Савчо Савчев: Доган от какво е толкова богат?

Първите 32 тъкачки на прочутия Добри Желязков Фабрикаджията са били циганки, разказва ромският журналист

Снимки: авторката

Савчо Савчев е от ромски произход. Завършил е българска филология. Работил е предимно като журналист. Превел е на ромски език стиховете на Христо Ботев, „Ад” на Данте, древноегипетски стихове, отделни произведения на български писатели-класици. Преди промените през 1989 година завежда отдел „Култура” във вестник „Учителско дело” и работи като редактор във вестник „Ереван”. След 10-и ноември 1989-а година завежда отдел „Култура” на вестник „Подкрепа”, а по-късно става главен редактор на издателство „Подкрепа”. Близо 9 години издава двуезичното списание „Andral” (на бълг. „Отвътре”) – на ромски и на български език, което не излиза от година и половина заради липсата на средства. Автор е на книгите „Пространства на идеите” – литературна критика, „Страданията на младия Х” – роман в писма, на „Ромско-българо-английски речник“ и на „Българо-ромски речник“. Семеен е и има дъщеря, която е студентка по право. Списва собствен блог в Интернет на адрес: http://zarzala.wordpress.com/

– Превели сте Христо Ботев на ромски език. Има ли интерес към изданието?
Чете ли се?

– Това е първият превод в света на Христо Ботев на ромски език, но никой не го знае и не се интересува от него. След като търсих 3-4 години пари да го издам (а то струваше 350-400 лева – не е кой знае колко), най-накрая бръкнах в джоба си, когато имах пари и го издадох сам. Дори, когато го издадох, пак никой не се интересува от него – нито Министерството на просветата, нито журналистите, нито езиковедите. Някои езиковеди дори казват, че няма такъв език, да не говорим, че и много големи писатели го казват.

– Доколкото знам, освен че има ромски език, той има и много наречия?

– Диалектите в ромския език са не по-малко, отколкото в българския. Аз съм разговарял с известни лингвисти, например с Биргит Игла, която в момента работи и живее в България. Тя по-миналата година издаде двутомен атлас на ромските диалекти в Европа. Жената няма нищо общо с ромите, но е лингвист и понеже преди 15-20 години е видяла, че в тази област има празно поле за дейност от научна гледна точка, се е насочила натам. На нея съм й казвал, че в долната махала на Сливен, в един периметър от 700-800 квадратни метра, се говорят 3 ромски диалекта, което е много интересно от лингвистична гледна точка. Ако не гледаш беднотията, която е много срамна, другото е много интересно.

Стиховете на Ботев, преведени и издадени на ромски от Савчо Савчев. Снимки: авторката

– Превеждал сте на ромски и стихове от “Ад” на Данте?

– По принцип съм превел целия „Ад“ на Данте на ромски, но, за съжаление, и това нещо няма самостоятелно издание. Целият текст от 160 страници е на компютъра ми. За да се издаде, ми трябват не повече от 1000-1500 лева, обаче и това не мога да си позволя.

– При толкова много фондове за ромите няма кой да ви отпусне 1 500 лева за издаване на Данте на ромски?

– И мои приятели казват същото като вас: „Айде стига бе, за вас има толкова много пари.“ Аз им викам: „Добре. Ти твърдиш, че за нас има много пари. Колко милиарда идват от Европейския съюз не за ромите, а по всички други проекти – за пътища, строителство и др?“ Те казват: „Ами – много.“ „Добре – а щом са толкова много, на теб някой да ти е дал една стотинка от тях?“ „Ами не.“ „А защо мислиш, че на мен някой ще ми даде?“
Миналата година гледам под главата на вестник Труд пише: „2 милиарда лева
отиват за ромите“. Но аз ще ви кажа изобщо да не гледате какво пише!

Стихотворението „Хайдути“ от Ботев на ромски. Снимки: авторката

– Защо, къде отиват тези пари?

