групата противници на кандидатурата на Блеър. Той подчерта отсъствието на Великобритания от главния европейски икономически проект през последното десетилетие – еврото.

Някои длъжностни лица в Европейския съюз поставят под съмнение приноса на Блеър в Близкия изток за седем месеца. Според тях той по-често е бил засичан да изнася публични лекции за набирането на финансови средства, или е действал като консултант на инвестиционни банки, а не е изпълнявал задълженията си в Ерусалим.

Блеър може да събере подкрепа от северни европейски държави като Холандия, Швеция и Полша, които се обявяват за свободен пазар и по-слаба форма на европейска интеграция. Опозиционните сили в страни като Германия, Франция, Италия и Испания обаче ще надделеят над тях.

Юнкер, чийто мандат на шеф на еврогрупата удобно изтича в края на тази година, изрази интерес към въпросния пост. В интервю пред един френски вестник миналия понеделник той каза, че ще се кандидатира само при условие, че ще разполага с реални правомощия. „Всичко зависи от точното описание на длъжностната характеристика. Нямам намерение само да откривам официални събития и да разрязвам панделки на тях като президент на Четвъртата френска република“, сподели той пред френския бизнес всекидневник „Ле-з-еко“.

Ако нито един от споменатите потенциални кандидати не разполага с достатъчно голяма подкрепа, ще излязат и други имена. Като например датският министър-председател Андерс Фог Расмусен, но само при положение, че спечели очаквания референдум за по-силно ангажиране на страната му с европейските дела. А също така ирландският министър-председател Бърти Ахърн, който е майстор на компромиса.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.