– Крадат се – то е ясно. Крадат ги партиите, краде ги мафията – тези, които крадат всичко в България. Най-отдолу, като във всеки бизнес, остават една-две ромски организации. Понеже фондовете са свързани с ромската тема, трябва да има някой там, колкото да кажат: „Ето, ние работим с тях“, а и да има кой да опере пешкира, ако стане някоя беля, да има бушон. Иначе големите пари е ясно кой ги краде.

– Нещо конкретно правено ли е вече с тези пари?

– Никой не ти дава информация какво точно е свършено. Кандидатстват някакви фондации и печелят поръчките. Може ли фондация да се ангажира примерно със строежа на баня, както беше в Кюстендил? Фондация спечелила някакъв проект, отворили там някаква баня и какво се оказало – че изобщо няма водопровод дотам. Баня има, вода няма – малоумие пълно.

Така че – явно има нещо, което се прави и някакъв резултат от тези европейски пари, но големия процент го няма. Не може на хора, които са живели в тенекии, изведнъж да им направиш гарсониери и да ги сложиш в модерни жилища с ей такива грамадни витрини. Ако една жаба е свикнала да живее в блатото, не може изведнъж да я сложиш да живее на Атлас. Не става така. Един от големите проблеми на България по отношение на ромския въпрос е, че тези хора допреди 200-300 години са имали свои занаяти и по някакъв начин са били полезни на обществото. В наши дни вече наблюдаваме т.нар. прогрес. Изведнъж този човек трябва да се откаже от занаята си и трябва да се занимава с други неща. Обаче той 1 000 години е бил с тая талига и тая каруца. Откакто е излязъл от Индия и се е установил тук, той все е правил неща, които са свързани с друго, а не с това, което ти му предлагаш. Някъде след 9 септември 1944 година и 10-15 години по-късно, докъм 60-а година се направи всичко възможно, за да се даде съвсем нов вид на живота. Направиха се някакви ТКЗС-та, заводи. Всеки вече трябваше да работи. Тогава милицията идваше при теб и ти казваше: „Ти защо не работиш – отиваш и почваш работа веднага.“ Задължително беше. Принуждаваха хората да поемат по друг път на живот и да си променят стила. И те започнаха да се приспособяват. В Сливен, в продължение на дълги години хората и от горната, и от долната ромска махала бяха отлични работници в по-голямата си част. Страшно работливи хора. Били мързеливи – това са единици, а и навсякъде го има мързелът. Първите 32 тъкачки на прочутия Добри Желязков, носителят на златната ножица на турския султан, са живеели на метри от родната ми къща – всички тези 32 тъкачки са циганки от махалата, в която аз съм живял. Първият носител на златен орден на труда след 9 септември 1944 година е Сава Димитров от Сливен – аз го помня, живееше на 100 метра от мен. Само че младото поколение това нещо не го знае. Отваряш днес някой сайт на националисти и четеш – те са лумпени, те не работят, тях ги мързи.

Снимки: авторката

Мен са ме спирали хора, които ми казват: „Бат Савчо, дай нек’ва работа, бе!“ Как да му дам, като и аз последните години съм без работа. Внушава се на хората: „Ромите нямат образование.“ Ами аз като имам, защо не работя? Бил съм 2 пъти завеждащ отдел, бил съм главен редактор на издателска къща – защо не работя? Не мога да пиша, нямам книги или нямам знания и възможности? Но не работя. На петдесет и кусур години, когато съм намерил себе си, изведнъж се оказва, че трябва да търся нещо ново за себе си. Какво трябва да направя сега – да отида да стана охрана? Не че имам нещо против, но мястото ми там ли е? Абсурдно е. Че има кражби – има. Никой не ти предлага работа. Ето и сега новия проект на Масларова – толкова безработни има в България и такива милиони уж се хвърлят за преквалификация, а изведнъж се оказва, че нямаме квалифицирана работна ръка и ще внасяме от другаде. Не ни стигат нашите проблеми, но и сега ще си създаваме проблеми с хора от чужбина. Сега ще започнат да идват индийци, филипинци и само след 10-15 години България ще бъде изправена пред съвсем други проблеми, които ще бъдат още по-големи и още по-сериозни. Вместо да използваш потенциала тук и наистина да направиш всичко възможно тези хора да ги квалифицираш. Защо нашите работодатели казват: „Няма хора, не могат да работят“ и тук не ни взимат на работа? Същите тия хора, когато отидат на Запад, работят – там как си намират и защо хората там ги приемат на работа?
Работят в Гърция, в Кипър, в Италия, в Испания, в Португалия, във Франция, в Белгия, в Германия, във Великобритания. И там са работливи. А тук не работят и са мързеливи – защо така се получава?

– В момента с какво се издържат ромите?

– Въпросът е неправомерен. Ако по официални данни ромите в България са 350 000, а от тях 150 000 са в чужбина, останалите около 200 000 очевидно се занимават с най-различни неща. Но не може на един художник, който цял живот е рисувал, изведнъж да му кажеш – край, обществото повече не се интересува от това и ще правиш друго. Аз съм виждал човек, който рисува, докато работи като охрана – оказа се, че е работил като художник, загубил си е работата и вече рисува за себе си, защото това е, което умее да прави най-добре. Обществото се интересува от него като охрана, а не се интересува от него като художник. Аз не знам какво трябва да се направи, не съм човекът, който взима решенията, но според мен не може една държава да си позволява така с лека ръка да губи духовния си ресурс. Това означава, че в България има хора, които нарочно така провеждат политиката, че да могат спокойно да ловят риба в мътната вода. За мен това са истинските престъпници, а не обикновените хора, които ще отидат да откраднат 2 килограма желязо или 2 касетки грозде. Откраднал е – има си съд, правосъдие, да си понесе заслуженото, но същото да се случи и с тези, които злоупотребяват с политическите си и обществени позиции.
Дотам да стигнем, че магданозът на пазара да ни е внос от Гърция. Тази златна земя, върху която камък да посееш – ще поникне слива, да се захранва с плодове и с магданоз от Гърция, която е само камъни…
България изобщо не може да намери верния път за своята държава. Тук изобщо вече не става въпрос за етноси.

– Да се върнем на многобройните ромски организации – нищо друго ли не правят те, освен да служат за бушон?

– Те бяха много преди време, но вече се самоизолираха и отмряха. Откакто Сорос се изтегли, малките субсидии, които идваха по ромски проекти, спряха и хората престанаха да се занимават. Сега има главно организации, които са здраво свързани с институционалната мафия, с голямата мафия, която умее да прави европейските проекти и където са многото пари. Ако на мен ми трябват по 10-12 хиляди лева на година, за да го поддържам това списание (а това са никакви пари, но аз ги нямам и не мога да издавам), там става въпрос за милиони. Тези милиони естествено не отиват при ромите, а по тайните канали си заминават, където трябва. Аз съм правил опити да напиша проект за кандидатстване по европейските фондове. Абсурд. Те нарочно така са направени, че да не можеш да се справиш сам. Проект по тези програми може да направи само човек, който е много навътре в нещата, много силен професионалист и ти трябва да го наемеш, да му платиш, за да ти направи проекта. И дори да го наемеш, никой не ти дава гаранция, че проектът ти ще бъде одобрен и ще получиш пари. Илюзия е това, че в момента има много организации, които помагат на ромите.

Една от книгите на Савчо Савчев. Снимки: авторката

– Какво стана с ромските партии?

– Първо, хората вече не вярват на лидерите. След като им дадоха доверието си първоначално, преди 15 години, тези хора започнаха да крадат, да се присламчват към големите партии, защото бяха притиснати, а и големите партии дадоха възможност на хора от нашите да изпъкнат, за да може да ги контролират, и това опорочи нещата. След като цялата работа беше изманипулирана (още с Обединения ромски съюз, създаден през 1990-а година), се създадоха няколко малки движения. Разделяй и владей – това стана. Това е характерно не само за ромите, но и за целия народ. Който иска да граби най-много, ще направи така, че да ограничи другите. Това е истината.

– А Ахмед Доган?

– Ахмед Доган е изтърван. Той е изтърван от цяла България. След като през 80-те години България беше изградила много лош имидж в целия свят покрай турците и покрай възродителния процес, това беше бонусът, който дадоха Луканов и разни политици по разните им там партийни стратегии, на Движението за права и свободи. Трябваше да се измие лицето на България. Изми се, като се даде възможност да се създаде организацията. Финансира се достатъчно. Ами ако имаш малко акъл в главата, то не е чак толкова трудно да разбереш как се прави политика. Доган влезе в самата система, той разбра онези точно какво искат, точно как го правят, с какви средства и прочие. След като го разбереш и след като имаш финансовия ресурс да го направиш, и след като разбереш най-важното – как изворът на финансовия ресурс да не пресъхне, оттук нататък става много лесно.

Снимки: авторката

– Движението за права и свободи не прави ли нещо за ромите?

– Не. Те не дават пет пари за собствения си електорат – турците, та за ромите ли ще дават? Човечеството не е измислило друг начин някой да стане по-богат от друг, освен да го експлоатира. След като тези партии са станали богати, как се е случило това – да не би да имат заводи? Доган да не би да притежава завода на „Мерцедес”? От какво е толкова богат? Или БСП. Те имат политическите инструменти. Лошото е, че сините преди 10 години, с идеята да махнат ченгетата оттук-оттам, ги наместиха в журналистиката. Между тях има и добри журналисти – не казвам нищо, но това са манипулирани хора, повечето едностранчиви – пишат глупости, говорят глупости и методите, по които работят не са чисти – това пък е най-лошото.

– Какво мислите за вестниците в момента?

– Има много интересни вестници, но не ми харесва, че много жълтеят. На запад има жълти вестници, черни вестници, сериозни вестници – избистрена работа и всеки се насочва. А сега всеки гледа да пусне някоя гола цица, за да му се продаде чаршафът. Е, работа ли е това сега? Освен това в днешно време вестниците вече не работят с автори. Влиза в Интернет и след час и половина страницата му е готова – един и същ човек прави цялата страница. Едно време (сега почнах да говоря като стар човек), едно от изискванията на журналистиката беше да се работи с автори, да търсиш нещо интересно, материали, които не всеки ще пусне. А сега какво става – пак да се върнем на кюстендилската баня – ами те 5 телевизии пуснаха едно и също нещо. Или на Банго Василий – ромската Нова година, натовариха на два буса хора от 7-8 редакции, всички журналисти се лепнаха за един ром, който се прави на голям интелектуалец, и навсякъде той обяснява как се прави ромската Нова година, как се коли петелът и едни и същи глупости им говори. Толкова ли няма други села, градове, роми? Ако на това място обичаят е такъв, на друго място е друг. Тук не говоря само за определен тип теми – така е за всичко.

– Мислите ли, че в следващите години все пак ромите ще успеят да пробият в политиката?

– За това нещо трябва зреене. Ако 1 000 години да не си се занимавал с политика, изведнъж за 10 години да изградиш зрял политически субект е невъзможно. Ти си бил най-обикновен човек, който се е занимавал със семейството си, гледал си да се прехранваш. Политическият субект се изгражда. Снощи гледах един филм за Мартин Лутър Кинг. Не е случайно, че тази нация, този народ е родил такъв човек – това означава друга степен на зрелост. Този човек е било невъзможно да се роди 50 или 100 години по-рано.

Снимки: авторката

– Оптимист ли сте, че след като ромската общност в България си израсте „пубертета”, ще се случи дългоочакваната интеграция?

– Тук не говоря само за ромите, а за цялата нация, която не е пораснала за една по-зряла, ефективна и справедлива политика.
Няма как, след като 50 години на един народ не си му дал възможността да мисли политически, изведнъж да стане много зрял политически. Такива са хората, на които майките, бащите, дядовците са били в една и съща партия, пращали са ги да учат в университети в Съветския съюз, след това са започнали да ги пращат на Запад – тези хора бяха обучени как се прави политика, как се манипулират маси, какво трябва да се говори и какво не трябва да се говори. Когато искаш да направиш нещо реално добро за обществото – как да го направиш. Когато искаш да направиш нещо лошо на обществото – как да го направиш. Тези хора бяха обучени и продължават да ги обучават точно за това. Но трябва да си мине време. Ботев не можеше да се роди 1750 – трябваше да се роди 1850-а. Левски не можеше да се роди по-рано. Една нация, един народ узрява за някои идеи.

– Българите като нация толерантни ли са към ромите?

– Не. Българинът поначало не е толерантен човек. Сред българите има много толерантни хора, но особено от 10-15 години не бих казал, че българинът е толерантен. Това е жалко, разбира се, но е факт. Аз лично не съм имал някакви междуличностни проблеми с българи, винаги съм разговарял нормално с тях, но забелязвам, че това, което съм си мислел за българите през последните 15 години, съм длъжен да го променя в себе си, за най-голямо съжаление. Винаги сме мислили, че сме давали всичко от себе си за тази държава. Отивайте войници – отиваме войници. Кого сме пазили – да не сме пазили Либия или Филипините? Пазили сме границите на България. За кого сме работили – за България. И изведнъж се оказва, че започват да се правят разлики. Когато тръгнеш по такъв път, при всички случаи не е добре. Ние търсим разбирателство. Нещо трябва да се свърши и ние казваме: „Дайте да го направим”, обаче не ни допускат. Забелязал съм, че мафията има много по-практичен усет и тя затова печели и затова устоява. Един истински мафиот не го интересува дали този е ром или българин. Той му казва – направи това. Ако го свърши добре, изобщо пет пари не дава какъв си и какво си. Ако погледнем малко от тази гледна точка, мисля, че може да тръгне и бизнесът, и държавата. Има мафиоти, които работят с наши момчета и много добре се разбират. Ами много чудно как се разбират. Но те са по-практични. Идва при него, тупа го по рамото и му вика: „Айде бе, няма ли да дойдеш да изпием по една ракия?” Отиват, говорят си, разбират се, хапват, пийват. Когато има някакво разбирателство, животът си тече. Но когато ти гледаш един човек на кръв, когато си предубеден още преди да го познаваш, за каква толерантност може да говорим? За 2-3 дни ще чуете поне веднъж: „Те в трамваите дори не си дупчат билетите”. Ами аз, ако нямам билет, никога не се качвам, защото съм на такива години, че не ми е удобно някой да ме хване и да ми каже: „Защо си без билет” – не може да се разсъждава по този начин за всички. Ако има някой лумпен, който се е качил, не всички са такива. Негативите на един човек или на една група не трябва да се прехвърлят на всички. Същото става с българите, които са на Запад. Ако се падне някой разбойник, като му видят паспорта, че е българин, после не искат да работят с българи. Е, добре – като постъпват така с вас, хубаво ли ви е?
Преди 2-3 години една шведка, 65-70-годишна събрала от цял свят едно индийче, едно румънче, едно циганче от България, едно дете от Африка – от цял свят събрала 7 деца и ги гледа. Това е майка за мен. Когато дойде заедно с българското дете, то вече беше на 18 години (а го взела на 12). След 6 години това дете първо беше забравило български, второ – такива страхотни разсъждения има, с такава болка, с такава мъдрост в душата си, с такава обич към майката, така я държи за ръка. И човек се пита – добре де, къде бяхме ние, та го оставихме това дете. Защо ние не се грижим за децата си, докато са тук, да им дадем възможност да израснат? Защо то има там атмосферата и въздуха да израсне съвестен човек и гражданин, а тук няма ресурса за такова нещо? Според мен най-важното е да гледаме децата, да ги възпитаваме, да им даваме всичко от нас – любов, грижи, възможности за развитие и когато видим, че едно дете е талантливо, да не обръщаме внимание кой какъв е. Да му дадем възможност да се развие, защото то ще даде тъй наречената принадена стойност на тази държава.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.